Решение № 14140 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2018 г.

Решение № 14140 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 20 от 24.01.2018 г., постановено по адм. д. № 276/2017 г. Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на И. Минкова от [населено място] в качеството й на гражданскоправен субект и в качеството й на ЕТ "Ритуал – И. Минкова" против заповед № 17-1099-000621/28.12.2017 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра. С решението съдът е осъдил И. Минкова в качеството й на ЕТ "Ритуал – И. Минкова" да заплати по сметка на Административен съд – Силистра държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Минкова от [населено място] лично и като ЕТ "Ритуал – И. Минкова", чрез пълномощника адв. И. Русчева. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Силистра и вместо него постанови друго такова, с което да уважи жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, чрез своя процесуален представител, взема становище, че решението на Административен съд - Силистра е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на И. Минкова от [населено място] в качеството й на гражданскоправен субект и в качеството й на ЕТ "Ритуал – И. Минкова" против заповед № 17-1099-000621/28.12.2017 г., издадена от началника на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца" на И. Минкова от [населено място] въз основа на констатациите, изложени в АУАН № Д175089/25.12.2017 г. С акта е установено, че на посочената дата, в [населено място], на [улица], в близост до дом № [номер], в посока към "ДАП", Минкова е управлявала лек автомобил "Пежо 206", с peг. [рег. номер на МПС], със свидетелство за управление на моторно превозно средство, чийто срок на валидност е изтекъл на 23.05.2017 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно извършена делегация, в предвидената форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена целта на закона. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбите на ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и е обсъдил съответните предпоставки. Цитирал е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съгласно която с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията – за срок от 6 месеца до една година – на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Посочено е, че предпоставките на цитираната разпоредба се установяват от съставения акт за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, освен ако последната не бъде оборена. Като е установил, че в конкретния случай не е реализирано доказване, оборващо съдържащите се в акта констатации, съдът е приел, че предпоставките за издаване на заповед по чл. 171, т. 2а от ЗДвП са налице и заповедта съответства на материалния закон. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Силистра е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а ЗДвП. Жалбоподателката тълкува нормата, като твърди, че е правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Счита, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Настоящата инстанция не споделя този извод. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за съответно свидетелство за управление на МПС означава то да е валидно, както за категорията МПС, което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. СУМПС като официален удостоверителен документ има срок на валидност, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява независимо дали лицето е положило изпит за правоспособност. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. След изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова. По изложените съображения, управляването на моторно превозно средство от водач с изтекъл срок на валидност на СУМПС, се включва в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд – Силистра е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът И. Минкова следва да бъде осъден да заплати на в полза на бюджета на ОД на МВР – Силистра сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,