Решение № 6297 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16695/2011 г.

Решение № 6297 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16695/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие" и заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" са подали касационна жалба срещу решението от 14.11.2011 г. по адм. дело № 109/2011 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е бил отменен издадения от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт № 01-2600/3806 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на "Северагро" ЕООД със седалище и адрес на управление Исперих за сумата 19 381,13 лева, недължимо платена по общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 17/240609/29324. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Северагро" ЕООД със седалище и адрес на управление Исперих е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Касационната жалба е недопустима в частта, в която е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не е бил страна по делото пред Административния съд - Разград. В делото е взел участие изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е бил конституиран като ответник в качеството на издател на оспорения административен акт. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта, в която е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Жалбата е допустима в частта, в която е подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", и следва да бъде разгледана по същество, като се извърши проверка на правилността на решението на административния съд. Административният съд е установил, че "Северагро" ЕООД със седалище и адрес на управление Исперих е подало общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 17/240609/29324. След извършването на кръстосани проверки било установено, че част от заявените за подпомагане земеделски площи са допустими, поради което на дружеството били преведени 441 084,46 лева по схемата за единно плащане на площ и 198 216,73 лева - по национално доплащане. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ по заявлението на "Северагро" ЕООД била намалена. Оторизираната субсидия била намалена със сумата 19 381,13 лева, от която 13 379,37 лева - по схемата за единно плащане на площ и 6001, 76 лева - по национално доплащане. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № акт № 01-2600/3806 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на " Северагро " ЕООД със седалище и адрес на управление Исперих за сумата 19 381,13 лева, недължимо платена по общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 17/240609/29324. От правна страна, съдът приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започването на производството, което станало причина за нарушаване на правото му на защита. Субсидията била отпусната въз основа на влязъл в сила административен акт, поради което издаването на акт за установяване на публично държавно вземане трябвало да се предхожда от възобновяване на производството по издаване на акта. В оспорения административен акт липсвали мотиви, от които да се установява фактическите обстоятелства, послужили като основание за възстановяване на част от отпуснатата субсидия. Поради това съдът отменил съставения акт по отношение на "Северагро" ЕООД за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се твърди, че в нарушение на закона съдът направил изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установяването на публично вземане се извършвало по реда за издаване на индивидуални административни актове, а не по реда на възобновяване на административното производство. Неспазването на чл. 26 АПК не лишавало страната от възможност да се защити на по-късен етап. В случая, жалбоподателят не представил доказателства за ползване на земеделските парцели, субсидията за които подлежала на възобновяване. Актът бил издаден след като било установено недължимо плащане на субсидии за площи, недопустими за подпомагане, което било констатирано след повторни кръстосани проверки, в съответствие със задълженията на България, поети с одобрения от Европейската комисия Консолидиран план. Извършените проверки били доказани с извлечение от Регистър "Директни плащания", а разликите относно стария и новия допустим слой - с Таблица с разликите в установените допустими за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени през 2009 г. и 2010 г., както и посредством допуснатата техническа експертиза. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на закона. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс, не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство. Съгласно чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място, както предвижда чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. С разпоредбата на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, без да се нарушава срока, предвиден в чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или някои правила, предвиждащи авансови плащания в съответствие с § 3 на този член, се предвижда, че преки плащания, попадащи в обхвата на настоящия регламент не се извършват преди да бъдат финализирани проверките, извършвани от държавите-членки съгласно настоящия регламент, по отношение на критериите за допустимост. По отношение на проверки за кръстосано спазване, посочени в глава III на дял III от настоящия регламент, когато такива проверки не могат да бъдат завършени преди плащането, всички недължимо платени суми се възстановяват съгласно чл. 73 от настоящия регламент. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ( чл. 27, ал. 2ЗПЗП). Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. При положение, че административният орган не е изложил мотиви от такова естество, не е възможна проверката на законосъобразността на административния акт, което във всички случаи води до отмяната му. Основателно се възразява единствено по отношение на извода на съда за характера на административното производство. Недължимо изплатените суми при прилагане на схемите за директно подпомагане на площ подлежат на възстановяване, което не може да се осъществи по реда на възобновяване на административното производство, а по предвидения от Закона за подпомагане на земеделските производители специален ред. Този неточен извод на съда обаче не може да обоснове отмяната на съдебния акт при наличието на установените в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалноправните. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд