Решение № 12628 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 768/2013 г.

Решение № 12628 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 768/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Христосков Кабашки, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Касат - Стоян Кабашки", чрез повереника му адв. Славея Боева, срещу решение № 2044/28.09.2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 1533 по описа за 2011 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 161004097/01.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Общо се заявяват трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочат се опущения на съда в процеса на доказване заради отказа му да обсъди и цени представени в хода на съдебното дирене писмени доказателства. С тези пропуски се свързва необосноваността на съдебния акт и последицата на противоречието му с материалния закон. Имплицитното желание на касатора е заотмяна на оспорената част от съдебното решение и на съответната част от РА. Далеч след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е постъпило допълнение към касационната жалба. Възраженията по допълнителната жалба са преклудирани и не е дължимо обсъждането им. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСП ревизионен акт са установени в тежест на ЕТ "Касат - Стоян Кабашки" допълнителни задължения за ДДС в общ размер 40 146.98 лева за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и за м. 01-05.2009 г. и за лихви върху допълнително начисления ДДС в размер общо на 18 247.20 лева. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК. Според органите по приходите в спорните данъчни периоди ревизираното дружество е извършвало облагаеми доставки на услуги по разпространение на кабелна телевизия в населени места от обл. Пазарджик - с. Пищигово, обл. Пловдив - гр. Съединение, с. Бенковски, с. Войсил, с. Голям Чардак, с. Малък Чардак, с. Драгомир, с. Любен, с. Найден Герово, с. Неделево, с. Правище, с. Цалапица, с. Царимир и с. Церетелево непрекъснато и за неопределен период от време с уговорено месечно плащане /то е извършвано предимно в брой/ без да е начислен дължимия ДДС. Изводът за укриване на доходи от търговеца е направен при съпоставка на броя на абонатите по представените от него справки по населени места, цената на услугата според сключваните договори и декларираните пред КРС данни с размера на приходите по данните от касовия апарат, съвпадащи с тези по СД. Липсата на пълно отразяване в счетоводството на ревизираното лице на извършените от него доставки е възприета като изключваща възможността за установяване на основата за данъчно облагане. Доставките са определени като такива с непрекъснато изпълнение. Отнесени са към приложимите по време разпоредби на чл. 26, т. 3 от ЗДДС /отм., в сила до 01.01.2007 г./ и чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и ДДС е определен по данъчни периоди. Първоинстанционният съд е прогласил нищожността на РА в частта установяваща задължения за ДДС д в. п. м. 05, 06, 07 и 08.2005 г. и м. 01 и 04.2006 г. в общ размер 4 236.91 лева и съответната им лихва в размер 2 911.81 лева. Упражнявайки съдебния контрол върху останалата част от РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Отхвърлителната част на съдебния акт е предмет на касационен контрол. Съдът е възприел изцяло твърденията за фактите на приходната администрация. Изключил е убедителността на тезата на жалбоподателя за доставяни от него услуги само на територията на едно населено място, позовавайки се на изготвените от него справки и на декларираното пред КРС. Отказал е да основе фактическите си изводи на представените от кметовете на населените места, в които според органите по приходите е доставяна кабелна телевизия, писма за установяване на доставяне на услугата само за част от ревизирания период. Изключвайки убедителността на твърдението за ограничено във времето и пространството /в сравнение с установеното по РА/ предоставяне на услугата инстанцията по същество не е ценила и заключенията на ССЕ. Прието е, че не е разколебана презумпцията за достоверност на констатациите по РА. В оспорения съдебен акт е обосновано наличието на условията на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК за определяне на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и правилното прилагане на тези критерии. Доставяните услуги са квалифицирани като такива с непрекъснато изпълнение и предвид уговореното ежемесечно плащане за всеки от месеците е прието настъпване на данъчното събитие. Решението е правилно. Неоснователно касаторът настоява на дължимото от съда основаване на съдебния акт по съществото на спора на заключенията на ССЕ. Такава обвързаност за решаващия орган в съдебната фаза на производството не съществува. Негово задължение е да включи в обхвата на обсъждането и преценката всички доказателствени средства /вж. чл. 236, ал. 2 от ГПК/, но на кои от тях ще основе фактическите си констатации предполага завършена правно-логическа дейност по преценката им. Пропускът да се обсъдят и оценят някои от доказателствените средства, ако е засегнал верността на фактическите изводи, следва да се възприеме като съществено нарушение на съдопроизводствените правила и касационно отменително основание. Ако при пълнота и завършеност на процесуалната дейност на съда по обсъждане и преценка на доказателствата изводите по фактите са в противоречие с логическите и/или опитните правила, то порокът на съдебния акт е неговата необоснованост. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК заключението на експерта се цени като доказателствено средство наред с другите информационни източници. Това е сторил административния съд съотнасяйки източника на специални знания с другите писмени доказателствени средства. В съответствие с процесуалните и логическите правила е дадена вяра на изготвените от жалбоподателя справки за предоставяната от него кабелна телевизионна услуга, както и декларираното пред съответния регулатор - КРС. Тези актове не са изготвени за целите на ревизионното производство и удостоверяват неблагоприятни за ревизираното лице обстоятелства, поради което е висок интензитетът на убеждаващото им въздействие. Доказателствената им стойност не се разколебава от представените писма от кметове на населени места за времето на предоставяне на услугата. С удостоверителна компетентност за тези обстоятелства кметовете не разполагат, т. е писмата им са с характер на частни свидетелстващи документи; обективираните в тях изявления за знание са от трети за правоотношенията по предоставяне на кабелната телевизионна услуга лица и с оглед броя на правоотношенията не са убедителни. При основани на годни, допустими и убедителни доказателствени средства установявания на съда относно населените места, броя на получателите на облагаемите доставки на услуги и продължителността на предоставянето им неотносими са заключенията на приетите ССЕ за определяне на съществуването и размера на задължения за ДДС по поставени задачи с по-малък обхват на населените места, абонатите и времето на извършване на услугите. Не може да се очаква от съда да цени заключението на вещото лице и само заради факта на допускането на експертиза с посочени от страната предмет и задачи. Чрез експертизата страната цели да установи или провери с помощта на специални знания твърдяните от нея правно или доказателствено релевантни факти. Когато изводите на експерта са основани на твърдяни, но не и установени факти, то достоверността им от позицията на съответната област на специални знания не допринася за установяването на фактите от предмета на доказване. В съответствие със следващото от чл. 124, ал. 2 от ДОПК разпределение на доказателствената тежест органите по приходите са създали убеждение за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Доказано е несъответствие между обема на извършените облагаеми доставки на услуги и отразените счетоводно, което освен порок на счетоводството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК сочи и на укриване на доходи по т. 2 от нормата. Различни установявания не следват от оценката на събраните в извънсъдебната и съдебната фази на производството доказателствени средства. При определяне на данъчната основа са взети предвид спецификите на извършваната дейност и данните за цената на услугата по сключваните от доставчика договори. Насрещната престация от получателите на услугата е дължима ежемесечно, а услугата е с непрекъснато изпълнение, което в съответствие с чл. 26, т. 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 25, ал. 4 от ЗДДС сочи на възникване на данъчното събитие и на задължение за начисляване на ДДС във всеки от данъчните периоди от времето на действие на договорите. Неизпълнението на това задължение правомерно е преодоляно с начисляването на данъка от приходната администрация, а забавата на ДЗЛ е източник на акцесорното задължение за лихва. Отхвърляйки оспорването срещу правомерния административен акт АСП е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение