Решение № 5315 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2010 г.

ВАСI отделение14.04.2011 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311 от 23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 213/10 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 5315 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Югозападна, чрез процесуалния си представител юрк. Бухлева, срещу Решение № 311 от 23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 213/10 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград /АС/, с което е отменено по жалба на "Джи Ел Консулт" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Левуново, община Сандански, решение № ЗАДС 15АК-0001/19.12.2009 г. на Началника на Митница Югозападна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски Ответникът по жалбата "Джи Ел Консулт" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № ЗАДС 15АК-0001/19.12.2009 г. на Началника на Митница Югозападна, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б "б" от ЗАДС е прекратено удостоверение за регистрация на търговец № ВG 005400R0002/21.10.2009 г. и Решение № 1000-0141/27.11.2009 г. към него на "Джи Ел Консулт" ЕООД. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 01.12.2009 г. пред митница Кулата с вх. № 7706-1036/01.12.2009 г. е подадена акцизна декларация за енергийни продукти от името на регистрираното лице "Джи Ел Консулт" ЕООД, от която е видно че сумата на дължимия акциз е 2 157 029.45 лева за получени през данъчния период 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. акцизни стоки - бензин А95Н, Евродизел 0.001%, Пропан бутан, Бензин А100 и бутан. За погасяване на задължението са преведени през м. 12.2009 г. суми по бюджетната сметка за акциз на митница Кулата, общо в размер на 586 200 лв. На 10.12.2009 г. управителят на регистрираният търговец е подал искане вх. № 7100-0438 до началника на митницата останалата част от задължението по акцизната декларация в размер на 1 570 829.45 лева да се погаси чрез усвояване на част от внесеното по решение № 1000-0141/27.11.2009 г. към удостоверение за регистрация на регистрирания търговец № ВG 005400R0002/21.10.2009 г. обезпечение за погасяване остатъка от задължението в размер на 1 570 829.45 лева са извършени плащания на 11.12.2009 г. в размер на 550 829.45 лева, на 14.12.2009 г. в размер на 1 020 000 лева и 5802 лева лихви, общо в размер на 1 570 829.45 лева. При така установеното съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение Решение № ЗАДС 15АК-0001/19.12.2009 г. на Началника на Митница Югозападна е незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3, б "б" от ЗАДС. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил разпоредбата на чл. 57в от ЗАДС, която определя условията на които следва да отговаря регистрираният получател, както и сроковете в които началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистрация, което се издава едва след представяне на обезпечение. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 83а, досежно задължението за предоставяне на обезпечение пред митническите органи, като размерът на обезпечението, както и неговата промяна се определя от началника на компетентната митница с решение по аргумент от разпоредбата на чл. 83д, ал. 2 от ЗАДС. Обсъдени са и задълженията на регистрираният получател регламентирани в чл. 57д от ЗАДС, между които съгласно ал. 4 от същата разпоредба е да не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение. В изпълнение на чл. 72б, ал. З от ППЗАДС същият е длъжен да внася дължимият акциз в републиканския бюджет в 14-дневния срок след изтичане на данъчния период, но не по-късно от подаването на акцизната декларация. В процесния случай по акцизната декларация, съдът е приел, че макар и несвоевременно е подадено искане от регистрирания получател за приспадане на част от задължението а именно 272 480 лв. от депозитната сметка, а остатъка от 1 298 348.45 лв. от банковата гаранция на фирмата, с което задължението е изцяло погасено. Оспореното решение е издадено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗАДС, съгласно която се прекратява регистрацията когато " в определените срокове регистрираният получател или данъчният представител не представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно". Тъй като посочената разпоредба визира две хипотези и поради липса на фактически доводи в тази насока в обжалваното решение, поради което съдът е приел, че същото не съдържа фактически основания, които да обосновават прилагането на посочената разпоредба. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Установено е, че по акцизна декларация подадена на 01.12.2009 г., дължимия акциз е в размер на 2 157 029.45 лв. Към 07.12.2009 г. седмица след подаване на декларацията е внесена сумата от 586 200 лв. За останалата част от дължимият акциз в размер на 1 570 829.45 лв е направено макар и несвоевременно искане от регистрирания получател за приспадане на част от задължението а именно 272 480 лв. от депозитната сметка, а остатъка от 1 298 348.45 лв. от банковата гаранция на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗАДС, послужила като правно основание за издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд Решение, органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 и 2 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията по своя инициатива, когато в определените срокове регистрираният получател или данъчният представител не представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно. В случая е безспорно установено, че след усвояване на обезпечението внесено по сметка на Митница Кулата за покриване на задължението възникнало по подадената акцизна декларация за месец ноември, в размер на 2 157 029,45 лева, на регистрирания търговец са останали суми като обезпечение за месец декември, в размер на 589 548,55 лева. От съдържащото се по преписката писмо от зам. началника на Митница Кулата до ответника по касационната жалба изх. № 7706-0456/10.12.2009 г. се установява, че след усвояване на сумите във връзка с процесната акцизна декларация, размера на обезпечението по издаденото му удостоверение за регистрация ще възлиза на 595 350,55 лева. Със същото писмо търговеца е уведомен, че във връзка с промяна на обстоятелствата по чл. 57в, ал. 2, т. 5 от ЗАДС, следва да представи справка за вида на получаваните акцизни стоки с код по КН и справка за средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. В изпълнение на полученото на същата дата писмо, дружеството е подало уведомления от 11 и 14.12.2009 г., ведно със справка за вида на получаваните акцизни стики с код по КН и справка за средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим отложено плащане. В изпълнение изискването на чл. 83б, ал. 1 от ЗАДС размерът на обезпечението е в размер 150 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки, а именно сумата от 589 548,55 лева. С оглед на изложеното и като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗАДС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Регистрираното лице е изпълнило указанията дадени му в писмо на зам. началника на Митница Кулата изх. № 7706-0456/10.12.2009 г., като в срок е подало уведомления, ведно със справка за вида на получаваните акцизни стики с код по КН и справка за средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим отложено плащане. Друго уведомяване и определяне на срокове на регистрираният получател да представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно, не се съдържа по преписката, поради което и не са налице материално правните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗАДС Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение

Цитирани разпоредби

1