Решение № 8248 от 1.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Иванов срещу решение 700 от 25.05.2021 г., постановено по адм. дело 442/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, в която са отхвърлени предявените от него искове срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000 лева до пълния размер от 485 320 лева и за имуществени вреди за размера над 66 780 лева до пълния размер от 201 600 лева. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на К. Иванов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, настъпили в периода от 01.11.2019 г. до 12.02.2020 г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвор [населено място], изразяващо се в неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019 г. и [заличен текст] на ищеца, както и в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 265 лева ежемесечно, настъпили поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвор [населено място], изразяващо се в неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, считано от 12.02.2020 г. до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяко месечно плащане от падежа му до окончателното издължаване и съдебни разноски в общ размер на 1 310 лева, е подадена и втора касационна жалба от Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Първият касационен жалбоподател, К. Иванов, твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителните му части на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от него срещу ГДИН искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Вторият касационен жалбоподател, Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, твърди неправилност на решението в осъдителните му части поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени решението в тази му част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Нередовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, К. Иванов, се явява лично и не прави възражение за нередовната процедура по призоваване. Поддържа касационната жалба и моли съдебното решение в отхвърлителните му части да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи предявените от него искове в пълния им предявен размер по съображения, подробно развити в касационната жалба. Касационният жалбоподател, Главна дирекция Изпълнение на наказанията - гр. София, се представлява от юриск. Л. Николова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на К. Иванов, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в атакуваните от доверителя й части, съответно за правилност на същото в отхвърлителния му дистозитив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. При разглеждането им по същество, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема следното: АС Варна е бил сезиран с предявената от К. Иванов, лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора [населено място], искова претенция срещу ГД Изпълнение на наказанията гр. София в размер на 700 000 лв. обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, резултат от неправомерното поведение на затворническата администрация неполагане на грижи за ищеца при [заличен текст] в резултат на трудова злополука, както и неполагане на грижи за здравословното му състояние / вкл. и за състоянието на [заличен текст]/ в периода от 01.11.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 01.11.2019 г. С допълните уточнения / поне четири/ на исковата молба, както и от обобщаващото ги определение на административния съд от 16.10.2020 г., съдът е приел, че е сезиран с претенции за имуществени и неимуществени вреди срещу ГД Изпълнение на наказанията , както следва: иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 201 600 лева, представляващи пропуснати заплати като дърводелец в размер на 800 лева на месец в продължение на 21 години до навършване на пенсионна възраст и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 485 320 лева - претърпени болки и страдания от злополуката на 01.11.2019 г. , [заличен текст] и влошеното му здравословно състояние, настъпили в периода от 01.11.2019 г. до 12.02.2020 г. . И двата вида вреди се претендират от неоснователни бездействия на служители при Затвора- [населено място], изразяващи се в: 1/ неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в Затвор [населено място], в резултат на което е допусната трудова злополука на 01.11.2019 г. с ищеца; 2/ неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019 г. и последвалото [заличен текст] на ищеца. С обжалваното решение АС Варна е осъдил ГДИН да заплати на К. Иванов, както следва: 1. Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, настъпили в периода от 01.11.2019 г. до 12.02.2020 г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвор [населено място], изразяващо се в неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, и неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019 г. и [заличен текст] на ищеца, като е отхвърлил иска за сумата над 100 000 лева до пълния размер от 485 320 лева; 2. Обезщетение за имуществени вреди в размер на 265 лева ежемесечно, настъпили поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвор [населено място], изразяващо се в неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, считано от 12.02.2020 г. до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяко месечно плащане от падежа му до окончателното издължаване, като е отхвърлил иска за сумата над 66 780 лева до пълния размер от 201 600 лева; 3. Съдебни разноски в общ размер на 510 лева. Със същото решение ГДИН е осъдена да заплати на АС Варна по сметката за вещи лица сумата за експертизи в общ размер на 800 лева. