Решение № 736 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15301/2018 г.

Решение № 736 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15301/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. М. Стойчева, против решение № 4851/16.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3155/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 03-РД/5640/15.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Изложени са доводи за неправилност на решението като необосновано и в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение Ответната страна – Н. Неделчев, [населено място] в депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител адвокат П. Василев, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", гр. София против определение от 05.09.2018 г. постановено по адм. дело № 3155/2018 г. на Административен съд София-град, с което е изменено решение № 4851/16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3155/2018 г. в частта за разноските, като са присъдени разноски в размер на 1010 лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Изложени са доводи за неправилност на определението, тъй като е направено своевременно възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие". В допълнение се излагат доводи, че делото не се характеризира с такава правна и фактическа сложност, поради което счита, че адвокатското възнаграждение следва да се намали на 500 лева. Ответната страна по частната жалба – Н. Неделчев не изразява становище по частната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Неделчев срещу заповед за отказ поради недостатъчен бюджет с № 03-РД/5640 от 15.12.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за произнасяне по заявление за подпомагане № 23/04/1/0.0.1353 от 05.12.2016 г. по открита процедура за прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. съгласно Заповед № РД09-755/04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Със заповедта, на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано финансиране, поради недостатъчен бюджет по мярката. Въз основа данните от представената административна преписка, съдът е приел, че със заповед № РД 09-755/04.10.2016 г., министърът на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 07.12.2016 г., фиксирайки размера на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием на левовата равностойност на 237 000 000 евро. Установено е от докладна записка вх. № 03-0416/381 от 24.01.2017 г. се установява, че в периода на прием са постъпили 2926 бр. заявления за подпомагане и 239 бр. заявления са приети на основание чл. 42б от Наредба № 9, като размерът на заявената финансова помощ по тях възлиза на 1 497 406 525, 03 лева. Обявеният бюджет съгласно заповедта за прием възлиза на 463 524 600 лева. Това налага прилагането на процедура за обработка в ограничен бюджет. След извършване на необходимите проверки и класиране на заявленията се установява, че наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, които са получили най-малко 56 точки при оценяването, като е налице частично разполагаем бюджет за финансиране на заявления за подпомагане, получили най-малко 55 точки- докладна записка № 03- 0416/381 от 12.12.2017 г. В докладната записка е посочено, че за предложенията, които са получили по-малко от 52 точки следва да се постанови отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет. Установено е още, че със Заповед № 03-РД/5640/15.12.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" отказва финансиране на подаденото от Н. Неделчев заявление за подпомагане. Мотив за постановения отказ е, че не е наличен бюджет за финансирането му. Според заповедта наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили най-малко 56 точки, а заявлението на Н. Неделчев е получило 47 точки, което е недостатъчно, за да получи финансиране в обявения период на прием на заявления за подпомагане по подмярката. За да отмени заповед № 03-РД/5640/15.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната заповед не са конкретизирани фактическите и правни основания за издаването й, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта административният орган констатира наличие на бюджет по мярката, достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 56 точки, както и за получени 47 бр. точки на заявлението на Н. Неделчев при класирането съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. Сочи се, че в периода на прием на нови заявления (каквото е заявлението на жалбоподателя), определен със Заповед № РД 09- 755/04.10.2016 г. на МЗХ, са приети 2916 бр. заявления, както и 239 бр. заявления, които са стари заявления, подадени по Заповед № РД09213/27.03.2015 г. на МЗХ и които не са класирани за финансиране в референтния за тях период. От обжалваната заповед не ставало ясно според съда какъв е размерът на сумата, която е заявена за подпомагане с тези 239 бр. стари заявления, за да бъде тя съпоставена с общо заявената сума от 1 497 406 525, 03 лв. Не е ясно дали общата поискана сума с новите 2916 бр. заявления надхвърля бюджета за референтния период в размер на 463 524 600 лв. или не го надхвърля. От текста на обжалваната заповед не е ясно какъв брой точки е получило всяко едно от онези 239 бр. стари заявления, които са приети за гледане на основание чл. 42б от Наредба № 9 и дали този брой точки за всяко от старите заявления е по-голям от 45 точки (колкото се твърди в обжалвания акт, че е получил кандидатът) съответно 60 точки (колкото счита жалбоподателят, че е покрил). Не се сочат фактическите и правни основания за определяне на 47 точки на заявлението на жалбоподателя. Счел е, че органът неправилно не е присъдил на кандидата 9 точки по критерий 6. 