Решение № 4235 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси " (ОПРЧР) 2014-2020 г. срещу Решение 25634 от 02.12.2024 г. на Административен съд София град по адм.д. 5623/2024 г.

С обжалваното решение е отменено Решение BG05M9ОP001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. на РУО на ОПРЧР, с което на Агенция по заетостта е определена финансова корекция в размер на 100%, равняващи се на 472 952,63 лв. и представляващи разликата между отчетените допустими, верифицирани и възстановени средства и реално изпълнените ремонтни дейности, установени по време на проверките на място в съответствие с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага съображения за това, че в процесното решение са посочени достатъчно фактическите обстоятелства за неговото издаване, съответстващи на посочените материалноправните разпоредби като конкретно правно основание в акта. Сочи, че са изложени ясни и точни мотиви, които са в пълно съответствие с целта на закона, взети са предвид всички относими доказателства и е отговорено на всички възражения.

Счита, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването на акта, последният има като фактически, така и правни основания, които си кореспондират, съдържа обяснение, защо е приложен пропорционалния метод за определя на размера на корекцията и това обосновава законосъобразността на същата.

Сочи, че е видно по какъв начин е установил твърдяната нередност, като към акта са приложени документите, доказващи извършените нарушения. Обосновава, че всички констатирани несъответствия са подробно описани в приложени протоколи от проверки на място и същите са изпратени чрез информационната система ИСУН 2020.

Според касатора по никакъв начин не е ограничено правото на защита на бенефициера, което се доказва и от неговите действия при провеждането на процедурата, тъй като направено от него възражение не е срещу констатациите по фактите, а само срещу метода, който е използван при определяне на финансовата корекция.

Обосновава извод, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила липса на мотиви и необоснованост.

Иска отмяна на съдебното решение като неправилно и постановяване на друго по същество на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и сторените разноски за държавна такса. В съдебно заседание касаторът се представлява от експерт Тодорова.

Ответникът Агенция по заетостта, представляван от старши юрисконсулт Х. Менков, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, както и сторените деловодни разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение 5625/20.09.2023 година на Административен съд София град, постановено по адм. дело 907/2023 г. е отменено по жалба на Агенция по заетостта решение с изх. BG05M9OP001-1.004-0001/184 от 13.01.2023г. на РУО на ОПРЧР и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искания за плащане 25, 32, 33, 34 и 35 от ИСУН 2020, в съответствие с указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Последното е влязло в сила на 11.10.2023 г.

Съгласно т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-1.004-0001/267 от 22.05.2024 г. на РУО на ОПРЧР на Агенция по заетостта е извършена финансова корекция в размер на 472 952,63 лв. с ДДС, съгласно решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е именно Решение BG05M9ОP001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. на РУО на ОПРЧР, с което на бенефициера - Агенция по заетостта е определена финансова корекция в размер на 100% от показателите на корекцията, равняващи се на 472 952,63 лв. и представляващи разликата между отчетените допустими, верифицирани и възстановени средства и реално изпълнените ремонтни дейности, установени по време на проверките на място в съответствие с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

Агенция по заетостта е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG05M90P001-1.004-001-С01/14.12.2015 г., сключен с Министерство на труда и социалната политика, в качеството му на УО на ОПРЧР 2014-2020, за финансиране на проект Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда и работодателите , по силата на който управляващият орган предоставя безвъзмездна финансова помощ, а бенефициентът се задължава да изпълни договора, съобразно правилата посочени в него, като общата сума на допустимите разходи за изпълнение на договора възлиза на 28 000 000 лева, условията по който са изменяни с допълнителни споразумения от 1 до 7.

При извършена проверка от Дирекция Вътрешен одит в МТСП за оценка на процеса по планиране и провеждане на обществени поръчки в Агенция по заетостта и изпълнение на договорите по тях е установено, че от Агенция по заетостта са допуснати пропуски при изпълнение на сключените в резултат на възлагания договори. Направен е извод, че допуснатите отклонения са довели до незаконосъобразно, неефективно, неикономично и неефикасно разходване на публични средства.

В обхвата на проверката попадат договори, свързани със строително-ремонтни дейности на сгради, където се помещават структури на Агенцията, възложени в изпълнение на дейност Подобряване на информационното осигуряване и техническа обезпеченост на АЗ за ефективна работа на Агенцията във връзка с промените - материално и техническо обезпечаване на работните процеси за въвеждането на нови услуги, включително електронни, он-лайн посреднически услуги и електронни трудови борси, развитие и поддръжка на системи и приложни продукти, развитие и разширяване на функционалностите на НБД .

При проверката е констатирано, че от възложителя е допуснато приемане на изпълнението на договорите без да са налични актове за скрити работи и заменителни таблици, приемане на некачествено изпълнени и/или неизпълнение дейности (факти и обстоятелства, установени при посещенията на място в осем обекта: ДБТ Тетевен, ДБТ Луковит, ДБТ Ловеч, ДБТ Левски, ДБТ Търговище, ДБТ Разград, ДРСЗ Русе и ДБТ Ветово) .

С оглед изложеното, УО на ОПРЧР извършва повторна проверка на строително-ремонтните работи за всички строителни обекти, която установява несъответствия във всички посетени обекти (с изключение на ДБТ Нови пазар), като протоколите от проверките са подписани и от представители на Агенцията по заетостта.

Като най типични констатации на неизпълнение на пълния обем работа са посочени: шпакловане, остъргване на стени, боядисване; недоставяне на подпрозоречни первази; монтиране на различни от предложените осветителни тела; по-малък брой от отчетения ел. ключове и контакти; неизвършени, но отчетени ремонтни дейности по покриви и др.

За констатираните несъответствия, проверяващият орган препраща към приложените протоколи от проверките на място към кореспонденция в ИСУН 2020 с рег. ВО05М9ОР001-1.004-0001-С09-М180 от 26.04.2024 г.

Проверените процедури и договори със строително-ремонтни дейности са следните: Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на АЗ по Проект ВС05М90Р001-1.004-0001 с прогнозна стойност 887 659,36 лв. без ДДС.

Сключени договори: по ОП 1 - договор 118 от 12.12.2018 г. с изпълнител КЛИМА ИНЖИНЕРИНГ КОНСУЛТ ЕООД на стойност 180 661,82 лв. с ДДС; по ОП 2 - договор 113 от 12.12.2018 г. с изпълнител ЕФГ БИЛД ГРУП" ЕООД на стойност 227 642,24 лв. с ДДС; по ОП 3 - договор 123 от 21.12.2018 г. с изпълнител МБ инженеринг-2001" ЕООД на стойност 425 894,50 лв. с ДДС и по ОП 4 - договор 124 от 21.12.2018 г. с изпълнител МБ инженеринг-2001" ЕООД на стойност 230 992,67лв. с ДДС.

1. Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на ДРСЗ Русе по Проект ВС05М9ОР001-1.004- 0001 - сключен договор 34 от 30.05.2019 г. с изпълнител МБ инженеринг 2001 ЕООД" на стойност 620 366,95 лв. с ДДС.

1. Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на ДРСЗ Монтана по Проект ВС05М9ОР001- 1.004-0001 - договор 35 от 30.05.2019 г. с изпълнител МБ инженеринг 2001" ЕООД на стойност 194 837,52лв. с ДДС.

1. Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на дирекция Регионална служба по заетостта" гр. Пловдив по Проект ВС05М9ОР001-1.004-0001-С01" - договор 36 от 12.06.2019 г. с изпълнител МБ инженеринг 2001" ЕООД на стойност 189 094,84лв. с ДДС.

1. Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на Агенция по заетостта - ДРСЗ Благоевград и ДРСЗ Хасково по Проект ВС05М90Р001-1.004-0001, с изпълнител КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ ЕООД, договори: 56 от 12.08.2019 г. на стойност 79 750,44лв. с ДДС и 57 от 12.08.2019 г. на стойност 158 879,45 лв. с ДДС.

Експертите установяват разлика общо в размер на 472 952 ,63 лв. с ДДС между отчетените допустими, съответно верифицирани разходи и стойността на реално извършените дейности от страна на изпълнителите.

Разликите по отделните договори, установени при проверките са както следва:

• по договор 118 от 12.12.2018г. с изпълнител КЛИМА ИНЖИНЕРИНГ КОНСУЛТ ЕООД е установена разлика в размер на 19 223,53 лв.

• по договор 113 от 12.12.2018г. с изпълнител ЕФГ БИЛД ГРУП" ЕООД е установена разлика за сумата от 10 539,16 лв.

• по договор 123 от 21.12.2018г. с изпълнител МБ инженеринг 2001 ЕООД - разлика в размер на 101 363,15 лв.

• по договор 124 от 21.12.2018г. с изпълнител МБ инженеринг-2001" ЕООД разлика 77 062,39 лв.

• по договор 34 от 30.05.2019г. с изпълнител МБ инженеринг 2001 ЕООД" разлика от 128 682,36 лв.

• по договор 35 от 30.05.2019г. с изпълнител МБ инженеринг 2001" ЕООД разлика 15 348,05 лв.

• по договор 36 от 12.06.2019г. с изпълнител МБ инженеринг 2001" ЕООД е установена разлика в разлика в размер на 58 985,88 лв.

• по договор 56 от 12.08.2019г. с изпълнител КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ ЕООД е установена разлика за сумата от 12 635,34 лв.

• по договор 57 от 12.08.2019г. с изпълнител КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ КОНСУЛТ" ЕООД - разлика 49 112,77 лв.

На 26.04.2024 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата уведомява чрез писмо BG05M90P001-1.004-0001-С09-М180 в ИСУН 2020 Агенция по заетостта за установена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ за нарушение на принципа за добро финансово управление, в съответствие с чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с §70 от ЗИДЗУСЕСИФ (ДВ бр. 51/2022г.) и чл. 33, чл. 36, пар. 1 от Регламент 1046/2015 на Европейския парламент и на съвета (Финансов регламент), във вр. с чл. 128, пар. 3 от Регламент 1046/2018 и в частност на принципа за икономичност и принципа на ефективност при разходване на публични средства, тъй като е доказано разминаване между отчетени и реално изпълнени ремонтни дейности.

На 10.05.2024 г. Агенция по заетостта представя възражение с писмо с вх. 05-10-444.

На 21.05.2024 г. РУО издава оспорено пред първоинстанционния съд решение, с което определя на Агенцията - бенефициер финансова корекция за нередност чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ за нарушение на принципа на добро финансово управление принцип на икономичност и ефикасност чл. 33, член 36, параграф 1 от Регламент 1046/2018 на Европейския парламент и на съвета, във вр. с чл. 128, параграф 3 от Регламент 1046/2018.

Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, за която се предвижда определяне на финансова кореция в размер на 100% и възможност за намаляването му на 25, 10, 5 или 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. В случая административният орган е посочил, че размерат на корекция е 100%, равняващи се на 472 952,63 лв. и представляващи разликата между отчетените допустими, верифицирани и възстановени средства и реално изпълнените ремонтни дейности, установени по време на проверките на място и няма основания за намаляването й. На основание чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е отменена предоставената БФП за сумата от 472 952,63 лева.

С решението е установена нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т.3 от ЗУСЕФСУ на следните процедури за строително - ремонти дейности:

Извършване на текущ ремонт н сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на АЗ по Проект ВС05М90Р001-1.004-0001;

Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на ДРСЗ Русе по Проект ВС05М9ОР001-1.004- 0001;

Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на ДРСЗ Монтана по Проект ВС05М9ОР001- 1.004-0001;

Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на дирекция Регионална служба по заетостта" гр. Пловдив по Проект ВС05М9ОР001-1.004-0001-С01 ;

Извършване на текущ ремонт на сградите и помещенията, в които се помещават териториалните структури на Агенция по заетостта - ДРСЗ Благоевград и ДРСЗ Хасково по Проект ВС05М90Р001-1.004-0001, състоящо се в приемане на изпълнението на договор, без да са налични актове за скрити работи и заменителни таблици, приемане на некачествено изпълнени и/или неизпълнени дейности.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представените от ответника, Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. и Заповед РД-03-14 от 16.06.2022г. на министъра на труда и социалната политика, с които определя ръководителя на Управляващия орган на ОПРР и неговите правомощия.

При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в исканата от закона писмена форма.

Съдът посочва, че доколкото не е налице произнасяне по същество на спора в издаденото Решение 5625/20.09.2023 г. на АССГ, с което предходно издаденото Решение за определяне на финансова корекция BG05М9ОР001-1.004-0001/184 от 13.01.2023 г. на РУО на ОПРЧР, е отменено със задължителни указания за ново произнасяне не е налице пречка за издаването на процесното Решение BG05М9ОР001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г.

Съдът приема, че издаденото Решение BG05М9ОР001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. е повторно, като от установените факти, РУО е достигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ по процедури за строително-монтажни дейности. С оглед на това, административният орган на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 2, ал. 3 от Наредба, и във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ е определил финансова корекция, като се касае за същото административно производство, чието начало е поставено с издаването на писмо с вх. 05-10-1244/23.12.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта.

Съдът намира, че посочените в процесното Решение от 21.05.2024 г. фактически и правни основания за издаването, са формални и водят до извода за немотивираност на акта, както по отношение на основанието за определяне на финансовата корекция, така и по отношение на нейния конкретен размер.

Съдът счита, че административният орган не се е съобразил с дадените с Решение 5625/2023 г. указания на съда и отново не е мотивирал издадения от него акт, с което е обусловил и неговата незаконосъобразност. Заключава, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото липсват доказателства и не е установено по надлежния ред наличието на материалноправните предпоставки, установени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Основното правно основание, въз основа на което е издаден оспореният акт, според посоченото в него, е чл. 73, ал.1, във вр. с ал. 3 и във вр. с чл. 72 и чл. 70, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Следователно с тази разпоредба законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ решението по чл. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по чл. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените възражения.

Въз основа на посочените разпореди и представеното доказателство относно компетентността на издателя на акта да издава такива актове, правилен е изводът на Административен съд София-град, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма.

При издаване на административния акт е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, като на бенефициера е дадена възможност да се запознае с констатациите на органа и да представи своите писмени възражения и да представи доказателства, като на основание чл. 73, ал.3 ЗУСЕФСУ, възраженията са обсъдени. В тази насока не са допуснати в хода на процедурата съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилен е и изводът му, че издателят на оспорения акт неправилно е издирил и приложил материалния закон.

Съгласно изискването по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция задължително се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е допусната нередност. Легалната дефиниция на понятието "нередност" е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В случая посоченото, от издателя на оспорения акт, основание за определената финансова корекция е наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно тази разпоредба финансова подкрепа със средства от Европейските фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила.

Следователно, за да е годно правно основание за определяне на финансова корекция, РУО следва да мотивира от фактическа страна и докаже нарушения на правилата, гарантиращи изпълнението на принципа за добро финансова управление и в частност на поне едно от проявленията му икономичност, ефикасност и ефективност.

В конкретния случай административният орган сочи, че е налице основание за определяне на финансова корекция за нарушаване на принципите на икономичност и ефективност чл. 33, член 36, параграф 1 от Регламент 1046/2018 на Европейския парламент и на съвета, във вр. с чл. 128, параграф 3 от Регламент 1046/2018.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото предходното издадено решение за определяне на финансова корекция от 13.01.2023 г. е отменено със задължителни указания за ново произнасяне не е налице пречка за издаване на процесното решение.

Оспореното в настоящето производство решение от 21.05.2024 г. на РУО е мотивирано с констатациите от извършените проверки на място и направените изводи за нарушение на принципите на икономичност и ефективност чл. 33, член 36, параграф 1 от Регламент 1046/2018 на Европейския парламент и на съвета, във вр. с чл. 128, параграф 3 от Регламент 1046/2018. В процесния случай се касае за същото административно производство, чието начало е поставено с издаването на писмо с вх. 05-10-1244/23.12.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, който е представил възражение срещу всяка една от констатациите за нарушения в процедурите за обществени поръчки. Възражението е било прието за неоснователно и последвало издаването на отмененото решение на РУО от 13.01.2023 г..

Настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него акт е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е отменил административният акта, поради липса на фактически и правни основания за издаването му - основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като е приел, че фактическите и правните основания за издаването му са формални и водят до немотивираност на акта, както по отношение на основанието за определяне на финансовата корекция, така и относно нейният конкретен размер.

Изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им позволява извършването на последващия съдебен контрол за законосъобразност. Задължението за мотивиране на административните актове произтича от изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и обвързва административния орган с излагане на съвсем конкретни съображения при произнасянето си както фактически, така и правни. Несъобразяването на това правило според еднопосочната практика на Върховния административен съд води до съществено нарушение на административнопроизводстваните правила самостоятелно основание за отмяна на опорочения акт. Това е така, тъй като наличието на фактическите и правните основания гарантира законосъобразното упражняване на държавната власт, предпоставка е за нормалното осъществяване на правото на защита, регламентирано като основен принцип в чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ), и позволява на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност (арг.: чл. 120, ал. 1 КРБ).

Бланкетно е посочено, че е нарушен принципа на икономичност като АЗ не е предоставила използваните ресурси своевремнно, в подходящото качество и количество и на най-добрата цена . В обстоятелствената част няма мотиви, че разплащанията не са направени своевременно, нито че не са на най-добрата цена, налични са мотиви само, че има несъответствия между заявените и реално извършените работи и липсват документи за отчитането им, т.е може да се приеме, че има мотиви само относно договореното количество и евентуално за спорното му качество.

Относно нарушението на принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности, е посочено общо, че АЗ не е постигнала целения резултат с използването на конкретните средства и предприетите дейности , конкретизирано е, че е АЗ е допуснала приемане на изпълнение на договорите за строително-монтажни работи без да са налични актове за скрити работи и заменители таблици, некачественото изпълнение или неизпълнени дейности. Никъде не е посочена нито каква е целта, която е следвало да бъде постигната с предоставения публичен ресурс, нито в каква степен същата не е постигната, поради което изцяло необоснован е изводът на административния орган, че е налице нарушение на принципа на ефективност.

Налага се извод, че мотивите относно втория елемент от фактическия състав на нередността нарушението на правото на Европейския съюз изцяло липсват докакъвто извод, правилно е стигнал и първоинстанционият съд.

Третият елемент от фактическия състав на нередността вредата също не е мотивиран. Никъде не е посоченото, че установените разминавания между реално извършените дейности и изплатените такива представляват реалното количествено изражение на финансовите последици на нередността, засегнали неблагоприятно Съюзния бюджет. Изводът не може нито да се предполага, нито да се извежда по тълкувателен път, тъй като дали вредата е реална или потенциална има пряко отношение към определяне на размера на финансовата корекция.

Следователно правилен е изводът, че фактическите и правните основания, за издаване на оспорения акт на РУО, са формални и не обосновават наличието на трите елемента от фактическия състав на нередността, поради което неотговарят на задължително изискване на наличието на конкретни мотиви и това представлява съществено нарушение на изискването на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК.

Неясни и противоречива са и мотивите относно размера на определената финансова корекция.

От една страна по всеки отделен договор за извършване на строително-монтажни работи са посочени конкретни точно определени разлики, а от друга е определена финансова корекция по пропорционалния метод съгласно т. 2 от Приложение 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата в размер на 100% от допустимите разходи.

Както беше посочено по-горе липсва посочване в какво точно се изразява вредата на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в него, тъй като ако вредата представлява точно установената разлика между договореното, реално извършеното и платено по всеки отделен договор, то това вредата има реално установени финансови последици и съгласно чл. 4 от Наредбата финансовата корекция следва да се определи по деференцирания метод и нейният размер трябва да е равен на реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства допустими разходи.

Но финансовата корекция в случая е определена по пропорционалния метод, а това е законосъобразно съгласно чл. 5 от Наредбата, само когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици от нередността. Следователно административният орган, за да определи финансова корекция по пропорционалния метод е имал предвид вреда на нередността, която няма реално количествено изражение, но за такава не са изложените мотиви.

При издаването на оспореното в настоящето производство решение РУО на ОПРЧР не се е съобразил с дадените му с Решение 5625/20.09.2023 година, постановено адм. дело 907/2023 г. по описа на Административен съд София град указанията относно тълкуването и прилагането на закона, като повторно не е изложил конкретни мотиви нито в административния акт, нито в друг документ по преписката. В обжалвания административен акт липсват мотиви както относно всеки един от трите елемента на нередността, така и относно конкретния размер на финансовата корекция, а тези които са изложени са вътрешно противоречиви.

Това е достатъчно основание за отмяна му като материално незаконосъобразен, защото размерът на корекцията е съществен реквизит на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Макар определянето на конкретен размер на финансовата корекция да е въпрос на преценка от страна на административния орган, то с оглед възможността за съдебен контрол за законосъобразност, актът по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ следва да съдържа мотиви в тази насока. Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, защото институтът на финансовата корекция има специфична цел - да възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага или задължи получателя на помощта да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Без да е мотивиран конкретният размер на вредата, възложеното задължение за възстановяване е незаконосъобразно, защото не е доказан елемент от фактическия състав на нередността. Без да е мотивиран конкретният размер на вредата, както и без уточнението дали същата е реална или потенциална не може да се прецени дали административният орган законосъобразно е приложил деференциарния или пропорционалния метод при определянето на размера на финансовата корекция.

Предвид горното и в съответствие с доказателствата по делото, правилен се явява изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната политика - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя на 200 (двеста) лева. Ответникът е направил искане за присъждане и на разноските, сторени пред първа инстанция, но в тази част искането му е недопустимото, тъй като такива са му вече присъдени с обжалваното решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд