Решение № 11519 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София срещу Решение 5983/15.10.2019 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8946/2018 г., с което е отменен ревизионен акт Р-22221717004690-091-001 от 11.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, установяващ в тежест на И. Дечев отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на "БКА" ЕООД за данък добавена стойност /ДДС/ за периоди от м.11.2012г. до м.09.2013г. общо в размер на 16 263,21 лева, ведно с лихви в размер на 6 676,54 лева.

Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът обосновава съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице /РЛ/ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, включително наличието на знание и лични, активни действия на управителя по плащане на пари от имуществото на главния длъжник "БКА" ЕООД, представляващи скрито разпределение на печалба. Твърди, че извода на съда, че Дечев не е извършил активни действия по привеждане на пари от сметка на е в противоречие с логиката, установените банкови правило и разпоредбите на ТЗ. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация И. Дечев, чрез повереник адв. Татарова заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221717004690-091-001 от 11.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София.

С оспорения пред АССГ ревизионен акт е ангажирана по отношение на И. Дечев отговорност по чл. 19, ал.2 ДОПК за непогасени публични задължения на "БКА" ЕООД за ДДС за периоди от м.11.2012г. до м.09.2013г. общо в размер на 16 263,21 лева, ведно с лихви в размер на 6 676,54 лева.

За да отмени издадения РА, първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При преценка на съответствието на РА с материалния закон, първостепенният съд е обсъдил пораждащият отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК фактически състав. Приел е за установено, че в периода 31.10.2012 г. 11.10.2013 г. И. Дечев е бил управител и представляващ "БКА" ЕООД, като в този период са извършвани парични преводи от сметката на дружеството. Сумите са нареждани по личната сметка на Дечев, след което са теглени в брой от пос терминал. За периода на ревизията по личната сметка на Дечев са преведени общо 24 503 лв. Въз основа на приетата по делото ССчЕ, съдът приел, че в периода 31.10.2012 г. 11.10.2013 г. по сметката на И. Дечев са налице входящи преводи от сметка с титуляр "БКА" ЕООД в общ размер на 24 503 лв. и изходящи преводи към сметка с титуляр Г. Досев управител и съдружник в "БКА" ЕООД в общ размер 1 300 лв., т. е. общо постъпилата сума по сметката на И. Дечев в периода 01.11.2012 г. 19.09.2013 г. е в размер на 23 203 лв.

Приел е, че нареждането на суми от сметката на дружеството по личната сметка на Дечев, не е въведен от хипотезата на правната норма като достатъчен да обоснове отговорността на управителя, а е необходимо доказване на осъществени лично от жалбоподателя активни действия, състоящи се в извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице. В случая, този факт не бил доказан, а напротив с писмо вх. 36ЗЗ7/ 20.12.2018 г. на трето неучастващо по делото лице Райфайзен Банк България ЕАД се установило, че не И. Дечев, а трети лица П. Петракиева и Г. Досев са нареждали плащанията от сметката на "БКА" ЕООД по личната сметка на Дечев.

Съдът е приел, че независимо от наличието на останалите елементи на фактическия състав, липсата на активни, лични действия на управителя Дечев състоящи се в извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, изключва приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК, което обуславя незаконосъобразност на процесния ревизионен акт.

При тези мотиви, АССГ е постановил решение, с което е отменил издадения РА и осъдил дирекция "ОДОП" София да заплати на И. Дечев разноски по делото в размер на 2 200 лева.

Решението е неправилно.

Съгласно приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г./ управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Правилно АССГ е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК се носи от приходната администрация. Кумулативно необходимите предпоставки са:

• лицето да има качеството на управител или чл. на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1, и т. 2 ДОПК;

• да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

• плащането да е извършено недобросъвестно;

• имуществото на задълженото лице е намаляло;

• в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

В настоящият случай не е било спорно, че И. Дечев е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на "БКА" ЕООД, възникнали в периода 01.11.2012 г. 19.09.2013 г., тъй като в този период е бил управител на задълженото лице.

Задълженията за ДДС и лихви на главния длъжник "БКА" ЕООД съществуват и са установени с влязъл в сила РА Р-22221015001599-091-001/03.05.2016г.

Не се оспорва, че от страна на органите по приходите са предприети действия за събиране на публичните вземания от самото юридическото лице, като е образувано изпълнително дело 22150025944/2015г., но дългът не е събран въпреки предприетите действия.

Безспорно също така е установено от справка на Райфайзен Банк България ЕАД и приетата по делото ССчЕ, че в периода 31.10.2012 г. 11.10.2013 г. от сметка с титуляр "БКА" ЕООД са наредени парични преводи към сметката на И. Дечев в общ размер на 24 503 лв.

Спорно е било, дали физическото лице И. Дечев е извършил плащания в пари от имуществото на задължено лице, и дали плащането е извършено недобросъвестно.

Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че след като трети лица П. Петракиева и Г. Досев са нареждали плащанията от сметката на "БКА" ЕООД по личната сметка на Дечев, то не може да се приеме, че Дечев е извършил плащания в пари от имуществото на задължено лице по личната си банкова сметка.

В случая е безспорно установено, че за периода на банковите преводи 31.10.2012 г. 11.10.2013 г., ревизираното лице е бил единствен управител на "БКА" ЕООД.

Съгласно вътрешните правила на всяка търговска банка на територията на страната, право да оперират със сметки на търговски дружества имат само управителя и упълномощени от него лица. От това следва, че за да оперират с банковата сметка на "БКА" ЕООД, двете лица наредили преводите - П. Петракиева и Г. Досев, са упълномощени от управителя Дечев за тези действия.

При тези факти, настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, управителя Дечев, чрез упълномощени от него лица - П. Петракиева и Г. Досев, е извършил плащания в пари от имуществото на задължено лице по личната си банкова сметка, като за ангажиране отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК на управителя е без значение обстоятелството, че оперирането с банковите сметки на дружеството е станало посредством упълномощени лица от управителя.

Безспорно също така е установено, че постъпилите по сметка на управителя суми са изтеглени от него и няма данни да са изразходвани за дейността на "БКА" ЕООД, нито за погасяване на задълженията за данъци на дружеството. Ето защо не може да се приеме, че плащанията са извършени добросъвестно.

По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд София - град е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на И. Дечев против ревизионен акт Р-22221717004690-091-001 от 11.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София.

При този изход на спора на Националната агенция за приходите се следват деловодни разноски в общ размер на 4 752,49, от които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 284,48 лева за всяка съдебна инстанция, както и платената държавна такса за касационното обжалване в размер на 183,52 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,