Решение № 4317 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 912 от 23.11.2023 г. по адм. дело 825/2023 г. на Административен съд - Хасково, по жалба на "Байт - 1" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], представлявано от Я. Чобанов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-182-0115908/03.05.2023 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК 125/07.06.2023 г. на директора на Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началника Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. С. Хаджииванова, в която се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че заповедта съответства на чл. 22 от ЗАНН и при издаването й са спазени принципите, заложени в АПК. Поддържа се, че в конкретния случай за издаденото на "Байт - 1" ЕООД наказателно постановление (НП) 726954-F706108/21.09.2023 г. не се съдържа информация за обжалване или влизане в сила, дори няма данни същото да е връчено на нарушителя. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Байт - 1" ЕООД, чрез адв. М.Филипова от АК-Хасково, в писмени бележки оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-182-0115908/03.05.2023 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК 125/07.06.2023 г. на директора на Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект офис и склад, находящ се в гр. Хасково, ул. Васил Левски 15, стопанисван от "Байт - 1" ЕООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд Хасково при извършена на 21.04.2023 г. в 13:14 часа от служители при ЦУ на НАП, в търговския обект контролна покупка на 1 брой каса на стойност 35 лева, платена в брой, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (наричана за краткост Наредбата). При извършената проверка е констатирано наличие на касова разлика в размер на 1 939,20 лв. между наличните парични средства в каста и тези маркирани във ФУ. За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка серия АА, 0115908/21.04.2023 г. С оглед установеното е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че "Байт - 1" ЕООД е осъществило състава на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за срок от 14 дни. Посочено е, че запечатването ще се извърши срок от три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ. С Решение ГДФК 125/07.06.2023 г. директорът на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК е отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу издадената заповед. От административната преписка се установява, че на "Байт - 1" ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение F706108 от 16.05.2023 г., а след това е издадено и наказателно постановление 726954-F706108/21.09.2023 г. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил административния акт, като е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Според съда чрез процесната ПАМ не могат да бъдат изпълнени посочените цели в чл. 22 от ЗАНН. Отделно от това решаващият съд е съобразил и постановеното от СЕС С-97/21, както и практиката на ВАС по сходни случаи. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от Административен съд - Хасково. Неоснователен е основният довод на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и по-конкретно на изводите за допуснати нарушения на чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Както правилно посочва Административен съд - Хасково запечатването на обекта и забрана на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а нещо повече - се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.). В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на "Байт - 1" ЕООД като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева, която дори е заплатена. Спрямо същото дружество е приложена и ПАМ "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно неиздаване на касова бележка от ФУ. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество. Неоснователен е касационният довод, че за издаденото НП 726954-F706108/21.09.2023 г. не се съдържа информация за неговото обжалване или влизане в сила, както и дори няма данни същото да е връчено на нарушителя. На първо място, обстоятелството дали НП е връчено или не на лицето, както и дали това НП е влязло в сила, е неотносимо към преценката за наличието на две мерки с наказателноправен характер, които административният орган е допуснал да бъдат кумулирани. На следващо място, от представените с молба-становище (л. 16-20) писмени доказателства пред касационната инстанция от процесуалния представител на ответника се установява, че процесното НП е връчено на управителя на дружеството на 26.02.2024 г. (т.е. 5 месеца след издаването му), като наред с това търговецът е заплатил по сметка на НАП 80 на сто от наложената с НП имуществена санкция на основание чл. 79б ЗАНН, видно от вносна бележка от 29.02.2024 г. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за две инстанции в размер на 300 лв., съгласно представения по делото договор за адвокатска защита /л. 22 от делото/. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,