Решение № 5754 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2019 г.
ВАСVIII отделение19.05.2020 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4843/10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4545 по описа на Административен съд София град за 2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5754 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гарант 2005" ЕООД, с адрес: гр. Петрич, ул. Стою Хаджиев, № 21, представлявано от А. Андонов, чрез адвокат Иванова, срещу решение № 4843 от 10.07.2019 г. постановено по адм. д. № 4545 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22000117002727-091-001 от 05.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София потвърден с решение № 424 от 23.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който са му определени допълнително задължения по ЗКПО в общ размер 12 157. 92 лв. главница и лихви в размер на 3 642. 54 лв. Според касатора спрямо обжалваното решение са налице всички основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано. Не са обсъдени в пълнота представените по делото писмени доказателства и експертното заключение. Последното е кредитирано, въпреки че е оспорено. АССГ е възпроизвел голяма част от заключението в решението си, но то не е обсъдено. Събраните още в хода на ревизионното производство писмени доказателства, касаещи дейността на дружеството, установяват по категоричен начин, че процесните автомобили, за които се начисляват допълнителните задължения са използвани за осъществяваната търговска дейност по обмяна на валута. Установено е, че автомобилите не само са собственост на дружеството и са въведени като дълготрайни материални активи в неговото счетоводство, но и реално са използвани за осъществяване на дейността му. Противоположният извод на съда в обжалваното решение е неправилен и е в нарушение на закона, както и необоснован поради липса на връзка между него и доказателствената основа. Нарушенията по оценката на доказателствата в процеса на формирането на вътрешното убеждение на съда пряко са обусловили и допуснатите нарушения на закона и необоснованост на съдебния акт. В представена по делото писмена защита се обосновават подробно твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По тези съображения се иска решението да бъде отменено и да се уважи жалбата на дружеството подадена срещу ревизионния акт. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез процесуалния си представител ю. к. Станчева, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Същото е мотивирано и съобразено с практиката на ВАС по аналогични случаи. Претендира присъждане на разноски, с оглед изхода на спора. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага оспореното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна. Пред АССГ е подадена жалба от "Гарант 2005" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22000117002727-091-001 от 05.01.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 424/23.03.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на дружеството са установени допълнително задължения по ЗКПО, общо в размер на главница 12 157. 92 лв. и лихви за забава в размер на 3 642. 54 лв. При извършената от съда служебна проверка на РА е прието, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, подписан е с електронен подпис при спазване разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за електронния подпис и електронния документ и е в изискуемата от чл. 120, ал. 1 от ДОПК форма и съдържание. При извършената проверка на РА относно правилното приложение на материален закон е прието за установено от фактическа страна следното: Дружеството осъществява дейност като валутно бюро съгласно Наредба № 4/2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра в обект под наем находящ се в гр. Петрич, ул. Рокфелер, № 27. През 2012 г. ревизираното лице е закупило автомобил "Мерцедес Бенц", тип S 500 4 M lang на стойност 47 600 евро съгласно фактура № 06/2044 от 30.04.2012 г. През 2014 г. от дружеството е закупен втори автомобил BMW X1 xdrive 18 d на стойност 15 200 евро, като за тази сделка е издадена фактура с дата на покупката 27.01.2014 г. И двата автомобила са били осчетоводени като дълготраен материален актив и през процесните данъчни периоди за тях са отчитани разходи за амортизации и разходи за заплатени данъци, застраховки, гориво и др. Според ревизиращите органи автомобилите не са използвани за икономическата дейност на предприятието, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с отчетените за тях разходи следва да се преобразува финансовият резултат на дружеството и да му се определят допълнително задължения. Изводите на ревизиращия екип са направени въз основа на това, че в представените документи от дружеството не е се установява за какво са извършвани пътуванията, липсват командировъчни заповеди на пътувалите лицата, не са изготвяни доклади за извършената работа, не са оформени с печат и подпис от посетените обекти. Тъй като основната дейност на дружеството е била свързана с обмен на валута на конкретно място /търговски обекти/, то съгласно Наредба № 4/2003 г. на МФ за условията и реда на вписване в регистъра и изискване към дейността на обменните бюра за всяка сключена сделка се издава бордеро. Такъв документ не е представен, не е направена връзка между осъществяваните пътувания с автомобилите и дейността на дружеството. Не са били попълнени коректно и пътните книжки на автомобилите. Нещо повече, видно е, че за датите на които има отбелязвания в пътните книжки, автомобилите са зареждани на бензиностанции в други градове на страната. Изрично пред застрахователя си "Алианц България" ЗАД, при сключване на застраховка "Каско", ревизираното лице е заявило, че автомобила BMW X1 xdrive 18 d, ще се ползва за семейни цели. Въз основа на това е прието, че некоректно дружеството е намалило своите облагаеми доходи за данъчни цели и е допуснало нарушение на чл. 59 от ЗКПО. Съдът е възприел констатациите на органите по приходите, като е направил извод, че въпреки изслушаната по делото ССчЕ, жалбоподателят не е представил надлежни доказателства, които да опровергаят установеното с ревизионния акт. Правилно е определен спорният между страните въпрос – дали закупените автомобили са използвани за икономическата дейност на дружеството. Обстоятелството, че през процесните години дружеството е реализирало приходи от търговската си дейност, не налага непременно извод, че при осъществяването на тази дейност са използвани тези автомобили. За да се признаят разходи във връзка с МПС-тата, не е достатъчно само счетоводното им отразяване като ДМА. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО, само когато активът носи икономическа изгода за дружеството на него му се признават амортизации. В конкретния случай такава връзка не е установена. По тези съображения е прието, че законосъобразно органите по приходите са увеличили финансовия резултат на ревизираното лице с непризнатите разходи за амортизации, застраховки и данъци на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. Въз основа на горното ревизионният акт е преценен като законосъобразен и подадената срещу него жалба е отхвърлена. Според първоинстанционният съд от установените факти по делото, се обосновава прилагането на разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, което е сторено от органите по приходите. Решението е неправилно. Основателни са твърденията на касатора, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила изразяващи се в необсъждане на изслушаната по делото експертиза. Решаващият състав не е изложил собствени мотиви и във връзка с установените факти и обстоятелства по делото. Спорният въпрос между страните е относно начина, по който са използвани закупените от дружеството МПС. Както и дали за тези автомобили следва да се признаят начислените разходи за амортизации, данъци, поддръжка и др. Не се споделя от настоящата инстанция изводът на решаващият първоинстанционен състав, че са правилни констатациите в оспорения РА за увеличаване на счетоводния финансов резултат с непризнати за данъчни цели разходи за амортизация, застраховки и гориво /чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО/. Представени са по делото доказателства, от които е видно, че основната дейност на дружеството е свързана с търговия с валута. На трудов договор в дружеството е назначена съпругата на А. Андонов-едноличен собственик на капитала и управител на същото. Двамата заедно осъществяват търговията с валута. Не са обсъдени твърденията поддържани при обжалването, че касаторът с тези автомобили осъществява своята дейност и пренася закупената валута. Вярно е, че има несъответствия в приложените по делото командировъчни от ревизираното лице, но това не обосновава непременно извод за начина на ползване на МПС. Неправилно съдът се е позовал на представеният договор за застраховка "Каско", в който е посочено, че автомобил BMW X1 xdrive 18 d, се ползва за семейни нужди, като въз основа на това е направил извод за начина на ползване на двата автомобила. Изявления за вторият автомобил не са направени от ревизираното лице. Няма спор по делото, че основните приходи от търговска дейност на ревизираното лице през процесните периоди са формирани от обмен на валута. Не е спорно и обстоятелството, че процесните автомобили се ползват от управителя на дружеството и от съпругата му, която е назначена на трудов договор, т. е. е служител на РЛ. Не са изложени конкретни мотиви защо се приема за недоказан факта, че основната икономическа дейност на дружеството е осъществявана именно чрез тези два автомобила. Изобщо не са обсъдени т. 1 и т. 4 от заключението на вещото лице, което сочи, че съществуват варианти на отчитане на разходите. Съществува предвидена в закона възможност някои разходи да бъдат признати и без документална обоснованост, ако автомобилите се ползват както за нуждите на дейността на едно предприятие, така и за лични нужди от собствениците, управителите и персонала му. Тези факти и обстоятелства не са обсъдени от решаващият състав на АССГ, в отменителното решение са възпроизведени установените факти от органите по приходите и цялата ССчЕ, като въз основа на това е отхвърлена жалбата. Въпреки, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, те не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Преповторени са фактическите констатации от ревизионното производство и са цитирани общи правни разпоредби, които не е обосновано как се отнасят към установените факти. С общи мотиви съдът е посочил, че установяванията на експерта не променя констатациите на органите по приходите, а това не е така. При постановяване на оспореното решение съдът не е формирал свои изводи на база на приетите по делото доказателства и тези събрани в хода на ревизията. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, първоинстанционният съд е длъжен да разреши спора по същество. Това означава да бъде извършена самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, с оглед формирането на собствени фактически изводи. Обжалваното решение съдържа лаконични и бланкетни мотиви, които препятстват инстанционният контрол. Предвид изложеното, атакуваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизвоствените правила изразяващо се в липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви свързани с начина на ползване на автомобилите и липса на обосновани изводи за законосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение