Решение № 12915 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2011 г.
ВАСПетчленен състав12.10.2011 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
Отхвърля молбата на "Дом Елит" ЕООД, гр. Варна, съдържаща искане на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 624 от 13.01.2011 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 6173/2010 г., с което е оставено в сила решение № 629 от 23.03.2010 г. на Варненския административен съд, първо отделение, втори състав, по адм. д. № 1389/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12915 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 624 от 13.01.2011 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 6173/2010 г., с което е оставено в сила решение № 629 от 23.03.2010 г. на Варненския административен съд, първо отделение, втори състав, по адм. д. № 1389/2009 г. Молителят "Дом Елит" ЕООД, гр. Варна се позовава на разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. В молбата за отмяна, подадена чрез упълномощен адв. Димитров и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Стоилова се поддържат твърдения за открити нови доказателства, описани в т. 1.1. от молбата и за оттеглено пълномощно на адв. Савов, представлявал дружеството по адм. д. № 6173/2010 г. Молителят моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени изцяло атакуваните решения и да върне делото за ново разглеждане на Варненския административен съд. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва молбата за отмяна с писмена молба, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, с която се пледира за отхвърляне на искането на молителя като неоснователно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата на "Дом Елит" ЕООД, гр. Варна е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение № 624 от 13.01.2011 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 629 от 23.03.2010 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 1389/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на "Дом Елит" ЕООД, гр. Варна против Ревизионен акт № 030802838/4.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 179/30.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която са установени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. май, м. юни и м. юли 2006 г. в размер на 27300 лв. и лихви в размер на 10535,95 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за данъчен период 2006 г. главница в размер на 20475 лв. и лихви в размер на 5871,76 лв., като жалбоподателят е осъден за заплащане на разноските по делото. С молбата за отмяна, по която е образувано настоящото съдебно производство, се релевират две основания за отмяна - по т. 1 и по т. 5 на чл. 239 от АПК. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая молителят се позовава на 220 документа, описани в т. 1.1. на молбата и в приложението към нея, от които 216 броя представляват данъчни фактури, извлечения от счетоводни програми, справки - декларации, дневници за продажби, експедиционни бележки, хронологични описи и други счетоводни документи, като всички те са издадени през 2006 г. Това означава, че с тях не се установяват нови обстоятелства, а такива, които обективно са съществували още през 2006 г. Настоящият съдебен състав счита, че описаните документи нямат качество и на "нови доказателства", защото от данните по административната преписка е видно, че молителят е бил уведомен още на 1.08.2008 г., че прекият му доставчик по фактурите "Барси" ООД, чрез неговия правоприемник "Луди Ан" ЕООД, не е представил исканите от органа по приходите документи, удостоверяващи реално извършване на фактурираните доставки. В хода на ревизионното производство и по време на съдебните процеси, развиващи се пред Варненския административен съд и пред Върховния административен съд е дадена възможност на "Дом Елит" ЕООД да издири своя доставчик или да открие и представи доказателства, удостоверяващи материалната и ресурсна обезпеченост на "Барси" ООД. Всички гореописани документи молителят е следвало да ангажира и представи в хода на ревизионното или на съдебното производство, но това не е направено. Петчленният съдебен състав констатира, че в искането за отмяна не се изразява становище относно обстоятелството или причината, поради която той се е снабдил с посочените документи едва след влизане в сила на атакуваните решения, като липсват каквито и да е данни относно наличие на процесуална пречка, въз основа на която приложените към молбата за отмяна счетоводни документи не са събрани и представени до приключване на съдебното производство. Относно приложените две справки от службата по вписванията и писмо на "Дом Елит" ЕООД до "Евромаркет БРД" ООД - те установяват фактите, че молителят е проявил активност едва след влизане на съдебното решение в сила да издири и установи правнорелевантните в спора факти и обстоятелства, касаещи "Барси" ООД. По отношение на приложеното към молбата за отмяна писмо от Министерството на правосъдието до управителя на "Дом Елит" ЕООД, петчленният съдебен състав счита, че то не е от съществено значение, защото е общо формулирано и от него е видно, че ДП "Фонд Затворно дело" е било в договорни отношения с "Барси" ООД през 2006 г. и 2007 г., но не се съдържа никаква конкретна информация относно трудовата дейност, за която са предоставени затворниците, не са индивидуализирани обекти, на които те са работили и реда за предоставяне на работната ръка, както и каква е връзката с процесните фактури, които са били предмет на оспорения ревизионен акт. Следователно нито един от приложените към молбата за отмяна документи няма характер на "нови доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото за да са такива, е следвало страната да не е била в състояние да се снабди с тях за да ги представи по делото до приключване на устните състезания. Относно второто основание, на което е предявена молбата за отмяна - чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че също не е налице. Молителят развива твърдение, че е представляван от адвокат, чието пълномощно е било оттеглено, в подкрепа на което е приложил към искането си уведомително писмо от управителя на "Дом Елит" ЕООД до адвокат Савов, с което го уведомява, че е оттеглил пълномощното, дадено по адм. д. № 6173/2010 г. Петчленният съдебен състав намира това твърдение за неоснователно, защото по горепосоченото дело няма данни за оттеглено пълномощно и съдът не е уведомен за оттеглянето. В нормите на чл. 35 и чл. 36 от ГПК законодателят изрично е въвел изискване за уведомяване на съда и е предвидил правни последици, изразяващи се в отлагане на делото само след надлежно съобщаване на съда за оттегленото пълномощно. В конкретната хипотеза е безспорно, че страната не е изпълнила задължението си за уведомяване на съда, поради което не може да се ползва от приложеното уведомително писмо. За пълнота на изложението следва да се отрази и факта, че уведомителното писмо, на което се позовава молителят няма дата на издаване, поради което няма как да се установи дали е издадено преди или след съдебното заседание, редовно проведено на 19.10.2010 г. с участието на упълномощения адв. Савов. По изложените съображения следва да се приеме, че инвокираните с молбата за отмяна основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК не са осъществени, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,
Цитирани разпоредби
1- чл. 239, т. 1