Решение № 16491 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2012 г.

Решение № 16491 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 1118/01.03.2012 г., постановено на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2, чл. 172а, чл. 173, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 174 от АПК във връзка с чл. 118 от КСО по административно дело № 5208/2011 г., Административен съд София - град по жалба на Любен Ангелов Кулински, български гражданин с постоянен адрес в Република Полша, е: 1) отменил решение на управителя на НОИ (Националния осигурителен институт) № 24 от 25.05.2011 г., с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № 4405166280, изх. № 94Е-29719-4/11.12.2010 г. на длъжностно лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори"; 2) разпоредил изпращане на административната преписка на управителя на Националния осигурителен институт за постановяване на ново решение в едномесечен срок, съобразено с дадените от съда задължителни указания, касаещи тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Галина Николова. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Любен Ангелов Кулински писмено оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да му се окаже правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде уважена. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че постановените от административните органи актове са незаконосъобразни. Правилно са тълкувани относимите за казуса норми от КСО. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство коректно е установена вярната фактическа обстановка по казуса. На 5.10.2009 г. Любен Кулински в съответствие с чл. 36, § 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г., относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността, е подал пред Осигурителния институт на Полша заявление за отпускане на пенсия. Според цитираната разпоредба, "за да получава обезщетения, съответното лице подава заявление до институцията по мястото на пребиваване, съобразно предвидения за това ред от прилаганото от тази институция законодателство. Ако заетото или самостоятелно заетото лице не е било субект на това законодателство, институцията по мястото на пребиваване препраща заявлението до институцията на държавата-членка, на чието законодателство лицето последно е било субект, като посочва датата на подаване на заявлението. Тази дата се счита за дата на подаване на заявлението до последно посочената институция.". С формуляр, обр. "Е 202 PL - проучване на молба за пенсия и старост", от 3.03.2010 г. полският осигурителен институт е изпратил на НОИ, Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" заявлението на Любен Кулински. С писмо от 17.03.2010 г. главен експерт в Дирекция "Европейска интеграция и международни договори" при НОИ е уведомил заявителя, че следва за определяне на индивидуалния му коефициент да представи оригинал на удостоверение, обр. УП-2 с посочено в него брутно трудово възнаграждение за три последователни години от придобития в РБ трудов стаж, или по свой избор да посочи три последователни години. С писмо, получено в НОИ на 25.05.2010 г., той е представил документи, както и декларация, с която е декларирал, че е прекратил осигуряването си в Полша на дата 25.08.2005 г. Тъй като с формуляра обр. "Е 202 PL" от 3.03.2010 г. полският осигурителен институт е потвърдил осигурителен стаж за периода от 1.01.1989 г. до 31.03.2010 г., длъжностно лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" - НОИ, с формуляр "Е 001 BG" от 4.06.2010 г. е поискало уточняване на датата на прекратяване на осигуряването. След получаване и на потвърждение за придобития в Полша осигурителен стаж за периода 1.01.1989 г. до 30.09.2010 г. длъжностното лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" издало разпореждане № 4405166280, изх. № 94Е-29719-4/11.12.2010 г. Коментирайки разпореждането с решението си от 25.05.2011 г., управителят на НОИ е приел, че придобитият в Република България осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението (5.10.2009 г.), преобразуван по реда на чл. 104 от КСО е 21 години, 02 месеца и 23 дни. Тъй като този стаж, определен по правилото на чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО (в действалата до 31.12.2010 г. редакция) се оказал недостатъчен (възрастта 65 години, 04 месеца и 19 дни, сумирана със стажа е равна на 86 години, 07 месеца и 12 дни), е прибавен и стажът, придобит в Полша - 21 години и 09 месеца. Общият осигурителен стаж е определен на 42 години, 11 месеца и 23 дни. Сумирането на осигурителния стаж от България с този от Полша е извършено с позоваване на чл. 45, § 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.1971 г., за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Така сборът от осигурителния стаж (42-11-23) и възрастта (65-04-19) към датата на подаване на заявлението е определен на 107 години, 04 месеца и 17 дни. Независимо от така приетия сбор от възрастта и осигурителния стаж, възприемайки разпореждането като правилно и законосъобразно, управителят на НОИ също е