Решение № 5639 от 11.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 428/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. от гр. София, срещу решение 5714 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. 12585 по описа за 2019 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение 0921 от зас. 110/28.06.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия - Специализиран състав по неврологични и УНГ болести. Изложените подробни доводи са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Ответниците ТЕЛК - I състав при І-ва МБАЛ София ЕАД, ТП на НОИ София - град, Регионална дирекция за социално подпомагане-София - град и Агенция за хора с увреждания, гр. София, не са взели становища. Присъединена за разглеждане в настоящето производство е частната жалба на Л. Г. от гр. София срещу определение 8721 от 23.11.2020 г., постановено по същото дело, с което е осъдена да заплати в полза на Националната експертна лекарска комисия юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка Върховният административен съд установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Л. Г. против експертно решение (ЕР) 0921 от зас. 110 от 28.06.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по неврологични и УНГ болести, потвърждаващо по всички поводи ЕР на ТЕЛК 2759/12.11.2018 г., с което при извършено преосвидетелстване на жалбоподателката е определена степен на увреждане 50 % за заболявания с водеща диагноза: [диагноза]. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че с оспореното експертно решение е завършена процедурата по започнало по-рано преосвидетелстване на лицето по негово искане през 2012 г. Процентът на трайно намалена работоспособност (загубена работоспособност) е определен законосъобразно в съответствие с действащата нормативна уредба към датата на преосвидетелстване от НЕЛК. Така постановеното решение е неправилно. С експертно решение на ТЕЛК 2628/208 от 07.12.2006 г. на оспорващата е била определена степен на трайно намалена работоспособност 90.6 % за множество заболявания при водеща диагноза: [диагноза], за срок до 21.12.2007 г. Към последната дата тя е навършила необходимата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е получавала пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На основание чл. 73, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено. При тази нормативна уредба Столично управление Социално осигуряване с писмо П-53-06/16.04.2007 г. (приложено в административната преписка, л. 107) е уведомило жалбоподателката, че експертното решение на ТЕЛК се смята за безсрочно/пожизнено. Съгласно § 66 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, в сила от 01.07.2009 г., лицата, на които пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по досегашния ред, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Експертното решение от 2006 г. е придобило стабилитет и на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължително за всички лица, органи и организации в страната. С разпореждане 28 от 22.05.2009 г. на Л. Г. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.04.2008 г. (писмо изх. П-53-01/07.10.2009 г. на Столично управление Социално осигуряване - л. 9). На основание чл. 101, ал. 5 (преди ал. 4) от Закона за здравето (ДВ, бр. 59 от 2010 г.) видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Същото правило е регламентирано с чл. 69, ал. 7 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ - обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., в сила до 27.06.2017 г.). С експертно решение на ТЕЛК 1048 от 06.06.2012 г. оспорващата е била преосвидетелствана по нейно искане и са й били определени вид и степен на увреждане 88 %. Това експертно решение е било отменено с ЕР на НЕЛК 0317 от 12.10.2012 г. и преписката е била върната на ТЕЛК за ново преосвидетелстване поради установени несъответствия в частта за ортопедични болести за прецизиране на оценката по ч. I съобразно ортопедичния статус, отправните точки и рентгеновите данни - да се документира с рентгенографии, както и в частта за очни болести за диагностично уточняване. С ЕР 0941 от 05.04.2013 г. ТЕЛК Общи заболявания при I МБАЛ София ЕАД не се е произнесла по искането на лицето за преосвидетелстване, като се е позовала на неявяването му (при липса на доказателства за надлежното му уведомяване) и липса на актуална медицинска документация. С издаване на това експертно решение (необжалвано) инициираното от жалбоподателката производство по преосвидетелстването й е приключило. По своя правен ефект