Решение № 1209 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2018 г.

Решение № 1209 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов от [населено място] против решение № 82 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 426/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 – 0306 – 000219 от 12.11.2017 г. на Началник РУП на ОД на МВР – Сливен, РУ "Нова Загора", с която на С. Иванов на основание чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пред. 1 от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 365 дни на автомобил "Ланча Делта" с рег. [рег. номер на МПС], и с която са отнети документи СРМПС № [номер] и 2 броя регистрационни табели на автомобила. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, т. е. поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че при постановяване на решението съдът не е преценил доказателствата в цялост. Посочва, че при такава преценка би се установило, че към момента на задържането му той не е управлявал МПС, а е бил пешеходец. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя ПАМ. Ответникът Началник РУП на ОД на МВР – Сливен, РУ "Нова Загора" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Сливен е приел, че от доказателствата по делото е установено, че на 12.11.2017 г. около 01, 40 часа в [населено място] до дом 14 жалбоподателят като водач на МПС "Ланча Делта" с [рег. номер на МПС], управлявал посоченото МПС и на подаден сигнал със стоп палка не спира и не изпълнява указанията за плавно спиране в най – дясната част на платното, както и отказва да му бъде извършена проверка с техническо устройство за употреба на алкохол "Алкотест дрегер" 7410, като на жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване, който отказва да подпише. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че когато пътните полицаи са опитали да спрат жалбоподателя със стоп – палка, същият не е спрял на подадения сигнал, а полицаите са тръгнали след него с патрулния автомобил. Установил е от показанията, че жалбоподателят е завил в следваща пресечка вдясно по посока изток и е спрял, излезнал е от автомобила и е тръгнал пеша, полицаите са го последвали и в следваща улица са го задържали. След това са поискали да му направят проби за алкохол като жалбоподателят е отказал. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган във връзка с представена заповед № 343 з – 86 от 20.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Сливен и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е и материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, тъй като са установени материално правните предпоставки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а именно жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или да даде кръв за медицинско изследване, като при такъв отказ се налага ПАМ от категорията на наложената. Приел е, че възражението на жалбоподателя Иванов, че не е имал качеството на водач на МПС е неоснователно и недоказано, тъй като от показанията на свидетеля Радев, които съответстват на описанието на случилото се в писмените доказателства, безспорно е установено, че Иванов е управлявал МПС. Приел е и че представените GPS справки за движението на полицейския автомобил не опровергават констатациите при налагане на ПАМ. Решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Правилен е и извода за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в относимата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ бр. 77 от 2017 г.) се прекратява "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози". Видно от цитираното жалбоподателят пред първата инстанция е изпълнил две от условията по посочената разпоредба, при наличието на които и самостоятелно се налага ПАМ. Неоснователно е възражението на касатора за това, че съдът не е съобразил всички представени по делото доказателства, а е коментирал същите едностранчиво. Напротив от доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установява безспорно, че Иванов е управлявал МПС, видян и засечен от полицейските органи, като не е спрял на подаден сигнал със стоп – палка, като впоследствие е спрял автомобила и се е опитал да избяга пеша, но е задържан от полицейските органи. Тази обстановка се установява от всички събрани в хода на производството доказателства, писмени и гласни такива. Събраните гласни доказателства съответно не противоречат на писмените такива и потвърждават установената фактическа обстановка. Поради и това и предвид установеното, че Иванов е управлявал МПС, е правилен извода на АС – гр. Сливен, че същият има качеството на водач на МПС и съответно с отказа си да му бъде направена проба за употреба на алкохол с техническо средство и ненаправената кръвна проба въз основа на издадения му медицински талон е изпълнил условията за налагане на ПАМ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,