Решение № 10787 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14736/2017 г.

Решение № 10787 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14736/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационни жалби на 1) Т. А. и С. А. и 2) Ю. Н., В. В. и Ж. Б. срещу Решение № 1505/18.09.2017 г. по адм. дело № 2852/2016 г. на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № 3403/15.09.2016 г. на кмета на община Варна, разрешаваща на Ю. Н. и В. В. като собственици на ПИ № 10135.5545.158, на Ж. Б. като собственик на ПИ № 10135.5545.161 и на М. Д. като собственик на ПИ № 10135.5545.162 по кадастралната карта (КК) на гр. Варна прокарване на временен път с ширина 3, 50 м, като същият започва от съществуващия на място асфалтиран път покрай югоизточната граница на ПИ № 10135.5545.3142, обозначен по КК с идентификатор № 10135.5545.9530 и част от имот с идентификатор № 10135.5545.9501, след което преминава през част от ПИ № 10135.5545.9502 и продължава през ПИ с номера, както следва: № 10135.5545.158, собственост на Ю. Н. и В. В., с обща засегната площ 140 кв. м.; № 10135.5545.159, собственост на С. А., с обща засегната площ 47 кв. м.; № 10135.5545.160, собственост на Т. А., с обща засегната площ 41 кв. м.; № 10135.5545.161, собственост на Ж. Б., с обща засегната площ 30 кв. м. и № 10135.5545.4102, собственост на К. Н., П. Д., Е. Б. и П. Б., с обща засегната площ 158 кв. м. Касаторите твърдят, че оспореното решение е постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според позицията им приетият вариант по обжалваната пред първоинстанционния съд заповед не е най-благоприятният, тъй като изисква укрепване на съществуващ по предвидения път отводнителен колектор, което е скъпо и необосновано. Ответниците – кметът на община Варна, К. Н., П. Д., Е. Б., П. Б., Х. Д. и А. Д.а, не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационните жалби са допустими и основателни. Решението е постановено в противоречие с материалния закон. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява в цялост липсата на пречките за прокарване на спорния временен път и посочва, че това е и икономически най–благоприятното решение. Изводът на експертизата в тази насока, възприета безкритично от съда, не съответства на фактическите установявания, направени от вещите лица. От експертизата, включително обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание, обаче, се констатира, че временният път засяга съществуващ на място отводнителен колектор. Под съществуващия път Аспарухово – Галата е изграден отводнителен колектор, който да събира и отвежда дъждовни води поради това, че теренът е свлачищен; колекторът ще минава под временния път, като към момента в тази си част (под временния път) той не съществува; северозападният изход на колектора излиза там, където трябва да мине временният път; ако той се изгради, за да продължи да функционира колектора, пътят трябва да се реализира над отвора за колектора (вещото лице А.); необходима е корекция на колектора, за да може да мине временният път над него, което пък означава, че следва да се извършат укрепителни мероприятия на колектора, да се удължи и да се направи бетонен кожух (вещото лице Г.). Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Ал. 3 на текста въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т. е. временният път трябва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прокараните, съгласно плана, улици. В случая временният път не следва предвидения достъп до имотите по ПУП, като промяната се състои в елиминиране на проектирания по уличната регулация остър завой през имоти № 10135.5545.4068 и 10135.5545.4069 за навлизане в предвидената улица към имотите на жалбоподателите по ПУП, изправянето й и свързването със съществуващ асфалтов път през имот идентификатор № 10135.5545.9530 по кадастралната карта. Възприетото в оспорената пред АС – Варна заповед и от съда за меродавно становище на вещите лица, че проектираният по ПУП достъп до имотите на жалбоподателите ще бъде съпроводено с трудности поради голямата денивелация на терена (над 10 м при ПИ с крайни цифри 4069) и възможността да се направи ляв завой от главния път кв. Аспарухово – кв. Галата, не обосновава наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 3, тъй като и със самия подробен устройствен план е предвиден именно такъв достъп – с острия завой. Експертизата не аргументира невъзможност временният път да премине по проектирания с ПУП достъп до ПИ с крайни цифри №№ 158, 160, 161. Няма категорично заключение за липсата или наличието на техническа възможност временният път да премине по проектирания с ПУП достъп до посочените имоти. Не са осъществени и предпоставките по чл. 190, ал. 3, изр. второ ЗУТ за прокарване на временния път в оспореното му трасе – с прокарването да не се засягат сгради, постройки и трайни насаждения – дълготрайни декоративни дървета. От обясненията на вещите лица, а и от СТЕ, приета по делото, безспорно се установява наличен в трасето на проектирания временен път отводнителен колектор, който се засяга от него. С предвиденото по този начин трасе входът на колектора може да бъде запушен, а за да се избегне подобен резултат и предвид свлачищния район и пресичането на дере от проектирания временен път, е необходимо, видно от експертизата, преместването на входа на колектора и изграждането на временния път над него след укрепителни мероприятия на колектора, удължаването му и направата на бетонен кожух. Т.е. чрез изграждането на временния път с проектирането му по трасето съобразно заповедта се засяга отводнителният колектор в района, което е отрицателна материалноправна предпоставка за одобряване на въпросното трасе. Отсъствието на условията по чл. 190, ал. 3 ЗУТ за издаване на заповедта по ал. 6 обуславят нейната незаконосъобразност, а съдебното решение, мотивиращо обратния извод, е неправилно. То следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Варна за прокарване на временен път. Доколкото административното производство е започнало по заявление на страна, преписката ще бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на предпоставките по чл. 190, ал. 3 ЗУТ.