Решение № 1370 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2014 г.

Решение № 1370 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Плевен против решение № 326/20.06.2014 г. по адм. дело № 134/2014 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - ТД "Тибор" ЕАД, гр. Плевен, чрез адв. Стефания Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не е налице фактически състав за възникване на отговорност по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 326/20.06.2014 г. по адм. дело № 134/2014 г. Административен съд - Плевен е отменил решение № 7/14.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1565/27.11.2013 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорените актове са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - основания за отмяната им по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с оспорените пред административния съд актове органите на НОИ са задължили ТД "Тибор" ЕАД гр. Плевен да възстанови по сметка на ДОО причинени щети в размер на 946,33 лева - главница, представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и 24,97 лева - лихви във връзка с първичен болничен лист № 4167802, серия А-2012, издаден на 20.06.2013 г. от ЕТ "Д-р Владимир Георгиев" - Владимир Иванов Георгиев, гр. Плевен и касаещ период за временна неработоспособност на лицето Борислав Кирилов Кръстев от 19.06.2013 г. до 23.06.2013 г. и болнични листове № 2464650, серия А-2012, издаден от УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр. Плевен за периода 24.06.2013 г. - 15.07.2013 г. (продължение); № 4180385, серия А-2012, издаден от КМЦ ЕООД, гр. Плевен за периода 15.07.2013 г. - 14.08.2013 г. (продължение) и № 4720733, серия А-2012, издаден от УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен за периода 14.08.2013 г. - 6.09.2013 г. (продължение). Осигурителят "Тибор" ЕАД гр. Плевен е подал неверни данни за осигурителния стаж на лицето Борислав Кирилов Кръстев в приложение № 15 към чл. 3, ал. 1 от НИИПОПДОО за процесните болнични листове като не е отразил прекъсването на осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 2 КСО за дните в самоотлъчка - 17.06.2013 г. и 18.06.2013 г., които са непосредствено преди началото на временната неработоспособност - 19.06.2013 г. С декларация обр. № 1 - Данни за осигуреното лице, подадена на 25.07.2013 г. осигурителят е коригирал този свой пропуск, посочвайки че осигуряването на работника е било прекратено на 17.06.2013 г. и е възникнало на 19.06.2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, изчисляването на обезщетенията и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При изчисляването и изплащането им се използват данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от декларациите по чл. 3, ал. 2 и от заявленията-декларации по чл. 4 - 7. Отчитайки, че декларацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е подадена на 25.07.2013 г., административният съд обосновано е приел, че до подаването й за органите на НОИ не е съществувало основание да считат, че декларацията по чл. 3, ал. 1 прил. 15 НИИПДПДОО е погрешна и неправилното изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност е в причинна връзка с действията на осигурителя. След посочения период обаче извършените плащания не са съобразени с вече наличната коригирана информация. Визираните обстоятелства сочат, че оспорените актове са издадени след като не са изяснени точно всички факти и обстоятелства от значение за случая и това е детерминирало неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Правилно при допуснатите пороци, първоинстанционният съд е върнал административната преписка за издаване на нов индивидуален административен акт, съобразявайки дадените указания по прилагането на материалния закон, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения не са налице твърдените с касационната жалба пороци на атакуваното съдебно решение и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Отчитайки недопустимостта на касационната жалба на ТД "Тибор" ЕАД, гр. Плевен (виж протоколно определение от 20.01.2015 г. по адм. дело № 11931/2014 г. на Върховния административен съд) и неоснователността на касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Плевен разноските на страните за настоящата инстанция следва да останат така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение