Решение № 1064 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2018 г.

Решение № 1064 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – град Смолян (РДГ- град Смолян), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 240 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 105 по описа на Административен съд – Смолян (АС - Смолян) за 2018 г. С него РДГ – град Смолян е осъдена да заплати на Т. Кушлев, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение в размер на 300,00 лв., представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 129 от 22.04.2014 г., издадено от директора на РДГ- град Смолян, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна – 2.10.2014 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Наред с това РДГ – град Смолян е осъдена да заплати на Кушлев разноски за производството пред АС – Смолян в размер на 410,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че с представените пред първоинстанционния съд доказателства не се доказва заплатеното адвокатско възнаграждение по воденето на конкретния спор, във връзка с който се претендира обезщетяване на претърпени вреди. Обръща се внимание, че за да уважи иска, съдът е взел предвид приложения в кориците на нахд № 353 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г. договор за правна защита и съдействие, но от последния не било ясно извършеното плащане във връзка с кой именно спор е, предвид записаното в него: "... Жалба и защита с/у НП – НАХД". По тези съображения се изразява становище, че Кушлев не се е справил с доказателствената тежест и не е установил и доказал настъпването на претендираните вреди и причинно-следствената връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отмененото НП. В допълнение се твърди, че решението е неправилно и в частта за присъдената лихва относно началния момент, като се изразява становище, че тя се дължи считано от момента "... на претендираните вреди". По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения от Кушлев иск. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. От негов упълномощен юрисконсулт е постъпило писмено становище, в което от името на РДГ – град Смолян, касационната жалба се поддържа. По същество се иска уважаването й по аргументите, които са изложени в касационната жалба. Ответникът – Т. Кушлев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0... 23648 от 18.07.2018 г., който прилага. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита и становище от неговия упълномощен адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Смолян е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу РДГ – град Смолян, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 353 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г. за отмяна на НП № 129 от 22.04.2014 г., издадено от директора на РДГ – Смолян, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление – 02.10.2014 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционният съд, че с Решение № 160 от 2.10.2014 г., постановено по нахд № 134 по описа на АС – Смолян за 2014 г. е оставено в сила Решение № 288 от 10.06.2014 г., постановено по анд № 353 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г., с което е отменено като незаконосъобразно НП № 129 от 22.04.2014 г. В съдебните производства Кушлев бил представляван от процесуален представител – адв. Вихър Родопски, за което бил сключен приложения по анд № 353/2014 г. Договор за правна защита и съдействие № 0... 9433, съгласно който на посочения адвокат е платено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от Кушлев иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовал се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2/2016 г. и посочил, че в спорната хипотеза са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на РДГ – Смолян по предявения иск – отмененото НП, във връзка с което Кушлев е претърпял имуществена вреда, представляваща направените по делото разноски във връзка с оспорването му, а именно заплащането на адвокатския хонорар за осъществената защита и съдействие в размер на 300, 00 лв. Съдът мотивирано отговорил на възражението на ответника относно връзката между договора за правна помощ и съдействие с № 0... 9433 и осъществената защита по нахд № 353 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г., като в тази насока съобразил, че адвокатското пълномощно било приложено и прието от въззивния съд. По тези съображения съдът уважил изцяло предявения иск. Предвид изхода на спора присъдил на настоящия ответник по касация и сума в размер на 410, 00 лв. за сторените по делото пред АС – Смолян разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Кушлев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за заплащане на претендираната от Кушлев сума в размер на 300, 00 лв. на адв. Вихър Родопски по Договора за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 9433 от 28.04.2014 г. именно с оглед защитата и процесуалното представителство във връзка с НП № 129 от 22.04.2014 г. Оплакванията на касационния жалбоподател, с които обосновава обратната теза не намират опора във фактите по делото. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на въззивното производство по анд № 353 по описа на Районен съд – Смолян за 2014 г. е приложен именно екземпляр от Договор за правна защита и съдействие Серия СМ, № 9433 от 28.04.2014 г., по силата на който е договорено и платено в брой адвокатското възнаграждение в размер на 300, 00 лв. за осъщественото процесуално представителство по силата на адвокатското пълномощно (представено в оригинал) на гърба на цитирания договор. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на НП № 129 от 2.04.2014 г., издадено от директора на РДГ- град Смолян, в размер на 300, 00 лв. на процесуалния представител на Кушлев - адв. Родопски, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Смолян и пред АС - Смолян, правилно и обосновано съставът на АС – Смолян е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 300, 00 лв. Размерът на претендираното обезщетение за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. За посочената сума от 300, 00 лв. искът правилно е бил уважен, като тя е присъдена ведно със законната лихва от датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменено НП № 129 от 02.04.2014 г., издадено от директора на РДГ- град Смолян – 2.10.2014 г. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател във връзка с началния момент, от който е присъдена законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди. Правилно и в съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. разрешение, първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху сумата на обезщетението така, както е поискана – от 2.10.2014 г. до окончателното изплащане на тази сума, тоест от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." е приложимо и към спорната хипотеза при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., платени на адв. В. Томов в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0... 23648 от 18.07.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Албена Радославова: Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав за началния момент, от който се дължи законната лихва при претенция за обезщетение за имуществени вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение за водене на съдебно административно-наказателно производство, приключило с отмяна на наказателното постановление. Действително, в мотивите по т. 1 на ТП № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. по описа на ГК на ВКС и на ОС на съдиите на Първа и Втора Колегия на ВАС се съдържат изявления относно това, че, независимо от обстоятелството, че наказателното постановление не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган при упражнява на санкционираща административна дейност. Тези мотиви обаче отговарят на основния правен въпрос: кой е компетентният съд и по какъв ред се търсят вреди от отменено НП- от административните или общите съдилища по реда на чл. 1, ал. 1 или по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД. С посочените по-горе мотиви по т. 1 от НП № 1/2015 г. не отговарят на въпроса: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?" Отговор на този въпрос е даден с ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, съгласно което разноските за адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство по отмяна на НП са приравнение на имуществени вреди от отмененото НП, явяващи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП, независимо от договорния характер на определянето им и липсата на изискване за задължителна адвокатска защита в съдебните производства по ЗАНН. Именно защото платените адвокатски възнаграждения в административно-наказателните съдебни производства по ЗАНН всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, именно затова същите не са дължими от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено процесното НП, а от датата на поискването им по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- т. е. приложима в случая е не т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС, а чл. 84, ал. 2 от ЗЗД- "Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора"- т. е. законната лихва върху присъденото като обезщетение за имуществени вреди от отменено НП адвокатско възнаграждение се дължи от по-ранната дата между поискване от страна на ползващото се от отмененото НП ФЛ или ЮЛ на направените в съдебното производство по отмяната на НП разноски за адвокат и датата на предявяване на исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с предмет: претендирането на тези разноски по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дал особеното мнение: Съдия: /Албена Радославова/