Решение № 16507 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2019 г.

Решение № 16507 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Николов, чрез адв. Илиев, против решение № 2562/12.04.2019 г. по адм. д. № 14243/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице № 2425/09.12.2017 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ-СДВР. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции. Ответната страна – мл. инспектор при 09 РУ- СДВР Драгия Табаков в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Николов срещу заповед за задържане на лице с рег. № 2425/09.12.2017 г, издадена от полицейски орган при 09 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на П. Николов. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обстоятелството, че докладната записка е изготвена след задържането на лицето, не сочи липса на мотиви, като се е позовал на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Приел е, че същата съдържа фактическите основания за задържането и обосновава прилагането на административната мярка. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Със заповед № 2425/09.12.2017 г., издадена от полицейски орган в 09 РУ – СДВР, се заповядва задържането за срок до 24 часа на П. Николов на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В заповедта като фактически основания за задържането е посочено "след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Правилни са изводите на съда, че актът съдържа както правното така и фактическото основание за постановеното задържане. От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено наличието на фактическото основание посочено в заповедта. Правилно е приел съдът, че полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Правилно е посочено, че конкретните правомощия на органите на МВР са предвидени в чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, съгласно който същите имат право да извършват проверки на документи и на място. Настоящият състав намира, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства безспорно се установява, че П. Николов първоначално не се е подчинил на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и се е опитал да избегне полицейската проверка. Впоследствие след като видял, че му се съставя АУАН започнал да се държи арогантно и да обижда полицейските органи, като след като бил надлежно предупреден да не нарушава обществения ред, не изпълнил отправеното му предупреждение, с което са налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за задържането му. В тази насока съдът намира, че от събраните по делото доказателства, включително и от дадените свидетелски показания от инспектор Грънчаров, се установява, че към момента на задържането на П. Николов, същият след надлежно предупреждение е попречил на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. От ответната страна не са представени доказателства за сторени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение