Решение № 6143 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2015 г.

Решение № 6143 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния прокурор на Република България, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 142 от 31.03.2015 г., постановено по административно дело № 962/2014 г. от Административен съд Плевен, с което е отменен мълчаливия му отказ да предостави информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по заявление от 29.10.2014 г. на С. Т. и преписката е върната за произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - С. Т. Т. в представено писмено становище именувано частна жалба и писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като разпоредбите на ЗДОИ задължават субекта по чл. 3 от с. з. какъвто е и касатора до постановят изричен акт в предвидената писмена форма и съдържащи посочените в закона реквизити по заявления за достъп до обществена информация. Неправилно в обжалваното решение е прието, че искането на Т. е за предоставяне на обществена информация. В случая е поискана информация за обстоятелства, свързани със здравословното състояние и извършени прегледи на ръководители на Прокуратурата на РБ. Действително по отношение на обществените личности, какъвто е Главният прокурор на републиката е обосновано предоставяне на по-широк кръг информация, но същата без съмнение следва да бъде свързана с целта на получаването й по смисъла на ЗДОИ - от нея гражданите да могат да си съставят мнение за неговата дейност. В случая исканата информация не попада в приложното по поле на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ и не може да бъде определена като официална или служебна обществена информация по определенията по чл. 10 и чл. 11 ЗДОИ. Същата не се съдържа в актовете на прокуратурата и в частност в тези на Главния прокурор и не се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органа и на неговата администрация. С оглед на така установеното безспорно в случая не се касае до искане за предоставяне на обществена информация по смисъла на цитираните разпоредби по ЗДОИ, а и с исканата информация не се цели гражданинът да може да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. При това следва извод, че неправилно в обжалваното решение е прието, че в случая органът дължи произнасяне съобразно чл. 28 ЗДОИ ие налице мълчалив отказ. Действително анализът на разпоредбите на чл. 28 и чл. 37 ЗДОИ водят до извод, че във всички случаи при постъпило заявление за достъп до обществена информация органът дължи мотивирано произнасяне в писмена форма за предоставяне или отказ, но в случая такова не се дължи при липсата на искане за предоставяне на обществена информация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено след сезиране с жалба срещу неподлежащ на оспорване акт, при което следва да бъде обезсилено и постановено ново, с което жалбата на Т. бъде оставена без разглеждане, като недопустима и производство по нея прекратено. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на Прокуратурата на РБ деловодни разноски в размер на 600 лв., от които 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт в първоинстанционното производство и 300 лв., възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение