Решение № 33 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2007 г.

Решение № 33 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. Х., с. Ч., област Б., срещу въззивно решение № 84 от 18.05.2007 г. по гр. д. № 891/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Конкретните оплаквания са свързани с доводи, че необосновано са кредитирани само и изцяло показанията на свидетелите на ответниците. В тежест на ответниците е в случая да докажат, че са изпълнявали договора за гледане и издръжка. Освен това по делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи единственият възможен извод, че прехвърлителят М. Ж. е живял в мизерни условия и за него не са полагани никакви грижи. Ответниците по касационната жалба М. М. Г. и Г. П. Г., двамата от град Б., оспорват жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 615/27.07.2006 г. по гр. д. № 2746/2005 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. М. Х. срещу М. М. Г. и Г. П. Г. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 93, том VI, нот. дело № 1804/1990 г. на нотариус при БРС, сключен между М от една страна и от друга М. М. Г. до размер на 1/4 идеална част от дворното място и 1/2 идеална част от двуетажната къща, построена в югоизточната част на парцела. Според въззивния съд по делото е установено, че за прехвърлителя по алеаторния договор М. Х. Ж., наследодател на Х. М. Х. и М. М. Г., са полагани грижи от приобретателите като му е бил осигурен нормален живот. Има изпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. Това обуславя неоснователността на иска. Въззивното решение е правилно. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. В тежест на приобретателите по алеаторния договор е да докажат, че са изпълнявали поетите задължения за издръжка и гледане. В случая дори да се кредитират изцяло показанията на свидетелите на ищеца за това, че и той самият е полагал грижи за прехвърлителя, то това не може да обоснове извод за неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. Ответниците по иска са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си, че са изпълнявали задълженията си по договора съобразно уговореното и с оглед нуждите на прехвърлителя. По делото няма доказателства, че прехвърлителят е имал нужда и от други грижи, различни от престираните съобразно уговореното. Ето защо трябва да се приеме, че здравословното състояние на прехвърлителя не е налагало промяна в начина на престиране дори и непосредствено преди неговата смърт. По делото е безспорно установено обстоятелството, че прехвърлителят М. Х. Ж. е получавал от ответниците толкова грижи и такава издръжка, от каквато самият той е смятал, че има нужда. По тази причина и приживе не е имал претенции за неизпълнение на задълженията по договора. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че през целия период от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя договорът е изпълняван точно и не е налице неизпълнение, което да обоснове неговото разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с процесуалния и материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.