Решение № 7181 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2018 г.

Решение № 7181 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. М. от [населено място] срещу решение № 3432 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 1038 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 1124 от зас. № 165/30.11.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия, първи специализиран състав по неврологични болести. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по делото не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на съдебното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Р. М. от [населено място] срещу експертно решение № 1124 от заседание № 165/30.11.2017 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – първи специализиран състав по неврологични болести, с което на жалбоподателя е определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) за общи заболявания 64. 0 % и е потвърдено по останалите поводи ЕР № 0039 от 25.01.2016 г. на ТЕЛК общи заболявания към МИ на МВР. ЕР на НЕЛК се обжалва пред административния съд само по отношение на непризнаването на професионалния характер на заболяването. За да постанови решението си Административен съд С. - град е съобразил обстоятелството, че оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК – първи специализиран състав по неврологични болести след като ЕР № 39/25.01.2016 г. на ТЕЛК при МИ на МВР, с което на жалбодателя е призната ТНР 53% е обжалвано от органите на НОИ и настоящият ответник е определил ТНР 64% от общо заболяване с водеща диагноза "Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия". В производството по издаване на оспореното решение на НЕЛК жалбоподателя е навел доводи във връзка с искането му за признаване на заболяването му за професионално. НЕЛК е извършила допълнителни изследвания на лицето от специалисти по нервни болести, ортопедия и специалист по трудова медицина и професионални болести, като заключението на всички тях е, че заболяването на Мартинов не е с професионален характер, тъй като не е открита процедура по съобщаване и проучване на професионална болест с Бързо известие и протокол за извършено проучване в съответствие с чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Установено е, че заболяванията "Шийна спондилоза. Остеохондроза" са диагностицирани през 2001 г., а дисковата херния С5-6, С6-7 през 2002 г. През 2015 г. е приета окончателна диагноза "Дискова херния на ниво С4/С5" без данни да е изпращано бързо известие по надлежния ред. За да отхвърли жалбата на Мартинов съдът е приел, че не е налице професионален характер на заболяването му като се е позовал изцяло на събраните по делото доказателства включително като е взел предвид назначената и изслушана от съда експертиза на вещо лице-специалист по нервни болести и професионални болести. Видно от заключените на същото заболяването на лицето е с давност от 2001 г., многократно лекуван включително и оперативно. Заболяването му е с общ характер поради неизпълнение на процедурата по обявяването му като такова съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Същото не е включено в списъка на професионалните болести в РБългария. При прекратена експозиция на рискови фактори откриването на процедурата по професионално увреждане може да се извърши и след прекратяване на експозицията на вредни и рискови фактори, но в определен гратисен период от 1 година, който при жалбоподателя не е спазен. Вещото лице е изложило доводи, че заболяването не може да се категоризира като професионално, тъй като този тип увреждания могат да бъдат професионално обусловени при извършване на работа свързана със системно вдигане на тежко, тежък физически труд и пренапрежение на опорно-двигателния апарат с експозиция поне 10 години, което при лицето не е налице. Решението е правилно. Установяването на професионалния характер на заболяването изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил вещо лице - лекар специалист по нервни болести и по професионални болести, което е дало заключение, че заболяването на жалбоподателя е с общ характер и не може да се категоризира като професионално такова. Съдът правилно е обсъдил заключението на вещото лице наред с другите доказателства по делото и правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 56 от Кодекса за социално осигуряване, професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването. За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици. Съгласно нормата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. В настоящата хипотеза това е Наредбата за медицинската експертиза приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г. Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В Списъка на професионалните болести не е включена диагнозата на жалбоподателя. Съобразно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести (НРСРПООПБ), в срок 3 дни от датата на получаване на бързото известие за професионална болест, териториалното поделение на НОИ открива досие по чл. 59, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, а ръководителят на териториалното поделение на НОИ издава заповед за проучване на случая, която се връчва на заинтересованите лица. Проучването установява професионалния маршрут, факторите на работната среда и работния процес, при които е работило заболялото лице, както и други данни, необходими на органите на медицинската експертиза за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяването. В заключителната част на протокола, комисията обобщава резултатите от проучването, като посочва установен ли е професионален риск по отношение на съобщеното заболяване. В чл. 6, ал. 12 от НРСРПООПБ е уредена възможността за подаване на възражение от заинтересованите лица, които се прилагат към протокола. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от НРСРПООПБ, ТЕЛК и НЕЛК потвърждават или отхвърлят професионалния характер на болестта и се произнасят по всички въпроси на експертизата на работоспособността съобразно реда, принципите и критериите, регламентирани с Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Списъка на професионалните болести, а резултатът се отразява в експертно решение по образец. В настоящия случай, както правилно е приел и административния съд обжалвания административен акт е издаден напълно в съответствие с нормите на закона. НЕЛК се е произнесъл по всички въпроси свързани с характера на заболяването на лицето имайки предвид установените данни от извършения преглед и наличните медицински документи. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е извел правилни правни изводи. Произнесъл се е по всички възражения на лицето. От една страна е установил, че не е изпълнена предвидената в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести, процедура за регистриране на професионално заболяване (по делото дори не се твърди, че такава процедура е започвала някога), от друга страна въз основа на заключението на вещото лице е установил, че в конкретния случай не е налице професионално заболяване, тъй като същото не е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на лицето. Неоснователни са всички оплаквания в касационната жалба за процесуални и материалноправни нарушения допуснати от първоинстанционния съд. Както бе посочено по-горе съдът е събрал всички относими към спора доказателства и правилно е разкрил фактическата обстановка. Неоснователно е възражението наведено в касационната жалба относно допуснато от съда нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неизследване на причинната връзка между вредните и опасни условия на труд и настъпилите в следствие на това заболявания. Доказателство за това е извода на съда базирайки се на писмените доказателства и заключението на вещото лице, че липсват данни заболяването да е настъпило изключително под въздействието на работната среда или на трудовия процес. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и постановеното решение от Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,