5 "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000" от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г., доколкото предвиденият за инвестицията имот в с. Горно Камарци попада в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000. Съдът е приел, че оценката на административния орган е неправилна с оглед установените по делото факти, при което отменил процесната заповед. Постановеното решение е правилно. В процесната заповед е посочен периодът за прием на заявленията и размерът на сумата, предвидена по тази мярка, а именно - левовата равностойност на 237 000 000 евро, както и броя подадени заявления за подпомагане по мярката и размера на заявената с тях сума за подпомагане - 3 165 броя, от които 2 926 броя нови заявления и 239 броя заявления, подадени на основание чл. 42б от Наредба № 9/2015 г., на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Заявленията за подпомагане са разгледани в низходящ ред, според броя на получените при предварителната им оценка точки, до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е отразено, че обработването на заявленията става в процедура с ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления многократно надвишава определения от министъра бюджет, достатъчен за пълно финансиране на заявленията, получили при класирането оценка най-малко 56 точки. Видно е също, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявленията, получили най-малко 55 точки. След запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планираният ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. В заповедта са посочени и получените от жалбоподателя брой точки - 47, които не позволяват одобряването му за финансиране. Според чл. 30, ал. 5 от Наредбата тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти по приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане, с оглед приложените към него документи. Действително, съгласно критерий 6. 5, за "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000" е предвиден максимален брой от 9 точки, като видно от подадения от жалбоподателя бизнесплан, инвестиционното намерение е за изграждане на градина за липов цвят и плод от култивирана шипка в имоти 04011, 04012, 041013, 041014 и 041015, в землището на с. Горно Камарци, община Горна Малина, с идентификационен код BG001043 от Национална екологична мрежа Натура 2000, които съгласно Директивата за местообитанията, приета с Решение на МС № 661/16.10.2007 г. (обн. ДВ 85/2007 г.) попадат изцяло на територията на защитена зона "Етрополе - Байлово". За доказване на съответствие с изискването по чл. 30, ал. 7 от Наредбата, следва най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ да се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на министъра на околната среда и водите, а в случаите, когато проектът е за инвестиции, изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или инвестиции, свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000. В тази връзка е обоснован изводът на съда, че административният орган неправилно не е определил точки на заявлението на жалбоподателя по критерий т. 6. 5 от Приложение № 7 на Наредба № 9 поради обстоятелството, че посоченото в колона "Г" код BG 0001043 на защитена зона "Етрополе - Байлово", приета с РМС № 661 от 16.10.2007 г., което според органа е в противоречие с условието в чл. 30, ал. 7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., въпреки че преди това е приел, че безспорно имотите, върху които ще се реализира инвестиционното намерение попадат именно в обхвата на горепосочената защитена зона, с код идентичен с посочения от жалбоподателя и приета с решение на МС № 661 от 16.10.2007 г. на МС (ДВ, бр. 85/2007 г.). Следва да се посочи, че разпоредбата на ал. 7 на чл. 30 от Наредба № 9, предвижда две хипотези, в които се приема кои лица са земеделски стопани с проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000, а именно: "Земеделски стопани с проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000, са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на министъра на околната среда и водите; а в случаите, когато проектът е за инвестиции, изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или инвестиции, свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000. " Първоинстанционният съд правилно е установил от данните по делото, че инвестиционното намерение на жалбоподателя е за изграждане на градина за липов цвят и плод от култивирана шипка в имоти 041011, 041012, 041013, 041014 и 041015, в землището на с. Горно Камарци, община Горна Малина. Тези имоти, а именно: 041011, 041012, 041013, 041014 и 041015, попадат изцяло на територията на защитена зона "Етрополе - Байлово" с идентификационен код BG001043 по Директивата за местообитанията, приета с Решение на Министерски съвет № 661/16.10.2007 г. (обн. ДВ бр. 85/2007 г.). Обоснован е изводът на съда, че при правилна оценка на критерия по т. 6. 5 от Приложение № 7 на Наредба № 9 жалбоподателят би получил 56 точки. С оглед данните по делото за наличен финансов ресурс за финансиране на заявления за подпомагане, получили над 56 точки, обосновано е прието, че е налице такова нарушение, което ако не беше допуснато от страна на административния орган, заявлението за подпомагане би получило заявеното финансиране. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Неоснователна е и частната жалба, подадена срещу определение от 05.09.2018 г. по адм. дело № 3155/2018 г. на Административен съд София-град. С него съдът е допълнил решение № 4851/16.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3155/2018 г., като е присъдил разноски на жалбоподателя съобразно приложен договор за правна помощ и приложен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1010 лв., от които 10 лева – държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Възраженията в частната жалба са насочени срещу определената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ счита, че след като е направено своевременно възражение за прекомерност, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да бъде присъдена сумата в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Този довод на частния жалбоподател е неоснователен. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правомощие на съда е да осъществи преценката за прекомерност, след като е сезиран от страната за това, като намали или не дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до минимално определения размер. Следва да се посочи, че размерът на адвокатския хонорар от 1000 лв. кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото и с цитирания в частната жалба чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция, сочещ на минималния размер от 500 лв. на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, без определен материален интерес, каквото е и процесното дело по ЗПЗП. По тези съображения, определение от 05.09.2018 г. по адм. дело № 3155/2018 г. на Административен съд София-град, с което е допълнено решение № 4851/16.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3155/2018 г. на АССГ, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника Н. Неделчев, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие от 29.08.2018 г. и списък по чл. 80 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендирания за присъждане адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, тъй като размера му кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение