Решение № 7468 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2015 г.

Решение № 7468 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Х. от гр. Велинград, срещу решение № 1546 от 12.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2355/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба решението се оспорва на всички основания по чл. 209 от АПК, като нищожно, недопустимо и като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (ОСК), към Столична община, чрез процесуалните си представители, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Н. Р. Х. е оспорила заповед № РД-30-17/04.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОСК" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна пристройка към триетажна жилищна сграда и свързването й чрез нов вход към северозападен апартамент на 1 етаж", находящ се в ПИ № 134, кв. 209 по плана на гр. София, местност "Подуене-Редута", с административен адрес ул. "Асенова крепост" № 20, район "Слатина", като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не е извършено нарушение на закона, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че през 2011 г. е извършено строителството на гореописания строеж без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. От описанието на строежа дадено в назначената от съда съдебно-техническа експертиза е видно, че същия не отговаря на понятието "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал., т. 2 от ЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на строителството, законосъобразен е и извода на административния съд, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа, нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127 от ПЗР на ЗУТ. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. По наведените доводи за нищожност и неоснователност на оспореното решение, настоящата инстанция намира същите за неоснователни. Законът не дава дефиниция на нищожните съдебни решения. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността съдебния акт. Такива са актовете (решения или определения), постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това. На обезсилване от своя страна подлежат актове, които са постановени в едно недопустимо производство. В настоящия случай съдебният акт съдържа реквизитите, посочени в чл. 172а от АПК, постановен е от надлежен съдебен орган, в надлежния състав, в пределите на правораздавателната му власт. Изготвен е в изискващата се от закона писмена форма и е подписан. Доколкото има неясноти в съдържанието, то те са коригирани от съда с решение № 6877 от 09.11.2015 г. в производство за поправка на очевидна фактическа грешка. Актът е постановен в производство, образувано по жалба на настоящата касаторка срещу подлежаща на оспорване заповед на директора на Дирекция "ОСК" - Столична община и следователно производството не е недопустимо. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, основателна е претенцията на ответника по касация, директора на Дирекция "ОСК" - Столична община, за присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, второ отделение