Решение № 4159 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2013 г.

Решение № 4159 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Мобайл линк" ООД моли да бъде отменено решение № 1151/20.05.2013 г. по адм. д. № 3039/2012 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № 161202694/04.06.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Мобайл линк" ООД против РА № 161202694/04.06.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който е начислен данък върху добавената стойност 4478,85 лв. с лихви за периода м. 11.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДДС, тъй като не е доказано доставката на услуга "пренос на глас по Интернет" да е с място на изпълнение извън територията на страната и е прието, че мястото на изпълнение на услугите е на територията на страната. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод, че в РА законосъобразно са определени данъчните задължения на ревизираното лице. Правилно съдът се е позовал на чл. 116, ал. 1 ДОПК, за да приеме, че ревизираното лице е следвало да представи всички приложения към договора, за да се определи предметът на доставката на услуги, а не само основният договор, според който и двете страни предоставят телекомуникационни услуги една на друга, без да е ясно в какво се изразяват те. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано наличие на предпоставките по чл. 21, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение на фактурираните услуги е извън територията на страната по двете фактури, с получател "Егано къмпани" ООД, по които е начислен ДДС в РА. Получателят е с регистрация в Словения - член на ЕС от 1.01.2004 г., със седалище в Британски Вирджински острови, които по чл. 6, § 1, б. "д" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС са изключени от териториалния обхват на Директивата, макар че са част от митническата територия на Общността. По чл. 21, ал. 3, т. 1 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва икономическата си дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия: т. 1 получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът. В случая не е доказано установяване извън територията на Общността, предвид регистрацията на получателя в Словения и факта, че банковата му сметка е в Латвия. Не е доказано да има обект където и да било, от който извършва дейността си, поради което съдът и органите по приходите като са приели, че не е доказано изпълнение на условията по чл. 21, ал. 3 ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение на спорните доставки е извън територията на страната, поради което е неприложим чл. 86, ал. 3 ЗДДС, а се дължи данък на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно не е обсъждан договорът между него и "Актон" ООД, регистрирано в Словения със същия номер и адрес като "Егано къмпани" ООД - Словения. В РА е начислен ДДС върху стойността на доставките на услуги по фактури, издадени на "Егано къмпани" ООД - Словения и няма констатации за отношенията на ревизираното лице с "Актон" ООД - Словения, нито са обсъждани фактури, издавани на последното дружество. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК за 95,73 лв., тъй като останалите 313 лв. от дължимото по делото възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,