Решение № 16798 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2013 г.

Решение № 16798 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Хамди Хамди Мюфти срещу решение № 209 от 30.11.2012 г. по адм. д. № 231/2012 г. по описа на Административен съд - Смолян с доводи за неправилност решението като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила неправилно. Иска да му бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област Смолян в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението законосъобразно. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), е отхвърлена жалбата на Хамди Хамди Мюфти срещу заповед АП-03-41-381 от 12.07.2012 г. на Областния управител на област Смолян, с която е уважено искане с вх. № 28-5264-ЗПГРРЛ от 30.12.2008 г. за изплащане на обезщетение на касатора като наследник на Хамди Хамди Мюфти, за претърпяна репресия по ЗПГРРЛ - въдворяване в трудово - възпитателно общежитие (ТВО) по политически причини на неговия наследник Хамди Хамди Мюфти и определено обезщетение в размер на 536 лв. Със заповедта е оставено без уважение искането за обезщетяване във връзка с оправдателна присъда № 8 от 09.04.1945 г. по н. д. № 8/1945 г. по описа на Първия Пловдивски състав на Народния съд на Хамди Шефкетов Мюфтиев. Изводът, че претенцията е допустима, но неоснователна, е обоснован и законосъобразен. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В конкретния случай срокът на претърпяната от Хамди Шефкетов Мюфтиев - наследодател на касатора репресия "Въдворяване в ТБО" е с продължителност единадесет месеца и пет дни за периода от 31.05.1945 г. до 05.05.1946 г. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че административния орган правилно е определил размера на еднократното обезщетение за тази репресия по реда на чл. 3, ал 1 ЗПГРРЛ, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПГРРЛ и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ - по 48 лв. за пълен календарен месец. Касатора е представил доказателства, но от тях не може да се установи, че баща му е изтърпял репресии свързани с оправдаването му по присъда № 8 от 09.04.1945 г. по н. д. № 8/1945 г. по описа на Първи Пловдивски състав на Народния съд. В ЗПГРРЛ не е предвидена възможност за изплащане на обезщетение във връзка с образувано наказателно производство и повдигнато обвинение, макар и с политически характер, ако лицето в последствие не е било осъдено по това обвинение. При условие, че не е доказана търпяна репресия от оправдателната присъда на Народни съд, правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта в частта, с която е отказано обезщетяване на това основание. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед отхвърлянето на касационната жалба и при направено искане на ответната страна следва да се присъдат разноски в размер на 150 /сто и петдесет лева/ на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,