Решение № 12850 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителния й директор, подадена чрез упълномощен представител гл. юрк. Е. Егов, срещу Решение 62/31.03.2021 г., постановено по адм. дело 34 по описа на Административен съд Ямбол за 2021 година. С обжалваното решение Национална агенция за приходите е осъдена да заплати ЕТ с фирма Д. М65 Й. КОЛЕВ, представлявана от Й. Колев,сумата от 600, 00 (шестстотин) лв., представляваща обезщетение за причинени на едноличния търговец имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконосъобразно НП 16-209697/22.08.2016 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 09.10.2019 г. до окончателното му изплащане. Със същото решение Агенцията е осъдена да заплати на едноличния търговец сумата от 325, 00 (триста двадесет и пет) лв., представляваща направени съдебни разноски в първоинстанционното исково производство. Наведените касационни основания са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са: платените възнаграждения за адвокатска защита при обжалването на процесното наказателно постановление не можело да се претендират, като причинени вреди, по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; направените от ЕТ Д. М65 Й. КОЛЕВ разходи за адвокатска защита за обжалване на наказателното постановление не са вреди от незаконосъобразен административен акт, защото в това производство адвокатската защита не била задължителна и изцяло зависела от самото лице, като разходите за адвокатско възнаграждение са последица от сключения договор между клиент и адвокат, което е по взаимно съгласие между страните; процесуалните закони, уреждащи реда за обжалване на наказателни постановления (Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК)) не признават правото на ищеца и ответник по касация да възстанови направените от него разноски в административно-наказателното производство; изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления, не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. По тези съображения касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Алтернативно, ако касационната инстанция приеме, че с действията си административнонаказващият орган е нанесъл имуществени вреди на едноличния търговец, се иска намаляване на присъденото в първоинстанционното производство обезщетение до приемлив размер. Ответникът ЕТ Д. М65 Й. КОЛЕВ в писмен отговор, подаден от упълномощен представител адв. П. Кючуков, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение, като се позовава на приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Изразява становище, че с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъденото от Административен съд Ямбол обезщетение не се явява завишено, каквито са твърденията на касационния жалбоподател. Претендира присъждане на деловодните разноски за настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба като редовна от външна страна и допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по искова молба на ЕТ Д. М65 Й. КОЛЕВ с адрес в гр. Ямбол, [адрес] против Национална агенция за приходите (НАП или Агенцията), с която се претендира Агенцията да бъде осъдена да му заплати сумата от 600, 00 лв. (шестстотин) лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на оспорването по съдебен ред на незаконосъобразното Наказателно постановление 16-209697/22.08.2016 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП Варна, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 (петстотин) лв., ведно със законната лихва върху сумата на исковата претенция, считано от 09.10.2019 г. (датата на влизане в сила на решението на въззивната инстанция в административно-наказателното производство по обжалване на постановлението) до окончателно изплащане на обезщетението, както и да му бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски. Съдът уважил изцяло иска на едноличния търговец, както и претенцията му за разноски. За да постанови този резултат, съдът приел, че е налице постановено и влязло в сила Решение 1831/09.10.2019 г. по КАНД 2361/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което e отменено Решение 1368/09.07.2019 г. по НАХД 1403/2019 г. на Районен съд Варна за потвърждаване на издаденото от директора на Териториална дирекция на НАП Варна наказателно постановление 16-209697/22.08.2016 г., както и е постановена отмяната на процесното постановление и на наложената на едноличния търговец имуществена санкция. Съдът е установил, че по делото пред районния съд, ищецът е бил надлежно представляван и защитаван от адвокат, на който е заплатил в брой сумата от 300, 00 (триста) лв. Сума в същия размер е заплатена от ищеца за ангажиране на адвокатска защита и във връзка с оспорването на наказателното постановление пред въззивната инстанция. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения в административно-наказателното производство съставляват имуществени вреди за него, причинени пряко от отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление; налице е пряка причинноследствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразната административна дейност, тъй като адвокатската защита е ангажирана във връзка с административно-наказателното производство. Мотивирал се с приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, което е задължително за изпълнение от съдилищата, с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. По отношение размера на претендираното обезщетение, съдът е приел, че същото отговаря на предвиденото в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението на административния съд е правилно. Съдът обективно е установил фактическата обстановка по спора, кредитирайки приети по делото, допустими и относими писмени доказателства. Изводите на съда са обосновани, тъй като съответстват на събраните по делото писмени доказателства пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 24 от адм. дело 1403/2019 г. по описа на Районен съд Варна) от 07.05.2019 г. между ЕТ Д. М65 Й. КОЛЕВ и адв. Д. Георгиев по НАХД 1403/2019 г. на Районен съд Варна, съгласно който договореното възнаграждение от 300, 00 (триста) лв. е платено в брой; участие в двете съдебни заседания по НАХД 1403/2019 г. по описа на Районен съд Варна, видно от протоколите по делото (л. 34 и л. 58); депозирани пред Районен съд Варна писмени бележки (л. 42 от адм. дело 1403/2019 г. на същия съд); договор за правна защита и съдействие (л. 20 от адм. дело 2361/2019 г. по описа на Административен съд Варна) от 05.09.2019 г. между същите страни и за същия размер на възнаграждението (платено в брой), но този път за осъществяване на процесуално представителство по КАНД 2361/2019 г. по описа на Административен съд Варна; участие в единственото съдебно заседание по адм. дело 2361/2019 г. на Административен съд Варна (л. 21 от същото дело) Направените от касатора възражения в касационната жалба са намерили вече разрешение в приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което първоинстанционният съд се е съобразил. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият съдебен състав приема, че касационният ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт наказателното постановление. На следващо място, първоинстанционният съд правилно е уважил иска за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 09.10.2019 г., позовавайки се на Тълкувателно решение 3/22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. Административният съд е изложил подробни съображения и по възражението на ответника в първоинстанционното производство за прекомерност на претендираното обезщетение. Посочил е, че размерът на адвокатския хонорар при обжалване на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 (петстотин) лв., следва да се определи според разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложените от първоинстанционния съд съображения в това число и съобразяване на явяването на процесуалния представител на ищеца в проведените съдебни заседания пред районния и въззивния съд, се споделят от касационната инстанция. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника в касационното производство за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г. между едноличния търговец и адв. П. Кючуков (л. 18), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300, 00 (триста) лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като обосновано и правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на трето отделение, Първа колегия