Решение № 10987 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2016 г.

Решение № 10987 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. И." ЕООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. Аркадиева, против решение № 2765/23.12.2015 г. по адм. дело № 2295/2014 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началникът на СГКК - гр. В., редовно призован, не изпраща представител. Ответникът: Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призована, не се представлява. Ответникът: министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Митева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи: П. А. съд - В. "М. И." ЕООД е оспорила валидността и законосъобразността на Заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК - В., с която е одобрена КККР за поземлени имоти, в частта й относно ПИ с идентификатор 52115.502.17, образуван от ПИ № 000233 по КВС на с. Н. О., община Д. Ч., област - В., издадена на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР /ред., ДВ, бр. 29/2006 г./. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна, с мотиви, че липсват основания за нищожност и унищожаемост на заповедта, в оспорената й част. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното: Със Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26.07.2016 г./ е предприето изменение на разпоредбата на чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР /ред., ДВ, бр. 30/2006 г., изм., ДВ, бр. 49/2014 г./, която е придобила следната редакция: "Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 не подлежат на обжалване". С тази норма, имаща процесуален характер, са изключени от обжалване одобрените кадастралната карта и кадастрални регистри, изработени по реда на чл. 35а от ЗКИР. Процесуалните норми имат незабавно действие и се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт по който са създадени не е предвидено друго. В случая, видно от ПЗР на ЗИДЗКИР /обн., ДВ, бр. 57/22.07.2016 г./, липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР /ред., ДВ, бр. 29/2006 г./, каквото е настоящето. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР /ДВ, бр. 57/22.07.2016 г./ е уредена процедурата по довършване на започнатите административни производства по създаване на КККР, вкл. и това по чл. 49а и сл. от ЗКИР, заварени към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но няма за съдебните такива, които са висящи. За последните важи изменената процесуална норма на чл. 49а, ал. 4 /ДВ, бр. 57/2016 г./, изключваща съдебното обжалване на такива актове. От изложеното следва, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49а, ал. 4 ЗКИР /ДВ, бр. 57/2016 г./, жалбата на "М. И." ЕООД против заповедта на началника на СГКК - В., с която е одобрена първоначална КККР относно ПИ 52115.502.17, образуван от имот 000233 по КВС на с. Н. О., е недопустима, поради липса на предмет - чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество на недопустимата жалба, съдът е постановил недопустимо решение. Като такова същото следва да бъде обезсилено и вместо него жалбата на дружеството бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. При този резултат искането за разноски на касационния жалбоподател се явява неоснователно, поради недопустимост на жалбата му. Разноски се дължат на ответника - Министерство на околната среда и водите, съобразно направеното искане от пълномощника му, в размер на 600 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Същите са за сметка на касатора, на основание чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение