Решение № 5095 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2020 г.

Решение № 5095 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп. директор на Националната агенция по приходите (НАП) чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д. срещу решение № 2800 от 9.06.2020 г. по адм. дело № 565 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него по жалба на В. А. е отменена негова заповед № ДВПР-4 от 18.04.2017 г., в частта с която й е определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на оспорващото лице. Не се претендира присъждане на съдебни разноски и не се оспорва размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Ответната страна по касационната жалба - В. А. оспорва същата чрез процесуалния представител адв. А. Т. и депозирана писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 900. 00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен касационен контрол в настоящото производство е решение № 2800 от 9.06.2020 г. по адм. дело № 565 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град. То е постановено в изпълнение на решение № 288 от 9.01.2020 г. по адм. дело № 6430 по описа за 2018 г. на ВАС, пето отделение. С последното решение е отменено предходно решение № 1452 от 7.03.2018 г. по адм. дело № 8087 по описа за 2017 г. на АССГ поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 565 по описа за 2020 г. на АССГ е заповед № ДВПР-4 от 18.04.2017 г. на изп. директор на НАП, в частта с която на В. А. е определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за първото тримесечие на 2017 г. в размер на 0. 00 лв. При разглеждане на спора, с който е бил сезиран съдът, а именно законосъобразността на посочената заповед, той правилно е приел, че е сезиран с допустима жалба, понеже същата има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Този негов извод е съобразен с определение № 14375 от 27.11.2017 г. по адм. дело № 11886 по описа за 2017 г. на ВАС, пето отделение. В него изрично е посочено, че "това е спор по смисъла на чл. 124 от Закон за държавния служител (ЗДСл), съгласно който споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или на ВАС, по реда на АПК, в зависимост от органа, издал съответния акт. Касае се до спор относно елемент от брутната заплата, което е относимо към съдържанието на служебното правоотношение. В този смисъл е и разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС, ОСГК и Първа и Втора колегии на ВАС, по т. д. № 2/2014 г., т. 6, като в мотивите е посочено, че правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни. Споровете, извън тези по глава шеста на ЗДСл (прекратяване на служебното правоотношение), които не се основават на незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган се предявяват по общия исков ред. В случая се твърдят именно незаконосъобразни действия и актове на административен орган, което определя подсъдност на административен съд. С оспорената заповед, административният орган, в резултат на изпълнение на предоставеното му законово правомощие е разпоредил неизплащане на допълнително възнаграждение за принос, което е изрично властническо волеизявление, с което едностранно са засегнатите правата и законните интереси на жалбоподателката. Налице са белезите на индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК". Административният съд - София град е обосновал извод за основателност на жалбата, с която е бил сезиран поради направена преценка от него затова, че актът е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си е изложил подробно фактическата обстановка по спора, а именно, че жалбоподателката е заемала длъжност "главен експерт по приходите" в Централно управление на НАП, звено "Инспекторат", отдел "Вътрешен административен контрол" през първото тримесечие на 2017 г., съгласно представено длъжностно разписание действащо към 31.01.2017 г. Не е спорен фактът, че със заповед № 1298 от 10.03.2017 г. на изп. директор на НАП, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на лицето, като в нея е записано, че държавният служител "е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяването от 1.01.2016 г. до 31.12.0216 г.". В изпълнение на първото касационно решение административният съд е събрал както административната преписка, така и посочените в него писмени доказателства, включително Вътрешни правила за работна заплата (Вътрешни правила), длъжностно разписание и др., по повод развилото се производство по повод оценяването на лицето и конкретно от кой оценяващ и контролиращ орган това е направено, относно уведомяването му за направеното оценяване и осигуряване възможност за обжалване на оценката. За да обоснове извода си за допуснати нарушения съдът се е позовал на посочените Вътрешни правила и конкретно на чл. 32, т. 2 от тях по повод на акта, с който се определят индивидуалните размери на допълнителните възнаграждения и на чл. 34, ал. 1 от тях по повод съответствието на същите с индивидуалните оценки на приноса на служителите в НАП. Административният съд е приел, че се явява нарушено изискването на чл. 34, ал. 2 от Вътрешните правила, понеже лицето не е било уведомено за определената му оценка, с което се препятства възможността съгласно чл. 34, ал. 3 от тези правила да подаде възражение пред контролиращия орган в уредения за това срок. В случая е уведомен за оценката само този орган, като според него затова няма спор, видно от поставения подпис само от това длъжностно лице с това качество на контролиращ ръководител върху протокола за оценка. Също така съдът е констатирал, че не е отправено предложение до изп. директор на НАП по реда на чл. 33, ал. 2 от Вътрешните правила, но доколкото лицето е включено в списъка на служителите с допълнително възнаграждение от 0. 00 лв., то преценката за размера е направена въз основа на протокола за оценка и съдържащите се в него мотиви. Касационният жалбоподател прави възражение за неправилност на обжалваното решение, поради неправилната и необоснована преценка на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с фактически довод. Той се основава на това, че на лицето е прекратено служебното правоотношение от 10.03.2017 г., поради което и процедурата по определяне на допълнителното възнаграждение въз основа на производството по оценяване не се явява нарушена, понеже лицето няма качеството на държавен служител и още повече, че контролиращият орган е потвърдил оценката на оценяващия орган, респ. контролът по реда на чл. 34, ал. 3 от Вътрешните правила е реализиран. По този начин не се прегражда правото на защита. Настоящият съдебен състав намира, че това касационно възражение е неоснователно. Съгласно чл. 67, ал. 8 от ЗДСл допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 (допълнително възнаграждение за постигнати резултати) се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. По делото безспорно се установява, че процесната заповед в оспорената част е за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от служителите от ЦУ на НАП за първото тримесечие за 2017 г., като жалбоподателката е имала качеството държавен служител до издаване на заповед № 1298 от 10.03.2017 г. на изп. директор на НАП. По делото няма данни дали същият е стабилен административен акт. Фактът, че лицето е работило по служебно правоотношение и е осъществявана оценка на неговата работа опровергава защитната теза на касатора. Тя е, че не следва да се обосновава извод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по оценяване, съответно и на определянето на допълнителни възнаграждения, което последно производство приключва с издаване на процесната оспорена заповед след като лицето не е държавен служител, като въз основа на този извод се отменя същата тази заповед. Жалбоподателката е отговаряла на изискванията за оценяване, поради това на същата е следвало да бъдат гарантирани правата й в това развило се административно производство по поставяне на индивидуална оценка на приноса на служителя в НАП, като критерият относно размера на прослуженото и оценявано време, в случая част от тримесечен период, не е уреден в обсъжданите Вътрешни правила, поради което не може те да се тълкуват при прилагане от административния орган във вреда на оценяваното лице. Също така не следва да се препятства правото на защита, а след това и по определяне на допълнително възнаграждение за посочения период и с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Вътрешните правила. Тя би намерила приложение при законосъобразно развитие на производството по оценка, което обосновава и извод за две отделни административни, взаимно свързани обусловени и последователни във времето си производства за реализиране на материалното право на държавния служител на допълнително трудово възнаграждение по чл. 67, ал. 7 от ЗДСл. Обжалваното решение, макар и обосновано с нарушения от формално естество, допуснати от административния орган, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 900. 00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, реално платено и съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение