Решение № 167 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 364/2010 г.

Решение № 167 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 364/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Н. и Надежда В. А. срещу решение № 206 от 04.12.09 г. по гр. д. № 570/09 г. на Великотърновския апелативен съд. Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивният съд е определил дължимите суми по предявения паричен иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС въз основа на заключение на вещо лице, прието по предходно дело, образувано по частичен иск за същото вземане. В нарушение на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) било прието, че за размера на непредявената част от вземането е формирана сила на присъдено нещо с предходното съдебно решение и той не следва да бъде преразглеждан при разрешаване на спора по настоящото дело. Неправилна била методиката, по която са определени дължимите суми; неправилно била приспадната сумата по вече присъдено обезщетение, но за друг период; не били изложени мотиви върху каква площ се определят дължимите суми; неправилно били определени и сумите за дължимите лихви. Ответникът в производството ГПК "Н." [населено място] могили не взема становище по жалбата. С определение № 933 от 25.10.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК съответно по въпросите дали съдебното решение по уважен частичен иск се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на установения от съда общ размер на цялото вземане, както и дали съдът може да основе решението си на заключение на вещо лице, прието по друго дело. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Великотърновския апелативен съд, след частична отмяна на Решение № 71 от 30.06.09 г. по гр. д. № 113/06 г. на Русенския окръжен съд, е присъдил по-ниски суми по частични искове с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС и искове за лихви, предявени от А. В. Н. и Надежда В. А. срещу ГПК "Н." [населено място] могили, Р. област. Решаващите изводи на въззивния съд се свеждат до това, че с предходно влязло в сила съдебно решение между същите страни е уважен частичен иск за същото вземане, което е с общ размер 48 525,33 лв. и тъй като тази сума е посочена в диспозитива на осъдителното решение, тя се ползва със сила на присъдено нещо и обвързва съда, разглеждащ последващия частичен иск. Затова е приет за неправилен изводът на първата инстанция, основан на приетата по висящото дело експертиза, че общият размер на вземането по втория частичен иск е 79 402 лв. Исковете по чл. 73, ал. 1 са уважени при база 48 525,33 лв., след приспадане на сумите, присъдени с предходното решение и сумите за периодите, погасени по давност. Така постановеното въззивно решение противоречи на приетото в т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, че при уважаване на частичен иск, със сила на присъдено нещо се ползва само предявената част от вземането. Това разбиране се съдържа и в решения на тричленни състави на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателите Решения № 2554/15.03.04 г. по гр. д. № 736/03 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 882/08.07.08 г. по гр. д. № 4074/07 г. на ВКС, II ГО. За непредявената част от вземането, която е предмет на нов иск, ищецът следва да докаже претенцията си. Доказването следва да стане по предвидения за това процесуален ред, чрез приемане на нова експертиза, като за размера на непредявената част от вземането не може да се ползва заключението по предходното дело. Това виждане е в унисон и с по-общия принцип, че съдът не може да основава решението си на заключение на вещо лице, прието в друго производство - Решение № 636/24.03.77 г. по гр. д. № 3017/76 г. на ВС, I ГО. Практиката, съдържаща се в посочените съдебни решения на ВС и ВКС, настоящият състав намира за правилна. По изложените съображения, дължимите суми по чл. 73, ал. 1 от ЗС следва да бъдат определени при съобразяване на данните по приетите в настоящото производство експертизи, като се отчете и обстоятелството, че част от претенцията е погасена по давност, а за другата част има присъдени суми и по предходния частичен иск. За да определи дължимите суми, настоящият състав взе предвид следното: С влязло в сила решение по гр. д. № 16/2005 г. на Русенския окръжен съд, потвърдено с решения по гр. д. № 464/06 г. на Великотърновския апелативен съд и по гр. д. № 3589/07 г. на ВКС, V ГО, ответникът ГПК "Н. "[населено място] могили е бил осъден да заплати на ищците А. В. Н. и Надежда В. А. по предявените от тях частични искове по чл. 73, ал. 1 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД следните суми: по 17 518 лв., представляващи добивите, които ответникът е могъл да получи от имот в [населено място] могили, представляващ административна сграда, пристройка и лятна градина, за периода 01.10.1999 г. - 01.10.04 г., ведно със законната лихва от 01.10.04 г., както и по 200 лв. лихва за забава върху главницата за периода 01.10.01 г. - 01.10.04 г. С нова искова молба от 17.10.06 г., по която е образувано настоящото дело, А. В. Н. и Надежда В. А. са предявили срещу същия ответник нови частични искове по чл. 73, ал. 1 от ЗС за сумите от по 34 000 лв. за всеки от тях, както и искове по чл. 86 от ЗЗД - за законната лихва върху главниците до завеждане на исковете. Претенцията им за главното вземане е за периода 19.07.99 г. - 02.10.03 г. По направено от ответника възражение за изтекла давност следва да се приеме, че за периода 19.07.99 г. - 17.10.01 г. претенциите по главните искове са погасени по давност. В първата инстанция са приети две икономически експертизи, даващи три варианта за размера на дължимите суми по чл. 73, ал. 1 от ЗС. Следва да бъде възприет вариантът, по който сумите са определени на база полезната площ на обектите в сградата, а не на застроената площ. Според този вариант общо дължимата сума за периода 19.07.99 г. - 02.10.03 г. е 118 886 лв., а само за периода 17.10.01 г. - 02.10.03 г., за който претенцията по настоящото дело не е погасена по давност - 56 716 лв. От тази сума следва да се приспадне това, което ищците са получили по предходния частичен иск, като се съобрази, че няма пълно покриване на периодите по двете дела. По предходното дело са присъдени общо 35 036 лв. за периода 01.10.1999 г. - 01.10.04 г., който включва 1825 дни, т. е. по 19,20 лв. на ден. Периодът по настоящото дело е 17.10.01 г. - 02.10.03 г., който включва 715 дни. Този период се покрива напълно с периода по предходното дело, за който се отнасят 13 728 лв. от присъденото обезщетение. От общо дължимата сума по настоящото дело в размер на 56 716 лв. следва да се извади това, което е получено за същия период по предишното дело - 13 728 лв., при което дължимата сума по настоящото дело е общо 42 988 лв. или по 21 494 лв. за всеки един от ищците. До този размер предявените искове са основателни. Като е присъдил само по 14 662 лв. за всеки един от ищците, ръководейки се от сумите, определени по предходното дело, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено частично и претенциите по чл. 73, ал. 1 от ЗС да бъдат уважени до размер на 21494 лв. за всеки един от ищците, а за разликата до пълните предявени размери отхвърлителното решение следва да бъде оставено в сила. Акцесорната претенция за лихви също е частично погасена по давност за периода 01.10.01 г. - 17.10.03 г. За следващия период от 17.10.03 г. до 17.10.06 г. дължимите мораторни лихви следва да се изчислят върху приетата от настоящата инстанция главница в размер на 21 494 лв. за всеки един от ищците. По делото няма данни за размера на законната лихва, но изчислена с ЕПИ "On line" - калкулатори, върху сумата от 17 846 лв. за периода 17.10.03 г. - 17.10.06 г. законната лихва е 8126,70 лв. Съобразно изхода на делото в настоящата инстанция, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски, съразмерни на уважената част от обжалваемия интерес. По делото са направени разноски в размер на 644,40 лв. за държавни такси, както и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв. за адвокат И., която има пълномощно за всички процесуални действия пред ВКС, или общо 844,40 лв. Общият уважен размер на претенцията от настоящата инстанция е 29917,40 лв., а потвърждаването на отхвърлителното въззивно решение е за 25532,96 лв. При това положение дължимата сума за разноски е 455,58 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,