Решение № 8116 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2020 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена чрез пълномощник на Агенция Митници, срещу решение 1208 от 18.08.2020 г., постановено по адм. дело 1006/2020 г. на Административен съд - Варна, в която се обосновават съображения за неправилност и наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на делото по същество с отхвърляне на исковата молба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Милки Груп Био ЕАД, ЕИК[ЕИК], гр. София, чрез пълномощника си адв. С. Желязкова в депозирани по делото молба и писмени бележки, развива подробни доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдебното решение е валидно допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение Административен съд Варна е уважил предявения от "Милки Груп Био" ЕАД гр. София иск по чл. 1 ЗОДОВ, като е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди, произтекли от заплатено възнаграждение на адвокат за обжалване пред съд на НП 382/2018/2019 г. на зам. директора на ТД Северна морска в Агенция Митници, отменено с влязло в сила решение 2156/26.11.2019 г. по НАХД 2776/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Присъдил е в полза на "Милки Груп Био" ЕАД разноски по делото в размер на 385 лв. За да достигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен по размер. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Видно от доказателствата по делото, към датата 13.02.2020 г., на която се е провело последното съдебно заседание на КНАХД 3519/2019 г. по описа на АС - Варна, вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която в редакцията на текста обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г. гласи, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора оставяне в сила на съдебното решение, с което е отменено НП 382/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на зам. директора на ТД Северна морска в Агенция Митници, дружеството е имало правната възможност в проведеното на тази дата съдебно заседание да претендира присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателното производство. Като не е поискало платените от него суми за адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство, "Милки Груп Био" ЕАД няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административно-наказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в минимален размер. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Трето отделение