Решение № 4088 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5210/2019 г.

Решение № 4088 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5210/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с адрес гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. Стойчева, срещу решение № 44 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 357/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Според касационния жалбоподател съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. Касаторът изразява несъгласието си с кредитирания от съда процентен показател на реализираните през финансовата 2016 година приходи от продажба на артикули в резултат на подпомаганата по процесния договор дейност, позовавайки се единствено на заключението на вещото лице от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място касационният жалбоподател твърди, че с отмяната на административния акт в неговата цялост и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в противоречие с правомощията си при отмяна на административен акт, регламентирани в чл. 173, ал. 1, предл. второ от АПК. По изложени подробни съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. С молба от 06.03.2020 г. касаторът, чрез пълномощника си е заявил, че поддържа депозираната касационна жалба и моли да бъде уважена, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът – "Моллов 393" ООД, със седалище и адрес на управление: с. Жълтуша, общ. Ардино, представлявано от управителя А. Моллов, чрез адв. Т. Белева в писмено становище е заявил, че оспорва касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложени съображения прави искане да се постанови решение, с което да се остави в сила оспореният съдебен акт като законосъобразен и обоснован. Счита, че същият не страда от релевираните с касационната жалба отменителни основания. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно и че същата е основателна. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, по отношение на който са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Прави предложение Върховният административен съд, IV отделение да отмени решение № 44/18.02.2019 г. по дело № 357/2018 г. на Административен съд – Кърджали и да се произнесе по същество като отхвърли жалбата срещу решение № 35/3/3121359/3/01/04/01/21.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Алтернативно предлага, ако касационната инстанция счете, че има разлика в размера на реализираните приходи, респективно в неизпълнението на бизнес-плана, да приеме, че са налице доказателства за размера на финансовата корекция в заключението на експертизата и да се произнесе по същество, в съответствие с нормата на чл. 173, ал. 1 от АПК. С оглед датата на пощенското клеймо – 15.03.19. настоящият касационен състав намира, че касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК и даден от съда 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на 01.03.2019 г., видно от приложената по адм. дело № 357/2018 г. "разписка"; подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и с оглед всички тези факти, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 44 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 357/2018 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Административен съд – Кърджали, на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК: ОТМЕНЯ решение № 35/3/3121359/3/01/04/01 от 21.05.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция по договор № 35/3/3121359 от 28.10.2014 г. за предоставяне на финансова помощ; ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София за произнасяне при спазване изискванията на закона и изложеното в мотивите към решението; ОСЪЖДА "Моллов 393" ООД, с. Жълтуша, общ. Ардино, да заплати по сметка на АС - Кърджали, д. т. в размер на 7. 80 лв. и ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София да заплати на "Моллов 393", с. Жълтуша, общ. Ардино, разноски по делото в размер на 510. 80 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Кърджали е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, както и че е спазено изискването за писмена форма, като оспореното решение съдържа фактически и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК и в съответствие с чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че с административния акт, на ползвателя е вменено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проект с ИД № 35/3/3121359/31.03.2014 г., в частта на заложените за 2016 г. приходи от продажби на тестени закуски и основни ястия. Последното е определено като нарушение на уговореното в Договор № 35/3/3121359/28.10.2014 г., както и на разпоредби от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и от Наредба № 29 от 2008 година. Административният съд е извършил анализ на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕСИФ, т. 4. 17 от сключения договор, чл. 4.25.3 от договора и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г., въз основа на което е достигнал до извода, че по силата на сключения договор, ползвателят е задължен да изпълни както инвестицията, свързана с изграждането на обекта и оборудването му, така и спазването бизнес плана, като последното задължение е свързано с постигане целите на одобрения проект, от което е прието, че неизпълнението на финансовите показатели, заложени в бизнес плана представлява и неизпълнение на договорни задължения. Първоинстанционният съд е установил от приложения по делото бизнес план, част "Финансово-икономически статус", че за първата година от изпълнението на проекта са заложени приходи от продажба на тестени закуски и основни ястия в размер на 26 448 лв., а за втората година – 79 040 лева. Предвид датата на въвеждане в експлоатация на строежа – 26.08.2015 г., както и предвиденото в разпоредбата на чл. 19, § 4, във вр. с § 1, б. "а" от Регламент 1305/2013 на Европейския парламент и Съвета на Европа, според който изпълнението на бизнес плана следва да започне девет месеца от датата на решението за отпускане на помощта /в случая от 28.10.2014 г./, правилно в оспореното пред него решение е прието, че първа година от изпълнението на проекта се явява 2015 г., като за тази година степента на изпълнение на показателите, заложени в бизнес плана, следва да се прецени съобразно датата на въвеждане в експлоатация. Процесният период – 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. се явява втора година от изпълнението на проекта, а според заложеното в бизнес плана, за този период са предвидени приходи в размер на 79 040 лв. от продажба на тестени закуски и основни ястия. Съдът е констатирал, че в решението е прието, че за приключилата пълна финансова година - 2016 г., дружеството е реализирало приходи в размер на 10 583. 74 лв., представляващи 13, 40 % от заложеното, а според неоспореното от страните заключение на вещото лице, което е било кредитирано от съда като безпристрастно, пълно и обосновано, реализираните от ползвателя приходи от тестени изделия и основни ястия за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. са общо в размер на 11 219. 94 лв., представляващо 14, 19 % от заложените в бизнес плана (БП) приходи и затова е достигнал до извода, че в случая действително е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от продажба на тестени закуски и основни ястия за 2016 г., явяващо се неизпълнение на одобрени индикатори. На следващо място административният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. и е приел, че установеното нарушение правилно е подведено под хипотезата на т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, утвърдена от ИД на ДФЗ. По направеното възражение за нищожност на Методиката въз основа на която е определен размерът на санкцията, съдът е отбелязал, че Методиката е подзаконов нормативен акт, по отношение на който действа презумпция за законност до отмяната му с влязло в сила съдебно решение, като според чл. 195, ал. 1 АПК, отменителното съдебно решение няма обратно действие, като в случая, към датата на издаване на процесното решение не е било налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт, поради което е приел, че същият е приложим. На последно място обаче административният съд е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което реализираните от ползвателя приходи от тестени изделия и основни ястия за финансовата 2016 година не са в посочения от решаващия орган размер 10 583, 74 лв., а такива в размер на 11 219, 94 лв., което пък води до различно процентно изпълнение на заложените в БП приходи от посоченото в оспореното решение. Последното несъответствие от своя страна води и до неправилно определяне на размера на финансовата корекция, тъй като последната е пряко свързана с размера на реализираните приходи за съответната година. Така констатираното нарушение съдът е преценил като съществено, защото ако административният орган е бил положил необходимите усилия и събрал всички данни за реализираните от ползвателя приходи, в т. ч. и тези по фактурите за суми, внесени по банков път, а не само сумите от реализираните продажби, отразени в годишния касов отчет, би се стигнало до друг резултат, по отношение размера на наложената финансова корекция. Въз основа на изложените съображения съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен и тъй като е приел, че спорът не е от компетентността на съда, е изпратил преписката за произнасяне на компетентния орган – изпълнителен директор на ДФЗ, съобразно изложените мотиви. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и частично правилно. Безспорен факт е, че с Решение № 35/3/3121359/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-2600/6085 от 21.05.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на "МОЛЛОВ 393" ООД е определена финансова корекция в размер на 11 976, 61 лв., представляваща 11. 6 % от изплатената субсидия, по договор № 35/3/3121359 от 28.10.2014 г. за предоставяне на финансова помощ. В хода на производството пред Административен съд – Кърджали, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно – икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че неправилно съдът е приел, че релевантният размер за определяне на подлежаща на възстановяване финансова помощ е този размер на реализираните приходи от подпомаганата дейност за процесната 2016 година, който е посочен в заключението на вещото лице. Видно от протокола, изготвен от проведеното съдебно заседание на 08.01.2019 г., заключението не е оспорено от явилият се процесуален представител на касатора, не е направено искане за назначаване на друго или повече вещи лица съгласно чл. 200 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на административноправния спор. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило на чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновани са изводите на решаващия съд, съобразно които от извършеното проучване от вещото лице, наред с дадения изчерпателен и логичен отговор на поставените въпроси, е констатирано, че е налице разминаване на установените от административния орган факти и тези, установени от вещото лице, а именно - от приетата експертиза е видно, че реализираните от ползвателя приходи от тестени изделия и основни ястия за финансовата 2016 година не са в посочения от решаващия орган размер от 10 583. 74 лева, а такива в размер на 11 219. 94 лева, като тази разлика съответно води до разлика в процентното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи. Така установеното дава основание заключението да бъде съобразено при постановяване на съдебното решение, с което оспореният административен акт е отменен. В тази част решението на Административен съд – Кърджали следва да бъде оставено в сила. Неправилно се явява обжалваното съдебно решение в частта му, в която съдът е изпратил преписката на административния орган – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне. И това е така, защото производствата по налагане на финансови корекции се инициират служебно от административния орган, а не се образуват по повод на сезиране от ползвателя на предоставената помощ. Не е налице подадена молба, заявление или искане, по което административният орган да дължи произнасяне. Затова при отмяната на издадения административен акт, няма висящност на образувано административно производство, което да продължи и то със съответни указания. По тези съображения съдебното решение в тази част ще трябва да бъде отменено. Отделно от всичко изложено до тук, следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното от първоинстанционния съд относно приложимостта на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. Тази Методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС - Четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок (чл. 195, ал. 2 АПК). Предвид установеното следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното решение за налагане на финансова корекция, по отношение на определения размер на последната. При този изход на спора пред касационната инстанция, разноски не се дължат на никоя от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,