Решение № 487 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2011 г.

Решение № 487 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. чрез адв. В. Д. срещу решение № 470 от 7.10.11 г. по в. гр. дело № 665/11 г. на Окръжен съд - Русе. С него е потвърдено решение № 577 от 23.03.11 г. по гр. дело № 5363/10 г. на Районен съд - Русе в частта, в която предявения от същата страна отрицателен установителен иск против [фирма] е отхвърлен за разликата над 3323.03 лв. до предявения размер 5 880.24 лв. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата С. Д. не му дължи сумата от 5 880.24 лв. Ответникът по касация [фирма]/ [фирма] /моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 726 от 18.06.12 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време. На въпроса е даден отговор с решение № 189 от 11.04.11 г. по т. дело № 39/10 г. на ВКС, ТК, II г. о. и решение № 26 от 4.04.11 г. по т. дело № 427/10 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В посочената съдебна практика е прието, че в Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия, които не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор. Законодателят е дал възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва съконтрахентите си с изработени от него Общи условия, но техните разпоредби не следва да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Доставчикът на електрическа енергия - лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 10.06.10 г. при извършена проверка от служители на ответното дружество на електромера в имота на ищцата С. Д. е констатирано неправомерно външно въздействие върху реалното отчитане на ел. енергия, в резултат на което е отчетена само 1/3 от доставената енергия/констативен протокол № 018331/10.06.10 г./Дружеството е извършило корекция на потребената такава на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е начислило допълнителна енергия за ищцата на стойност 5880.24 лв. Според назначената техническа експертиза дължимата от ищцата сума за процесния период 6.01.10 г. -10.06.10 г. е в размер на 2557.21 лв. Съдът е възприел заключението на вещото лице, поради което е уважил предявения отрицателен установителен иск частично. Настоящият състав на IV г. о. на ВКС, като прецени данните по делото и доводите на страните, не констатира твърдяното противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените по-горе решения. В разглеждания случай от заключението на назначената техническа експертиза е доказана външна, неправомерна намеса върху електромера в имота на ищцата, което налага извод за неправомерно действие от страна на потребителя. Установен е периода на грешното измерване на доставената електрическа енергия /6.01.10 г. - 10.06.10 г./, както и стойността на действително изразходената електроенергия за този период, поради което следва да се приеме, че ищцата е платила по-ниска цена от дължимата. В случая извършената корекция не представлява санкция, а цена на доставената и реално консумираната електрическа енергия. Приемане на обратното при установена недобросъвестност на потребителя би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на доставчика на електрическа енергия, както правилно е приел и въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав на IV г. о. на ВКС намира, че следва да остави в сила обжалваното решение. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 780 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.