Решение № 573 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2008 г.

Решение № 573 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Х. срещу решение № IV-293 от 14.02.2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2006 г., в частта му, с която частично е отменено решение № 101 от 21.06.2006 г. по гр.д. № 23 от 2001 г. на Н. районен съд и вместо това е постановено решение за уважаване на предявения от С. П. З. срещу Р. С. Х. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху 1/6 ид.ч. от 200/566 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 566 кв. м., съставляващо имот пл. № 1* по отменения кадастрален план на местността "М" в строителните граници на КК "С", а съобразно действащия регулационен план 1/6 ид.ч. от 200 кв. м. ид.ч. от УПИ *-* в кв.**** с площ от 409 кв. м.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Неправилно, в нарушение на процесуалните правила съдът бил допуснал изменение на иска във въззивната инстанция /направеното в съдебно заседание конкретизиране на иска на практика представлявало предявяване на нов иск, тъй като касаело коренно различен имот от описания в исковата молба/. На второ място, жалбоподателят счита, че извършеното разпореждане с 200 кв. м. от бившия имот пл. № 1* не надхвърляло наследствената част на наследника и прехвърлител К. П., поради което за ищците липсвал правен интерес да търсят намаляване на разпоредителната сделка, която не нарушавала тяхната запазена част от наследството. Освен това, съдът необосновано не уважил направеното от касатора възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Имотът бил закупен с нотариален акт № * от ..19 г., а исковата молба по делото била вписана в съда на 29.12.2000 г., тоест след изтичане на 5- годишния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правно ирелевантен бил факта, кога исковата молба била изпратена по пощата, още повече че по делото липсвало плик, а от представеното писмо с обратна разписка не можело да се установи дали предмет на тази пощенска разписка е била именно исковата молба по това дело или други документи. Ирелевантно било, че на 19.12.2000 г. пълномощникът на ищците е внесъл по сметка на Н. районен съд държавна такса по исковата молба и такса за вписването й. Незаконосъобразно съдът кредитирал и показанията на свидетеля З, който се явявал заинтересован свидетел, тъй като бил съпруг на една от ищците. Освен това, свидетелските показания за установяване на тези обстоятелства били недопустими, тъй като липсвала хипотезата на чл. 134, ал. 1 от ГПК (отм.). Не на последно място, касаторът твърди, че ищцата С няма признати права по отношение на имота, предмет на разпоредителната сделка, тъй като този имот пл. № ***-* бил получен в резултат на замяна, в която ищцата не е участвала.

В срока по чл. 218г от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С. П. З., в който тя оспорва касационната жалба като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, преди изтичане на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу акт на съда, който съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си за уважаване на предявения от С. П. З. срещу Р. С. Х. иск с правно основание ч л.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/6 ид.ч. от 200/566 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 566 кв. м., съставляващо имот пл. № 1* по отменения кадастрален план на местността "М" в строителните граници на КК "С", а съобразно действащия регулационен план 1/6 ид.ч. от 200 кв. м. ид.ч. от УПИ *-* в кв.**** с площ от 409 кв. м., въззивният съд е приел, че като един от тримата наследници на собственика на 1/2 ид.ч. от имот пл. № 1* Петър К. А., ищцата С. П. З. е собственик на 1/6 ид.ч. от този имот. Приел е, че продажбата на част от този имот от брат й К. П. А. на касатора Р. С. Х., извършена преди смъртта на праводателя на К. А. и на ищцата- П. К. А., представлява разпореждане с чужд имот и като такава не може да засегне придобитите от ищцата С след смъртта на баща й П. А. права върху ид.ч. от имота. Освен това, съдът е приел, че направеното от ответника Р възражение за придобиване на 200/566 ид.ч. от имота по давност е неоснователно, тъй като от прехвърлянето на имота с нотариален акт № * от ..19 г. до предявяване на исковата молба по делото на 21.12.2000 г. не са изминали необходимите за придобиване на имот по давност при добросъвестно владение 5 години.

Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно: От фактическа страна по делото е било установено, че на общия наследодател на ищците Т. П. Г. и С. П. З. и на ответниците К. П. А., М. Я. С., З. Я. С. и Д. Я. Ц.- К. Я. А. е възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, представляващ имот пл. № *** по кадастралния план от 1931 г. на гр. Н. С договор от 27.06.1994 г. е извършена замяна с Община Н., по силата на която Община Н. е придобила част 775/4100 ид.ч. от имот пл. № 1* които са били застроени, а наследниците на К. Я. А. /включително и бащата на ищцата П/ са придобили 2 празни дворни места с площ съответно 210 кв. м. и 566 кв. м., представляващи имот пл. № 1* и имот пл. № 1* договор от 05.10.1994 г., обективиран в нотариален акт № 1* том *** по нот.д. № 1* от 1994 г. бащата на ищците и на ответника К. П. А. и наследник на общия наследодател К е дарил на ответника К. П. А. собствената си 1/2 ид.ч. от имот пл. № 1* По предявен от ищците Т иск с влязло в сила решение № 109 от 22.02.2005 г. по гр.д. № 936 от 2004 г. ВКС на РБ, Второ гр.отделение е прогласил за нищожен този договор за дарение. С договор от 26.10.1994 г. е извършена делба на възстановените на наследниците на К. Я. А. имоти, в която не е участвал тогавашния съсобственик на имоти пл. № 1* пл. № 1* и пл. № 1* Петър К. А. /видно от удостоверение за наследници № от ..19 г., той е починал на ..** г., тоест повече от 1 г. след сключване на договора за делба от 26.10.1994 г./. С този договор страните по него са се споразумели братът на ищците К. П. А. /внук на общия наследодател К син на П. К. А. / да стане изключителен собственик на имот с площ от 3 158 кв. м., представляващ част от имот пл. № 1* нотариален акт № 1* том IV по нот.д. № 3* от 22.12.1995 г. ответникът К. П. А. е продал на касатора Р. С. Х. 200/566 ид.ч. от имот пл. № 1* по кадастралния план на Н.

При тази фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че ищцата С. П. З. е собственик на 1/6 ид.ч. от целия имот пл. № 1* и съответно на 1/6 ид.ч. от прехвърлените с нотариалния акт № 1** от 1995 г. 200/566 ид.ч. от този имот: С. П. З. е била собственик по наследство от К. Я. А. и сина му П. К. А. на 1/6 ид.ч. от имот пл. № 1* тъй като този имот е бил възстановен на наследниците на К. Я. А. по реда на ЗСПЗЗ и тъй като договорът за дарение от 05.10.1994 г. на 1/2 ид.ч. от този имот от П. К. А. на сина му К. Я. А. е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение на ВКС по гр.д. № 936 от 2004 г.

С договора за замяна от 27.06.1994 г. тогавашните съсобственици на имот пл. № *** П. К. А. /баща на ищците и на ответника К. П. А./, М. А. С., З. Я. Д. и Д. Я. Ц. са се разпоредили с част от притежавания от тях имот в полза на трето лице- Община Н. В замяна на това те са придобили собствеността върху два имота, единият от които е процесния имот пл. № 1* Ищцата С. З., като наследник по закон на страната по този договор за замяна П. К. А., след неговата смърт е станала собственик на 1/6 ид.ч. от получените в замяна от Община Н. имоти, включително и на процесния имот пл. № 1* този смисъл неоснователен е касационния довод на Р. Х., че ищцата С не е собственик на имот пл. № 1* тъй като този имот не бил част от възстановения с решението на ОСЗГ имот пл. № ***.

Неоснователно е и възражението за липса на правен интерес у ищцата да предяви иска за собственост върху 1/6 ид.ч. от 200/566 ид.ч. от имот пл. № 1* тъй като с разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № * от 22.12.1995 г. не била засегната нейната запазена част от наследството. Съсобственикът на един недвижим имот винаги има правен интерес да предяви иск по чл. 108 от ЗС за защита на нарушеното му право на собственост. В случая въобще не се касае за възстановяване на запазена част от наследството, тъй като разпореждането с нотариален акт № * от 22.12.1995 г. е извършено не от наследодателя на ищцата П, а от брата й К. П. А., който към датата на разпоредителната сделка /22.12.1995 г./ не е бил собственик на продадения имот пл. № 1* нито на ид.ч. от него /същият е придобил ид.ч. от имот пл. № 1* по наследство от баща си П, починал едва на ..** г./. Поради това правилно въззивният съд е приел, че с договора от 22.12.1995 г. на ответника-касатор не са прехвърлени права и съответно, че ищцата С като наследник на П. А. е собственик на 1/6 ид.ч. от имот пл. № *-*.

Неоснователен е и касационния довод за неправилност на решението на въззивния съд, поради допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила- допуснато изменение на иска пред въззивната инстанция. С молба от 10.09.2007 г. ищцата не е изменила иска за собственост, а само е конкретизирала петитума на исковата молба относно имота, за който е предявен иска, като го е описала по актуалния му регулационен статут. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че с тази молба е предявен иск за съвсем друг имот, различен от заявения в исковата молба. В исковата молба е посочено, че се претендира да ревандикиране на собствеността върху 2/3 ид.ч. /по 1/3 ид.ч. за всяка една от ищците/ от 200/566 ид.ч. от имот пл. № 1* по кадастралния план на Н., м. "М" от 1931 г., намиращ се сега в строителните граници на КК "С". Пред въззивната инстанция, след приемане на заключенията на единичната и тройна съдебно-технически експертизи ищцата С е уточнила, че претендира за 1/3 ид.ч. от 200/566 ид.ч. от бившия имот пл. № 1* който по сега действащия регулационен план на КК"С" представлява 200 кв. м. ид.ч. от новообразувания

УПИ *-* от кв.**** с площ от 409 кв. м., ограничена на скицата на вещите лица от тройната техническа експертиза като онази част от бившия имот пл. № 2* означен със син цвят на скицата, която попада в УПИ *-* от кв.****, означен с червен цвят на скицата.