и последици ЕР 0941 от 05.04.2013 г. представлява влязъл в сила акт за отказ за преосвидетелстване. Формираният от първоинстанционния съд извод за наличие на незавършена процедура за преосвидетелстване по искане на лицето от 2012 г. е неправилен. През 2018 г. е започнало ново производство за преосвидетелстване на жалбоподателката по документи, този път по искане на НОИ - Дирекция Европейски регламенти и международни договори съгласно писмо изх. 94П1-1432-7#9/13.04.2018 г. Цитираното писмо липсва по преписката и не е приложено по делото. С издаденото ЕР 1574 от 31.05.2018 г. ТЕЛК І-ви състав при І-ва МБАЛ София ЕАД не е определила вид и степен на увреждане. Посочила е, че липсват нови документи и изследвания и не може да се произнесе за % ТНР (трайно намалена работоспособност). С писмо изх. 9411-1432-7/16 от 05.09.2018 г. НОИ Дирекция Европейски регламенти и международни договори е информирал РКМЕ за необходимостта ТЕЛК да се произнесе с окончателно експертно решение относно датата на инвалидизиране, процента ТНР/ВСУ и срока на инвалидност. Във връзка с посоченото писмо и на основание чл. 40, ал. 1 от ПМС 83/2010 г. е издадено ЕР 2759 от 12.11.2018 г. на ТЕЛК І-ви състав при І-ва МБАЛ София ЕАД, с което е определена 50 % степен на увреждане за заболявания с водеща диагноза: [диагноза]. С оспореното експертно решение на НЕЛК Специализиран състав по неврологични и УНГ болести, издадено по жалба на освидетелстваното лице, експертното решение на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи. Видът и степента на увреждането (ВСУ) са определени съобразно Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), в сила към датата на издаване на акта. На основание цитираната разпоредба на чл. 101, ал. 5 от Закона здравето и чл. 69, ал. 5 от действащата НМЕ (обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) преосвидетелстване на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Оспореното експертно решение 0921 от зас. 110 от 28.06.2019 г. на НЕЛК - Специализиран състав по неврологични и УНГ болести и потвърденото с него ЕР на ТЕЛК 2759 от 12.11.2018 г. са издадени при липса на правно основание за преосвидетелстване на лицето. Видно от доказателствата по делото, производството по преосвидетелстване не е започнало по искане на лицето, а във връзка с писма от гл. експерт в Дирекция Европейски регламенти и международни договори в НОИ, който не е контролен орган на медицинската експертиза с правомощие да подава искания за преосвидетелстване на лицата. С послужилото като правно основание ПМС 83/2010 г. е приет Правилникът за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от който императивно разпорежда, че ТЕЛК могат да вземат решение и само по документи без преглед на лицата в изброените в нея случаи. Отделно от гореизложеното, в оспореното експертно решение в нарушение на чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ не е определена началната дата на преосвидетелстване за определената степен на увреждане от 50 на сто. Посочена е само първоначалната дата на инвалидизиране - 06.06.2002 г., определена с първоначалното експертно решение за освидетелстване 2376 от 06.06.2002 г. при степен на ТНР 80 %. Ако експертното решение е било издадено по искането на лицето за преосвидетелстване, подадено през 2012 г., то видът и степента на загубена работоспособност е следвало да бъде определена съобразно отправните точки и методиката към НМЕ от 2010 г., а не към НМЕ от 2017 г. Предвид изложените съображения оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежи на отмяна. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореното експертно решение бъде отменено. Частната жалба срещу определението на Административен съд София - град, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, е подадена в срок и е процесуално допустима. С оглед изхода на спора определението, с което е уважено искането на Националната експертна лекарска комисия за разноски, следва да бъде отменено. Основателно е искането на жалбоподателката за разноски за двете инстанции: държавни такси за обжалване за двете инстанции по делото в общ размер от 40 лв. (10 лв. за първата съдебна инстанция и 30 лв. - за касационната инстанция). Предвид представената в първоинстанционното производство декларация от жалбоподателката Л. Г. за материално и гражданско състояние, на представляващия я адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата (лист 163) в размер от 300 лв. за всяка инстанция на основание чл. 19 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,