Решение № 11876 от 20.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния директор, чрез гл.юрисконсулт Н.Младенова, срещу Решение 205 от 10.05.2022 г., постановено по адм. д. 216/2022 г. по описа на Административен съд-Плевен. С оспореното решение Национална агенция за приходите /НАП/ София е осъдена да заплати на Да Финанс ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, [ЕИК], сума в размер на 120 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с издаване на Наказателно постановление 405914-F467652/08.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, съставляващи 100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвено възражение по реда на чл.44 от ЗАНН срещу съставен АУАН и 20 лв. начислен ДДС; сума в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД 953/2019 г. по описа на Районен съд Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 24.10.2019 г. датата на влизане в сила на решение 565/24.10.2019г. по КАНД 839/2019г. по описа на АС - Плевен, до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по КАНД 839/2019г. по описа на АС - Плевен за изготвяне на отговор по касационна жалба и писмено становище, ведно с дължимата лихва върху присъденото обезщетение, считано от 24.10.2019 г. датата на влизане в сила на решение 565/24.10.2019г. по КАНД 839/2019г. по описа на АС - Плевен, до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер от 600 лв. е отхвърлен; сума в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени при обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП-Велико Търново на Постановление изх. С200015-023-0000014/09.01.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, ведно с дължимата лихва върху присъденото обезщетение, считано от 10.04.2019 г. датата на влизане в сила на Решение 264/10.04.2019г. по адм.дело 177/2020г. по описа на АС - Плевен, до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер от 500 лв. е отхвърлен и сума в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени при обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП-Велико Търново на Отказ изх. С200015-012-0000003/14.01.2020г. за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК, ведно с дължимата лихва върху присъденото обезщетение, считано от 09.04.2019г. датата на влизане в сила на Решение 233/09.04.2019г. по адм.дело 176/2020г. по описа на АС - Плевен, до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер от 500 лв. е отхвърлен. НАП е осъдена заплати и направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковете. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че след като законодателят не е предвидил присъждане на разноски при съдебното обжалване на наказателно постановление /НП/, същите не следва да се присъждат като обезщетение по реда на ЗОДОВ, поради което изводите на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на претенциите по т.1, т.2 и т.3 от исковата молба е неправилен. Сочи, че и претенциите по т.4 и т.5 от исковата молба са неоснователни и недопустими, предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Твърди, че претендираните разходи не са вреда и липсва причинно-следствена връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции срещу НАП, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Да Финанс ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя Д.Андреева, чрез пълномощник адв. М.Евтимов, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира сторените в касационното производство разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК, както и доказателства за извършването им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Плевен се е развило по предявени от Да Финанс ЕООД с [ЕИК] против НАП пет обективно съединени искове, като първите три иска са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.с чл.203 и сл. от АПК, а четвъртия и петия - с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.17, ал.6 от ДОПК, за обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 1020 лева платени възнаграждения във връзка с издаване, обжалване и отмяна на НП 405914-F467652/08.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново / 120 лв. с ДДС за изготвяно възражение по реда на чл.44 от ЗАНН срещу АУАН, 300 лв. за процесуално представителство по НАХД 953 /2019г. по описа на Районен съд-Плевен и 600 лв. за процесуално представителство по КАНД 839 /2019г. по описа на Административен съд-Плевен/ и 1000 лв. платени във връзка с обжалване по административен ред на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. С-200015-023-0000014/09.01.2020г. / 500 лв. платено адвокатско възнаграждение/ и Постановление за продължаване на наложените обезпечителни мерки 190015-139-002193/21.10.2019г. / 500 лв. платено адвокатско възнаграждение/, отменени по съдебен ред, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебните решения, с които са отменени НП и ПНПОМ. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. Съдът е установил релевантните за спора обстоятелства, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради неоспорването им с касационната жалба. Съдът е приел, че срещу дружеството е било издадено Наказателно постановление 405914-F467652/08.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, което след обжалване е било отменено с Решение 476/04.07.2019 г. по НАХД 953/2019 г. по описа на Районен съд-Плевен, оставено в сила с Решение 565/24.10.2019 г. по КАНД 839/2019 г. по описа на Административен съд-Плевен. Във връзка с издаването, обжалването и отмяната на посоченото НП пред административния орган и РС-Плевен и АС-Плевен дружеството ищец е ползвало правна помощ, видно от представените договори за правна защита и платежни документи, удостоверяващи заплащането на адвокатско възнаграждение по тях, както следва: 120 лв. с ДДС заплатено по банков път възнаграждение във връзка с подадено възражение срещу съставения на дружеството АУАН, 300 лв. - заплатено по банков път възнаграждение във връзка с производството пред РС-Плевен и 600 лв.- заплатено по банков път възнаграждение във връзка с производството пред АС-Плевен. При така установеното от фактическа страна АС-Плевен е счел исковете по т.1, т.2 и т.3 от исковата молба за доказани по основание и размер /за т.3 частично основателен по размер/. Посочил е, че до изменението на чл.63 от ЗАНН /с регламентиране на възможността страните да имат право на присъждане на разноски по реда на АПК/, направените разходи в производствата по обжалване на НП се претендират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и в тази връзка се е позовал на Тълкувателно постановление 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС по т.д.2/2014 г.. Посочил е че процесното НП е издадено преди изменението на ЗАНН; че същото е отменено с влязло в сила съдебно решение; че както в хода на издаване на НП, така и в производствата по обжалването му - пред РС-Плевен и АС-Плевен са направени разноски за адвокатски възнаграждения доказани в претендираните размери, като размерът на претенцията по т.3 е прекомерен и че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и настъпилите за дружеството вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения. Приел е, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е уважил исковите претенции, като по т.2 и т.3 е присъдил и претендираната законна лихва, в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. 3/2004 г. Съдът установил също така, че срещу дружеството са издадени и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. С-200015-023-0000014/09.01.2020 г. и Постановление за продължаване на наложените обезпечителни мерки 190015-139-002193/21.10.2019 г., които са обжалвани по административен ред и впоследствие са отменени с влезли в сила съдебни решения по адм.д. 177/2020 г. и 176/2020 г. по описа на АС-Плевен Съдът се е мотивирал, че изплатените адвокатски възнаграждения /доказани в размер на по 500 лв./ в производствата по обжалване на процесните Постановления по административен ред могат да се претендират чрез иск по чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, че същите представляват вреда за дружеството, която е в причинно-следствена връзка с отменените Постановления, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения хонорар са именно във връзка със защитата срещу тях чрез оспорването им. В подкрепа на горното съдът се е позовал и на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. 2/2016 г. Приемайки размерите за прекомерни, съдът уважил исковите претенции по т.4 и т.5 в размер на по 200 лева, върху които суми присъдил и претендираната законна лихва, в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. 3/2004 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. Въз основа на установеното, съдът е направил обосновани изводи за основателност и доказаност на исковете, които са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуална защита във връзка с издаването, обжалването и отмяната на процесното НП, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС /задължително за съдилищата, с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВл./, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за производството по обжалването му разноски за един адвокат и платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Както правилно е отбелязал и решаващият съд изменението на чл.63, ал.3 от ЗАНН / нова, ДВ бр. 94/2019 от 29.11.2019 г., в сила от 01.12.2019 г. / се явява неприложимо, тъй като окончателното решение на АС-Плевен, с което е потвърдено решението на РС-Плевен за отмяна на процесното НП е постановено на 24.10.2019 г. Касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд за основателност и доказаност и на исковите претенции по т.4 и т.5 от исковата молба. При липса на процесуален ред за присъждане на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред на процесните постановления, а обжалването по административен ред на същите е задължителна предпоставка за реализиране на съдебното оспорване, както се установява и в случая, обезвреждането на вредите се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.17, ал.6 от ДОПК. Налице са законовите предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни актове на държавен орган процесните постановления, издадени при и по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; претърпени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред административния орган, във връзка с административното обжалване на постановленията, доказани в претендираните размери и наличието на причинна връзка по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ между претърпените имуществени вреди под формата на заплатени при административното обжалване адвокатски възнаграждения и увреждането отменените постановления. Правилно първоинстанционният съд е присъдил и претендираната законна лихва върху присъдените обезщетения по т.2, т.3, т.4 и т.5, в съответствие с даденото, в т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. 3/2004г. на ОСГК, тълкувание за дължимост на същата. Предвид изложените съображения и липсата на соченото касационно основание за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в касационното производство разноски, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Същите следва да се присъдят в доказания размер от 600 лева реално заплатено възнаграждение, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и фактура. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение