Решение № 545 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6855/2020 г.

Решение № 545 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6855/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез пълномощник, против решение № 1268 от 27.01.2020 г. по адм. д. № 2370/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е обявил нищожността на негова заповед № РД-48-3/8.01.2018 г. и е отменил негова заповед № РД 48-37/14.12.2017 г., като е върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в рамките на компетентността си е изменил предходен акт, като е посочил и конкретното правно основание за това. Според жалбоподателя, съдът неправилно е върнал преписката на органа за ново произнасяне след отмяна на заповедта от 14.12.2017 г., тъй като този акт е издаден за определен срок, който вече е изтекъл, и е необосновано провеждането на процедура за определяне на цени за минал период. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадените от Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" жалби като неоснователни. Ответникът Националното ловно-рибарско сдружение (НЛРС) "Съюз на ловците и риболовците в България", представлявано от председателя на Управителния съвет, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че на заседание на Ловния съвет от 14.11.2017 г. е обсъдено и прието решение за цените на разрешителните за лов в зависимост от вида на дивеч и начина на ловуване, разпределени по категории, за периода 1.03.2018 г. - 28.02.2019 г. Видно от протокола, на заседанието е присъствал представител на НЛРС, който е участвал в обсъжданията. Ловният съвет е приел решение за промяна в цените за разрешителни за лов в различни категории, между които и за категория индивидуален лов за местен дребен дивеч - цена 10 лв.; за категория групов лов на местен дребен дивеч - 5 лв., умножен по броя на участниците; за категория групов лов на мигриращ и водоплаващ дивеч – 5 лв., умножен по броя на участниците. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е изпратил до министъра на земеделието, храните и горите проект за определяне на цени на разрешителни за лов, валидни за обсъждания период. Със заповед № РД 48-37/14.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите е утвърдил тези цени на разрешителните за лов, валидни за периода 1.03.2018 г. - 28.02.2019 г., на основание чл. 65, ал. 2 ППЗЛОД. На 28.12.2017 г. Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" е подало жалба чрез административния орган срещу издадената заповед, като с нея е отправило и искане органът да упражни правото си по реда на чл. 91 АПК. На 4.01.2018 г. изпълнителният директор на ИАГ е предложил проект за изменение на издадената заповед. Със заповед № РД 48-3/8.01.2018 г. министърът е изменил своята заповед № РД 48-37/14.12.2017 г. в смисъл, че в частта по т. 5 и т. 6 цифрата "5" се заменя с "10". Като правно основание органът е посочил чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, вр. с чл. 65, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД). Заповед № РД 48-3/8.01.2018 г. също е обжалвана от Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" пред Върховния административен съд и с определение по адм. д. № 3032/2018 г. съдът е съединил производствата за общо произнасяне по двете жалби. За да се произнесе, след като е обсъдил относимата правна уредба и безспорно установените релевантни факти по спора, първоинстанционният съдебен състав е приел, че заповед № РД 48-37/14.12.2017 г. е издадена от компетентен орган по чл. 76, ал. 2 ЗЛОД, вр. с чл. 65, ал. 2 ЗЛОД. Обосновал е извод, че след като цената на разрешителните при категориите по чл. 65, ал. 2, т. 4 и 5 ППЗЛОД се формира от цената на разрешителните за индивидуален лов съответно по категорията по т. 6, ал. 2 ППЗЛОД, умножен по броя на участниците в лова, то посочената в т. 5 и т. 6 цена следва да се съобрази с определената в т. 3 от акта - категория индивидуален лов на местен дребен дивеч, която е 10 лв., но умножена по броя на участниците. Съдът е посочил, че макар и цените да са приети от Ловния съвет, те са предложени на административния орган само в качеството му на консултативен орган, а министърът не е следвало да се съобрази с предложението поради противоречието му с подзаконовата разпоредба. Като е приел, че издадената заповед е материално незаконосъобразна, съдът я е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Съдът е приел, че в оспорената заповед № РД-48-3/8.01.2018 г., с която е изменена заповед РД-48-37/14.12.2017 г., министърът не е изложил никакви мотиви, а само се е позовал на чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 65, ал. 2 ППЗЛОД. Обосновал е извод, че след подаване на жалба до съда министърът може само да оттегли издаден и оспорен административен акт по чл. 156 АПК, но не може да възобнови производството по издаване на нов акт по чл. 99 АПК при пренесен пред съда спор. Министърът няма и правомощие сам да осъществи контрол за законосъобразност върху издаден от него административен акт. Поради това съдът е извел извод, че заповед № РД-48-3/8.01.2018 г. е нищожен административен акт, тъй като е издаден от министъра извън неговата компетентност. Решението е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 ППЗЛОД годишната вноска за ползване на дивеча е в зависимост от одобрения план за ползване на дивеча за всеки ловностопански район и се формира на базата на броя на издадените разрешителни за ловуване през календарната година. Според ал. 2 министърът на земеделието, храните и горите, по предложение на Ловния съвет, ежегодно до 31 декември утвърждава цена на разрешителните за лов за следващата година, като тази цена се определя в зависимост от вида дивеч и начина на ловуване. Съгласно чл. 65, ал. 2, т. 4 ППЗЛОД една от категориите е категория групов лов на местен дребен дивеч; в. 5 е посочена категория групов лов на мигриращ и водоплаващ дивеч; а в т. 6 - категория индивидуален лов на местен дребен дивеч. Цената на разрешителните при категориите по чл. 65, ал. 2, т. 4 и 5 се формира на базата на цената на разрешителните за индивидуален лов съответно по категорията по т. 6, умножен по броя на участниците в лова. Видно от оспорената заповед от 14.12.2017 г., цената на разрешителните за категориите, описани в т. 5 и т. 6 на акта, е определена на 5 лв., умножена по броя на участниците, което е в противоречие с чл. 65, ал. 3 ППЗЛОД, тъй като за категорията индивидуален лов на местен дребен дивеч е определена цена от 10 лв. Предвид нормативноустановеното изискване атакуваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и правилно е отменена от съдебния състав като незаконосъобразна. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, когато отмени оспорения административен акт и естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая министърът е бил длъжен да издаде законосъобразен акт за определяне на цените на разрешителните за лов и съдът не може вместо него да вземе управленско решение. С втората оспорена заповед № РД-48-3/8.01.2018 г. министърът е изменил заповед РД-48-37/14.12.2017 г. в частта по т. 5 и т. 6, като се е позовал на чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 65, ал. 2 ППЗЛОД, без да посочи по какъв процесуален ред е издаден акта. От доказателствата по делото не може да бъде установено основанието на проведеното производство по изменение на заповедта от 14.12.2017 г. В подадената от сдружението жалба от 28.12.2017 г. до Върховния административен съд, сдружението е поискало органът да упражни правото си на отзив по чл. 91 АПК. Правото на отзив за издателя на акта е законова възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт, но само при наличие на предвидените в закона кумулативни предпоставки - жалба от заинтересованата страна и определен срок, в който да бъде упражнено това право. Но отзивът, или възможността органът да преразгледа акта си, е правна възможност, която органът има тогава, когато съществува административен ред за оспорване на издадения от него акт. Министърът няма горестоящ административен орган, което прави невъзможен и отзивът. Органът може, при условията на чл. 156, ал. 1 АПК, ако и когато актът е оспорен по съдебен ред, да го оттегли, но не и да го измени, т. е. сам да го ревизира. Както правилно е посочил съдът, не са налице и предпоставките за възобновяване на производството по чл. 99 АПК, тъй като с подадената от сдружението жалба спорът вече е пренесен пред съда. Ето защо в случая министърът не е имал компетентност сам да измени вече издаден от него акт, поради което правилно съдебният състав е прогласил заповед № РД-48-3/8.01.2018 г. за нищожна. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в полза на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК. Размерът е доказан с представените по делото пълномощни и платежни документи (л. 11, л. 30, л. 32 - 34 от делото). Воден от горното, Върховният административен съд