Решение № 16813 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2011 г.

Решение № 16813 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на районно управление "Полиция", гр. Сливница, срещу решение № 996 от 21.12.2010 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 781/2010 г. С обжалваното решение съдът отменил заповед № 387 от 2.09.2010 г. на началника на районно управление "Полиция", гр. Сливница, с която на основание чл. 13 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.) е отнето разрешението за съхранение и търговия с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси на "Алма-Д" ЕООД. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не са налице фактически основания, които обосновават прилагането на наложената мярка. Не отчел, че по делото са приложени докладна записка на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" и в нея се съдържат констатации за нарушения на материалния закон във връзка с осъществяваната дейност. Счита, че заповедта е законосъобразна. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на "Алма-Д" ЕООД. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - "Алма-Д" ЕООД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспорваната заповед не съдържа мотиви за налагане на мярката. Приложените по делото справки и доклади не са посочени в оспорваната заповед, а между изложените в тях факти и правната квалификация на заповедта - чл. 13 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.), липсва каквато и да било връзка. Счита за правилен извода на съда, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като органът не посочил коя от хипотезите на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.) в случая е налице. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Галин Манолов, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано. Правните изводи на съда се подкрепят от обективно и безспорно установени факти. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че "Алма-Д" ЕООД притежава разрешително № 74 от 15.04.2010 г. за съхранение и търговия с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Срокът на действие на разрешението е 15.04.2013 г. Приел, че със заповед № Оз-2329 от 27.08.2010 г. директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" разпоредил проверка на издадени разрешения за дейности с взривни вещества и водена отчетност на взривен склад "Козяк". При проверката компетентните органи установили, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКВВООБ (отм.), чл. 16, ал. 2-3 и чл. 32, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗВВООБ), липсват съгласувани от органите на Министерството на вътрешните работи списъци на лица с право на достъп до взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и че взривният склад не отговаря на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 2 от 10.07.2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Резултатите от проверката били отразени в нарочна справка. Въз основа на нея директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" изготвил докладна записка до министъра на вътрешните работи, с която предложил до установяване на наличните количества взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и окомплектоването на наблюдателните им депа дейността на дружеството да бъде преустановена. Министърът на вътрешните работи утвърдил докладната записка. Със заповед № 387 от 2.09.2010 г. началникът на районното управление, на основание чл. 13 ЗКВВООБ (отм.), отнел разрешително № 74 на "Алма-Д" ЕООД за нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКВВООБ (отм.). Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Приел, че в заповедта не е посочена конкретната хипотеза на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.). Приел, че заповедта не съдържа мотиви. Справката и докладната записка не са цитирани в заповедта, а фактите, изложени в тях са неотносими към посочената правна квалификация. Това приел за съществено процесуално нарушение като наличието му прави ненужно обсъждането на съставомерността на деянието по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКВВООБ (отм.). Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че "Алма-Д" ЕООД притежава разрешение за съхранение и търговия с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Безспорно е, че компетентните органи извършили проверка на ползвания от дружеството взривен склад "Козяк". Безспорно е също, че резултатите от проверката са отразени в справка, въз основа на която е съставена докладна записка с предложения за предприемане на конкретни мерки от компетентните органи, които са утвърдени от министъра на вътрешните работи. Спорът по делото е досежно обосноваността на преценката на съда, че оспорваната заповед не съдържа фактически основания, поради което е незаконосъобразна. Както правилно приел в мотивите си съда, липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед е съществено нарушение. То, от една страна, лишава съда от възможността да извърши ефективна преценка за съответствието на установените от органа факти и тези, визирани в хипотезата на релевантната правна норма, т. е. за субсумирането на фактическия състав, установен от органа, към този, визиран в хипотезата на подлежащата на прилагане правна норма. От друга страна, лишава адресата на акта от възможността да осъществи ефективно правото си на защита като ангажира доказателства за фактите, които са мотивирали органа да издаде акта. Следователно непосочването в акта на фактическите основания за неговото издаване препятства осъществяването на основните цели на административното правосъдие - да защити правата на гражданите, юридическите лица и държавата, чл. 117, ал. 1 от Конституцията, и да осъществи контрол за законност на актовете на администрацията, чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Изключително сериозните последици, до които води липсата на фактически основания за издаване на един административен акт, са наложили трайната и безпротиворечива съдебна практика, според която този порок на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна. В случая от съдържанието на оспорената заповед е видно, че органът не се позовал на каквито и да било факти, за да издаде заповедта. Нещо повече, той не посочил в мотивите на заповедта нито един от актовете, създадени в изпълнение на възложената от компетентните органи проверка на дейността на търговеца. По този начин органът пропуснал да приобщи към мотивите на акта си установени по надлежния ред факти. И заповедта за извършване на проверка на взривен склад "Козяк", и справката за резултатите от тази проверка, и докладната записка на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", и резолюцията на министъра са вътрешноведомствени актове, които по никакъв начин не са били известни на адресата на акта - той не е техен адресат. Тези актове безспорно установяват законосъобразността на проведените служебни действия (отделен е въпросът за верността на констатациите), но резултатът от тези действия не е станал достояние на дружеството. Видно от приложеното по делото - л. 6, съобщение до търговеца по чл. 26, ал. 1 АПК за започнало административно производство за отнемане на разрешението, органът нито му съобщил фактите по твърдяните нарушения по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКВВООБ (отм.), нито му предоставил възможност да се запознае с вътрешноведомствените актове и констатациите в тях. По този начин разпоредбата на чл. 34, ал. 4 АПК е изпълнена формално и на страната не е дадена възможност да изрази становище по събраните доказателства. (Отделен е въпросът, че по делото няма доказателства за надлежно връчване на това съобщение на търговеца - по делото е приложено копие от плик, л. 7, с който съобщението е изпратено, но няма доказателства, че съобщението е получено от търговеца.) Възможно е, от съдържанието на извършената служебна проверка, търговецът да предполага какви са установените от органа факти, тъй като на управителя на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 10, ал. 2 ЗКВВООБ (отм.) и чл. 16, ал. 3, чл. 32, ал. 5 и чл. 37 ППЗКВВООБ. Но първо, фактическите основания на административния акт не могат да се предполагат, те трябва да са ясно посочени. Второ, издадения акт за установяване на административно нарушение не може да освободи органа от задължението да представи на страната възможност да вземе становище по онези доказателства, въз основа на които той прави изводите си за релевантните факти, обуславящи издаването на индивидуалния административен акт. Трето, юридическите фактите, които пораждат административнонаказателната отговорност и отнемането на разрешението за извършване на дейността са различни - чл. 26 във връзка със съответна материалноправна разпоредба на закона, в случая органът сочи чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2, за административнонаказателната отговорност, и чл. 13 ЗКВВООБ (отм.) с неговите шест хипотези, за отнемането на разрешението за извършване на дейността между които не попадат нарушенията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКВВООБ (отм.). Следователно, както правилно приел в мотивите си съдът, самият факт на непосочване на фактическите основания за издаване на акта е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Ако органът бе посочил в мотивите на оспорената заповед вътрешноведомствените актове, които са обусловили издаването й, той щеше да приобщи към мотивите на заповедта фактическите констатации на длъжностните лица и това щеше да даде възможност на съда да провери тяхната вярност и относимост към посоченото правно основание за издаване на заповедта, а на адресата - да се защити. В случая съдът е лишен от възможността да извърши тази проверка, а страната - да упражни ефективно правото си на защита. Това нарушение на законово установеното изискване за формата на административния акт - чл. 58, ал. 2, т. 4 АПК, е съществено и достатъчно основание за отмяна на заповедта. С оглед на това неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради необоснованост. Съдът правилно преценил липсата в самия акт на фактически основания за неговото издаването, както и невъзможността приложените по делото вътрешноведомствени актове да се считат за част от заповедта. Макар това нарушение само по себе си да е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед съдът правилно посочил, че дори и да вземе предвид твърдяните във вътрешноведомствените актове нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 ЗКВВООБ (отм.), то те не са юридически факти по смисъла на чл. 13 ЗКВВООБ (отм.), наличието на които законодателят е обвързал с правомощието на органа да отнеме издадено разрешение за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Следователно по делото, не само в мотивите на административния акт, липсват фактически основания, които да доказват наличие на някои от посочените в чл. 13 ЗКВВООБ (отм.) юридически факти, които биха дали основание на органа да отнеме разрешителното. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди юридическото лице, в чиято структура е касаторът - Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София, да заплати на ответника направените по делото разноски за настоящата инстанция. Размерът на същите следва да бъде определен на базата на реално направените разходи. Същите, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, № 0224873 от 3.10.2011 г., л. 16, са в размер на 400 лв. определено и платено в брой адвокатско възнаграждение. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, поради което съдът следва да присъди същото в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд