Решение № 6512 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 429/2011 г.

Решение № 6512 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 429/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Росица Георгиева Бургазлиева - Чиколова с Фирма "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Доктор Росица Бургазлиева" със седалище и адрес на управление в гр. Варна против решение № 2235 от 2.11.2010 г. по адм. д. № 2424/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, III отделение, ХХХ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2235 от 2.11.2010 г. по адм. д. № 2424/2010 г., Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата Едноличен търговец "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Доктор Росица Бургазлиева" срещу писмена покана изх. № 29-05-4468 от 25.06.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна. Така постановения съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Цитираната писмена покана е връчена на касаторката с препоръчано писмо с обратна разписка. Последната е оформена от лице, за което е отбелязано, че е упълномощено. Дори и това да не е така, Бургазлиева е обжалвала поканата в предвидения 14-дневен преклузивен срок, което означава, че пощенската пратка й е била своевременно предадена. Чл. 61, ал. 2 АПК предвижда писмено съобщаване на административния акт. Чл. 144 АПК препраща към Гражданския процесуален кодекс. Чл. 42, ал. 1 ГПК позволява връчването на съобщенията да се извършва и по пощата с препоръчана пратка с обратна разписка. От казаното се налага извода, че писмената покана е била надлежно съобщена на Бургазлиева. Неоснователни са и оплакванията за липсата на мотиви към административния акт. Това се установява от съдържанието му, което е и във връзка с протокола за неоснователно получени суми под № 2 - 192 от 15.06.2010 г., който е връчен на изпълнителя на медицинска помощ лично на същата дата. Този протокол е цитиран в поканата и с него се допълват мотивите на поканата. Що се касае до възражението на касаторката, че регулативните стандарти са й били връчени твърде късно, то по делото такива данни не се съдържат. На стр. 21, 22 и 23 са приложени регулативни стандарти за процесното тримесечие, но без дата. Задължение на жалбоподателката по първоначалното дело е, след като е твърдяла това обстоятелство, да представи доказателства за датите на връчване на регулативните стандарти. Такива доказателства не са приложени и към настоящата касационна жалба. Писмената покана се отнася до превишаване през IV тримесечие на 2009 г. на определените регулативни стандарти извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Пред този период освен от договор № 03-0293 от 11.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ спорните правоотношения са се уреждали и от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Т. 166-169 от това решение предвиждат утвърждаването на регулативни стандарти /РС/, разпределянето по тримесечия, както и начина на определяне. В т. 167 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. изрично е записано правомощието на районната здравноосигурителна каса да определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. В тази връзка следва да се има пред вид и чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. В чл. 36, ал. 1 от договор № 03-0293 от 11.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е посочено изрично, че изпълнителят на медицинска помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности /СМД/ и медико-диагностични дейности /МДД/ по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Следователно правомощието на РЗОК да администрира бюджета за здравни цели, както и кореспондиращото му задължение на изпълнителите на медицинска помощ да осъществяват дейността си спазвайки регулативните стандарти, са нормативно и договорно регламентирани. Цитираното от касаторката решение на петчленния състав на ВАС се отнася до нормативна уредба по НРД 2006 г., а през процесния период е налице нова правна уредба на спорните правоотношения. Нормите на чл. 76а, ал. 2, 3 и 4 ЗЗО имат процесуален характер и тъй като административното производство е започнало и се е развило през 2010 г. правилно административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е стигнал до същите фактически и правни изводи, се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред тази инстанция и направеното изрично искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.