приел, позовавайки се на данните от формуляри "Е 001 PL" от 8.09.2010 г. и от 27.01.2011 г., че по отношение на Любен Кулински не е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КСО (в действалата до края на 2011 г. редакция на текста) за отпускане на пенсия, защото лицето не е прекратило трудова дейност, тъй като във формуляр "Е 205 PL" от 3.03.2010 г. е посочена като последна дата на осигуряване датата 31.03.2010 г., а във формуляра от 12.08.2010 г. като последна дата на осигуряването е посочена датата 30.09.2010 г. На базата на правилно установените факти и обстоятелства по случая в мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени аргументирани съображения от правна страна, въз основа на които са формулирани обосновани и в съответствие с материалния закон изводи от първоинстанционния съд. Нормите на чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО по отношение правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст поставят изискване за едновременно наличие на двете предпоставки - възраст и стаж, като изискването за жалбоподателя към 2009 г. (в редакцията на разпоредбите, до 31.12.2010 г.) е да има възраст 63 години и стаж, който, сборуван с възрастта, да даде сумата от 100 единици. Взети отделно, независимо един от друг, годините осигурителен стаж от България и от Полша не отговарят на изискванията на чл. 68 от КСО. На основание чл. 45, § 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.1971 г., "за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността" компетентният орган по пенсионно осигуряване е сумирал осигурителния стаж, придобит в България, с този от Полша, и е определил към датата на подаване на заявлението общо 107 години, 04 месеца и 17 дни. Спорът, очертан от Кулински, не е за размера на така определения общ сбор, а касае постановен на основание чл. 94 от КСО отказ да му бъде отпусната пенсия. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО в приложимата за казуса редакция , пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В случая спорът е относно израза: "а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването" и по-конкретно, дали по отношение на Кулински е изпълнено изискването да е прекратил осигуряването си. Материалноправните основания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в Раздел I на Глава Шеста на КСО, а в Раздел V на същия кодекс е определен специален ред за отпускане и изменение на пенсиите, както и за изменяне или отмяна на разпорежданията, с които това се прави. Независимо от наличието на специален ред, в производството, свързано с разглеждане на искания за предоставяне на пенсии са приложими общите правила за административното производство, които обезпечават неговата законосъобразност. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в процесния случай административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата всестранно и пълно, така както го задължава разпоредбата на чл. 35 АПК. Мотивите на разпореждане № 4405166280, изх. № 94Е-29719-4/11.12.2010 г., с което е отказано да бъде отпусната пенсия, се ограничават до позоваване на "сведение от Полския осигурителен институт", без да е цитирано, според което: лицето продължава да работи; има доказано право да получава рента в областта на селското стопанство и е задължено да плаща вноски за обществено осигуряване до момента, в който придобие право да получава пенсия на работник в селското стопанство. Издалият разпореждането орган е направил извод, че Кулински отговаря на условията за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, но не е прекратил осигуряването си към датата на заявлението за пенсия. Произнасяйки се по същество, в производството по административно обжалване на разпореждането управителят на НОИ е положил усилия да потвърди тезата на компетентния орган по пенсионно осигуряване, като е цитирал конкретни документи, вкл. и тези, получени от Полша. Същите обаче са цитирани избирателно. Налице са разминавания между номерата на цитираните формуляри и текстовете, за които се твърди да са част от тези формуляри. Освен това, вероятно е да се касае и за неточни преводи от полски на български език, защото: в превода на формуляр "Е-205 PL" е отбелязано правото на Любен Кулински да получава "структурна рента". Същият израз е използван и в превода на формуляр от Полския осигурителен институт, подписан на дата 27.01.2011 г. В превода на удостоверение от Полския осигурителен институт, № BP0023-6666-04/WDSPB-NS-01/11 обаче е посочено, че Кулински получава структурна пенсия, която се прекратява, ако притежателят постъпи на работа или се заеме с друга платена работа, която е предмет на задължително социално осигуряване, но същият получава без прекъсвания пенсия от структурните фондове, смятано от 26.08.2005 г. Действително, във вече цитирания превод на формуляр "Е-205 PL" е посочено още, че: "в случай на получаване на рента нейният получател е задължен да плаща вноски за обществено осигуряване на работещ в селското стопанство до момента, в който придобие право да получава пенсия на работник в селското стопанство, която се отпуска от касата на общественото осигуряване в селското стопанство". Не става ясно дали има разлика между структурна рента и структурна пенсия, дали получаването на структурна рента, която се отпуска от касата на общественото осигуряване в селското стопанство и свързаното с това задължение да плаща вноски за обществено осигуряване на работещ в селското стопанство, до момента, в който придобие право да получава пенсия на работник в селското стопанство не означава, че това осигуряване е различно от задължителното обществено осигуряване. Изясняването на това, съществува ли разлика между пенсия на работник в селското стопанство и такава, в резултат на задължително и/или продължително обществено осигуряване е от съществено значение за приложимостта на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.1971 г. Използваният в чл. 94, ал. 1 от КСО в приложимата за периода редакция израз: "датата на прекратяване на осигуряването" също изисква да бъде изяснено, за какво осигуряване се касае. С оглед очертания в чл. 1, т. 1 от КСО предмет и обхвата на ДОО - чл. 2, ал. 1, т. 6, несъмнено под "осигуряване" разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО има предвид държавно обществено осигуряване. Тези несъответствия и неточности не са констатирани от страна на ответника и не са изложени убедителни мотиви за това, защо той приема за законосъобразен крайният резултат на разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО. В този смисъл решение № 24/25.05.2011 г., с което управителят на НОИ е оставил без уважение жалбата срещу разпореждане № 4405166280, изх. № 94Е-29719-4/11.12.2010 г. на длъжностно лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", е постановено от компетентен орган, който не е изяснил напълно релевантните факти и в резултат е приложил неправилно материалноправните разпоредби на КСО. Поради това решението на управителя на НОИ правилно е било отменено и е разпоредено да му бъде върната преписката за ново произнасяне, в процеса на което, след като изясни изчерпателно относимите за случая факти, да постанови решение, съобразено с дадените от съда задължителни указания, касаещи тълкуването и прилагането на материалния закон. Отмененият с него административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неизясняване на релевантните факти в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК, както и неприлагане на служебното начало при събирането на доказателства с оглед чл. 36 от АПК. След като в административното производство фактите и обстоятелствата не са изяснени в достатъчна степен, няма как в съдебното производство да се санира този недостатък. Изясняването им би могло да стане само в административното производство, което обуславя извод, че при наличието на приложното поле на чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК първоинстанционният съд правилно е отменил решението на управителя на НОИ и в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК е наредил изпращането на преписката на администрацията за ново произнасяне по случая. При новото й разглеждане компетентният орган следва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна как рефлектира тя върху правото на Кулински да му бъде отпусната исканата пенсия, като съобрази и разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 4, чл. 4а и чл. 10 от КСО. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд София-град, което като правилно трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че формулираното с допълнителна молба на ответника по касация искане да му бъде оказана правна помощ е неоснователно. Чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ (ЗПП) предвижда по граждански и административни дела правна помощ да се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. И в двата случая съдът преценява доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. Доказателства за тези обстоятелства не са представени с молбата. Наличието на данни и доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 от ЗПП е задължително, с оглед обективното извършване на преценката. Освен това, според чл. 23, ал. 1, ал. 2 от същия закон, системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (процесуално представителство) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, както и случаите, когато страната по гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Определените от закона три предпоставки са кумулативни. За да бъде предоставена правна помощ, е необходимо, освен страната да желае това, да не разполага с финансови средства, за да ангажира адвокат, и интересите на правосъдието да изискват осъществяване на процесуално представителство посредством адвокат. В конкретния случай, предвид предмета на делото адвокатската защита не е задължителна по силата на закона. От друга страна, интересите на правосъдието не изискват Кулински да бъдат защитаван от адвокат, още повече, че от установеното по делото явства основателността на подадената от него жалба срещу решението на Управителя на Националния осигурителен институт.