Решение № 9677 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. против решение № 1643 от 20.02.2026 г., постановено по адм. д. № 448/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР – Бургас, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Б. И. Б. против заповед № 251з-580 от 31.01.2025 г. на директора на ОДМВР - Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжност „младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ- Приморско при ОДМВР- Бургас. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, подробно са описани и действията на Б., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, определен е и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Ето защо изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Правилен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Установено е, че за периода 21.07.2023 г. - 20.08.2023 г. Б. Б. организира и ръководи дейност по продажба на балони с диазотен оксид (райски газ) в дискотека „Маскарад“ в гр. Приморско, осъществявана от други лица, в нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето. Правилно съдът приема, че в дисциплинарното производство са дадени подробни сведения от С. А. и П. Д. относно действията на жалбоподателя Б. по набиране на лица за продажба на балони, възнагражденията за тези лица, начинът на отчитане на реализираните обороти и комуникацията с Б.. Тези сведения се подкрепят и от обясненията, дадени от А. М. П., М. Й. и С. К., като последният заявява, че през месец юни 2023 г. на два пъти през седмицата продава на Б. по един кашон, който съдържа 400 капсули с райски газ, като знае от последния, че са предназначени за продажба в заведение „Маскарад“ в гр. Приморско (л. 97). Дадените сведения са в съответствие и със приложените - снимки на комуникация чрез мобилно приложение „Вайбър“, съдържащи отчет за броя на продадените и върнатите балони, организацията на работа, работно време и почивки. Ето защо доводът на касатора, че това нарушение е недоказано и се основава единствено на лицата, с които същият е имал [заличен текст], е неоснователен. Правилно съдът не дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели А. А., К. В. П. и Д. А. Ч., тъй като същите са в противоречие с всички останали събрани по делото доказателства. Съдът излага и подробни съображения защо не кредитира показанията на свидетелите, които изцяло се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че по делото е установено и следващото нарушение, извършено от служителя, а именно употребата от страна на същия на балони с диазотен оксид на 05.07.2024 г. и 29.09.2024 г. на закрити обществени места, в нарушение на чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето. Тези факти се установяват от писмените сведения, дадени в дисциплинарното производство, които са в съответствие със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Правилно съдът не взема предвид показанията на свидетелите А. А., К. П. и Д. Ч., тъй като същите са в противоречия с всички събрани по делото доказателства, в която насока съдът излага обстойни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Така установените две нарушения са достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Съдът излага подробни мотиви и относно останалите дисциплинарни нарушения, извършени от жалбоподателя, които са възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Извършените нарушения на служебната дисциплина са тежки и са станали достояние на широк кръг хора, както на граждани, така и на полицейски служители и с тях е уронен престижа на службата, поради което изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 203, ал. 1 ,т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, е законосъобразен и обоснован. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът преценява събраните доказателства в тяхната съвкупност, излага обстойни мотиви, обосноваващи защо не цени показанията на разпитаните по делото свидетели и достига до правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди на Б. И. Б. да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас сумата 105 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,