Неоснователен е и касационния довод за неправилно решение по направеното от касатора възражение за придобиване на ид.ч. от имота по давност. Касаторът Р. С. Х. е придобил 200/566 ид.ч. от бившия имот пл. № 1* на правно основание, което е било годно да го направи собственик /договор за покупко-продажба от 22.12.1995 г., обективиран в нотариален акт № *** от 1995 г./, но от лице, което не е било собственик на имота. Не се доказа Х. да е знаел, че прехвърлителят по този договор К. П. А. не е бил собственик на имота към датата на продажбата. Поради това и съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС касаторът Х. е бил добросъвестен владелец на процесната ид.ч. от имота. Правилно е прието от съда обаче, не това негово добросъвестно владение не е продължило повече от 5 години, какъвто е необходимия съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС срок за придобиване на недвижим имот по давност, тъй като прехвърлянето е станало с договор за покупко- продажба от 22.12.1995 г., а исковата молба по настоящото дело, която съгласно чл. 84 от ЗС във връзка с чл. 116, ал. 1, б. "б" от ЗЗД е довела до прекъсване на давността, е подадена на 21.12.2000 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че давността се прекъсва от датата на вписване на исковата молба в съда, а не от датата на подаването й по пощата. Съгласно чл. 116, ал. 1, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иска, а искът се счита предявен от датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗЗД, когато тази искова молба е била изпратена по пощата, тя се счита подадена от датата на изпращането й по пощата, а не от датата на постъпването й в съда.

Неоснователен е и касационния довод за допуснати от съда процесуални нарушения при решаване на въпроса на коя дата е подадена исковата молба и относно това, допустими ли са свидетелски показания за доказване на тази дата. В случая, върху исковата молба е поставен печат, че е получена в н. районен съд на 27.12.2000 г. и липсва пощенски плик, който да доказва, че тази искова молба е подадена по пощата. Пред въззивната инстанция обаче ищците са представила известие за доставяне на писмо с обратна разписка /пощенска пратка № 28676/, в което изрично е записано, че на 21.12.2000 г. пълномощникът на ищците адв. Н е изпратила искова молба срещу К. А. и Р. Х. до РС- Н., която искова молба е получена в РС- Н. на 27.12.2000 г. Действително, това известие е частен документ и като такъв няма абсолютна доказателствена стойност за изложеното в него, а следва да се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. След като е взел предвид извършената в съдебно заседание от 28.05.2007 г. констатация по оригинала на това известие и нотариалната заверка от 18.05.2007 г. на известието, от които се установява, че в оригинала на това известие няма задрасквания и поправки, обстоятелството, че посочената в известието дата на получаване на писмото в РС Н. съответства на датата на получаването на исковата молба в съда, която е отбелязана от длъжностно лице върху самата искова молба /вх. № 704 от 27.12.2000 г./, показанията на свидетеля З датите на вносните бележки за внесена държавна такса по делото /19.12.2000 г./, правилно въззивният съд е приел, че това известие за доставяне на писмо с обратна разписка е истински документ и доказва по безспорен начин, че исковата молба по делото е била изпратена по пощата именно на 21.12.2000 г.

Позоваването на съда на свидетелските показания на свидетеля З/съпруг на ищцата/ относно това, дали исковата молба по делото е подадена лично в РС Н. или е изпратена по пощата и относно датата на изпращане на тази искова молба по пощата не представлява процесуално нарушение. В случая свидетелските показания са били допустими на основание чл. 134, ал. 1 от ГПК (отм.), тъй като по делото е представено удостоверение, че нарочната книга за получени в РС Н. пощенски пратки през м.12.2000 г. е унищожена и не се съхранява, а от П. станция- Н. е представено удостоверение № 261 от 23.05.2007 г., че не може да се направи исканата справка за движението на пощенска пратка № 2* от 21.12.2000 г., тъй като документите по пощенските пратки се съхраняват само 12 месеца. Въпреки евентуалната заинтересованост на свидетеля като съпруг на ищцата С, правилно въззивният съд е кредитирал показанията на този свидетел, като е взел предвид, че тези показания напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Поради гореизложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата С. З. направените от нея разноски за адвокат за делото пред ВКС в размер на 600 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия