Решение № 9215 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2012 г.

Решение № 9215 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Атанас Ангелов Великов против решение № 3877 от 09.07.2012 г. по адм. дело № 480/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на район "Надежда", Столична община изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 65, ал. 4 ЗОбС, съдът е отхвърлил жалбата на Атанас Ангелов против заповед № РД-09-012/03.01.2012 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОбС и чл. 34, ал. 1 от общинската Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища е наредено да се изземе посоченото общинско жилище. Съдът е изложил съображения, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за нейната законосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК на р-н "Надежда" СО, с която са прекратени наемните правоотношения между страните за процесното общинско жилище. Съдът е обосновал извода си, че тази заповед е съобщена на жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Решението е правилно като съдът е изложил подробни законосъобразни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Основен правен довод в оспорването на жалбоподателя на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОбС е липсата на прекратен наемен договор с възражение, че заповед № РД-09-538/11.11.2011 г. на основание чл. 46, ал. 5 ЗОбС не му е била връчена. Видно от данните по делото заповедта по чл. 46, ал. 5 ЗОбС е връчена на жалбоподателя при условията на чл. 61, ал. 3 АПК - чрез залепване на таблото за обявените в р-н "Надежда" СО, на 25.11.2011 г. и свалена на 09.12.2011 г., видно от представения протокол (л. 70 от делото). Законосъобразни са изводите на съда, че с оглед констатирания факт, че заповедта е изпратена на жалбоподателя с обратна разписка по пощата с констатация, че не се е явил, нито е намерен на посочения адрес, правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК. Съобщаването на административния акт е само един от начините за научаване на факта от заинтересованите на, че е издаден индивидуален административен акт и на неговото съдържание, поради което неизпълнението (или неизпълнението в срок) от органа на задължението му по чл. 61, ал. 1 АПК не може да доведе до отмяна на акта (аргумент в тази насока ни дава и чл. 162, ал. 1 АПК, от който е видно, че несъобщеният акт може да се доведе до знание на засегнатите и от съда). Още повече, че това процесуално нарушение никога не може да се отрази на съдържанието на крайния акт, тъй като следва по време издаването му. Следователно значението на срока за обжалване на крайния акт (вж. чл. 84, ал. 1, чл. 149, ал. 1, чл. 197 АПК). В случая срокът за оспорване на заповедта за прекратяване на наемния договор по чл. 149 АПК е изтекъл на 23.12.2011 г. вкл. В този срок както и по-късно жалбоподателят не е извършил нейното оспорване, поради което същата е влязла в законна сила. Този факт обуславя материалната законосъобразност на оспорената заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,