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства писмени и гласни, поотделно и в тяхната цялост, е приел следното: На 01.11.2019 г. в деня на трудовата злополука, К. Иванов е полагал платен труд при ДП Фонд затворно дело в производствен цех на територията на Затвор [населено място]. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Правилника за устройството и дейността на държавно предприятие Фонд затворно дело , предприятието има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62 ал. 3 от Търговския закон, което не е търговско дружество, но е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите. Според чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗИНЗС и чл. 13 ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ДП Фонд затворно дело , началникът на затвора представлява и ръководи дейността на териториалното поделение на Държавно предприятие Фонд затворно дело . Видно от чл. 16 ал. 2 от Правилника, председател на УС на предприятието по право е главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието без право на възнаграждение в предприятието. По силата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Правилника, председателят на УС осъществява взаимоотношенията на предприятието със структурите и дейностите на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и отговаря за изпълнението на задълженията на щатните служители в дирекцията, свързани с дейността на предприятието. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби Изпълнение на наказанията са териториални служби на Главна дирекция Изпълнение на наказанията . От посочената нормативна обвързаност между ДП Фонд затворно дело , затворите и ГД Изпълнение на наказанията съдът е приел, че по искове за обезщетения във връзка с увреждания от трудови злополуки с лишени от свобода, полагащи труд в полза на ДП Фонд затворно дело на територията на затвора, в който изтърпяват наказанието си, надлежният ответник е Главна дирекция Изпълнение на наказанията . По отношение на твърдяното от ищеца бездействие на служителите от Затвора- [населено място] във връзка с неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в затвора, в резултат на което е допусната трудова злополука с ищеца на 01.11.2019 г., съдът е развил съображения, че трудовата злополука е причинена от управляващия мотокар И. Иванов, също затворник в Затвора [населено място], който не е притежавал свидетелство за управлението му- факт ,признат по делото и от ответника. Съдът е приел, че липсата на свидетелство за управление на мотокар от лицето, което е управлявало същия на 01.11.2019 г., обуславя бездействието на ответника да осигури безопасни и здравословни условия на труд в цеха на ДП Фонд затворно дело в Затвор [населено място], което от своя страна е довело до трудовата злополука и увреждането на ищеца, свързано с [заличен текст] и причиняване на вреди имуществени и неимуществени. По отношение на твърдяното от К. Иванов бездействие на служители на Затвора- [населено място] във връзка с неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019 г. , [заличен текст] на ищеца и последващото му инвалидизиране, съдът, базирайки се на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза е приел, че положените следоперативни медицински грижи са незадоволителни, тъй като в представената медицинска документация от затвора двете амбулаторни книги, не е отчетено извършването на необходимите по стандарт превръзки през три дни на инфектираните рани. Липсват данни за извършване на периодична антибиограма за установяване какви микроби са имплантирани в премазаната зона на [заличен текст], за да бъдат изписвани антибиотици, чувствителни на бактериалната флора. Изписвани са само антикоагуланти и са извършени само 4 превръзки. От документацията на затвора не може да бъде установено какво е било лечебното поведение и грижи по време на амбулаторното лечение от 13.01.2020 г. до 12.02.2020 г., доколкото амбулаторните книги от затвора не съдържат вписвания за извършено лечение и полагани медицински грижи за този период. Въз основа на приетото АС Варна е стигнал до извода, че [заличен текст] на ищеца е резултат на настъпилата на 01.11.2019 г. трудова злополука [заличен текст], която от своя страна е в резултат от бездействието на длъжностни лица на ответника да осигурят здравословни и безопасни условия на труд в производствения цех, следователно и увреждането [заличен текст] на ищеца е последица от същото незаконосъобразно бездействие на ответника. Макар и [заличен текст] да не е пряка и непосредствена последица от незадоволителните следоперативни медицински грижи в Затвора -[населено място], именно редките медицински превръзки - по една на 10 дни вместо на всеки 3 дни и необработването на раната от лекар -хирург, както и почти непровеждането на антибиотично лечение също са допринесли за претърпените от ищеца болки и страдания, които следва да бъдат овъзмездени. Въз основа на установените по делото факти, съдът е приел предявените искове за основателни. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид както възрастта на ищеца /на [възраст] към датата на трудовата злополука/ и преживените мъчителни медицински интервенции за няколко месеца, както и настъпилите допълнителни усложнения посттравматично стресово разстройство с интензивен психологичен дистрес, така и неговото виновно поведение /форма на вина небрежност/, с което е допринесъл за настъпването на неимуществената вреда, поради което е определил размер на това обезщетение по справедливост - 100 000 лева за претендирания период, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на главницата. Съдът е отхвърлил иска над присъдения размер до пълния предявен такъв като недоказан в тази част. По отношение на предявения иск за имуществени вреди съдът е заключил, че недоказване на размера на търпените пропуснати ползи не е основание за отхвърляне на същия като неоснователен, поради което сам е определил обезщетението за пропуснати ползи като разликата между минималната работна заплата от 610 лева и размера на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от 345 лева, възлизаща на 265 лева на месец до навършване на пенсионна възраст и осигурителен стаж. Поради необратимостта на увреждането /[заличен текст]/, съдът е приел, че искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за периода от 12.02.2020 г. /на която дата е депозирана исковата молба/ до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст-т.е. в продължение 21 години/ както е поискал ищецът/ до навършване на [възраст] възраст или 265 лева по 12 месеца на година в продължение на 21 години е 3180 лева на година х 21 години = 66 780 лева. Искът за имуществени вреди над сумата от 66 780 лева до пълния размер от 201 600 лева е отхвърлен като недоказан по размер. Съдебното решение е недопустимо като постановено едновременно от некомпетентен съд и по непрецизирана до нередовност искова молба. Видно от съдържанието на исковата молба и нееднократните й уточнения в хода на съдебното производство, обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се претендира от ответника като причинени от незаконосъобразни фактически бездействия на служители при Затвора- [населено място], изразяващи се в: 1/ неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в Затвор [населено място], в резултат на което е допусната трудова злополука на 01.11.2019 г. с ищеца; 2/ неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019 г. и последвалото [заличен текст]. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, намира, че вредите от неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в Затвора- [населено място], в резултат на което е допусната трудовата злополука на 01.11.2019 г., не следва да се претендират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а по реда на чл.49 във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите пред общия граждански съд. Решаващ при определяне на приложимия закон и ред за търсене на деликтна отговорност в случая е въпросът дали служителите на ГДИН / ако същите в конкретния случай дължат осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд / при действията и бездействията си, свързани с осигуряване на безопасните условия на труд, осъществяват административна дейност или не. Претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от неосигуряване от страна на ответника на безопасни и здравословни условия на труд в цех към Затвора- [населено място], където същият изтърпява наказанието си лишаване от свобода , не са причинени при и по повод изпълнение на административна дейност, а при изпълнение на задължение по правоотношение за полагане на труд от лишен от свобода. Правоотношението по възлагане на работа от лишен от свобода не е трудово, тъй като не възниква въз основа на сключен при условията на равнопоставеност трудов договор по реда на чл.357 от КТ, а възниква въз основа на административен акт заповед на началника на съответния затвор по чл.163 и чл.164 от ППЗИНЗС.Поради това претенцията не следва да се квалифицира по реда на чл.200 от КТ, а по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД / в т. см. Определение 135 от 31.05.2023г. по ч.гр.д. 1658/2023г. по описа на ВКС смесен петчленен състав; Определение 39 от 09.11.2021г. по гр.д. 16/2021г. по описа на ВКС, смесен петчленен състав; Решение 131 от 12.11.2021г. на Апелативен съд Велико Търново по в.гр.д. 300/2021г. и свързаното с него Определение 358 от 02.08.2022г. по гр.д. 902/2022г. по описа на ВКС, ІІг.о.; Решение 2734 от 29.05.2023г. по гр.д. 95/2023г. по описа на СГС /. С оглед гореизложеното и на основание Тълкувателно постановление 1/29.09.2016г. по т.д. 1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, като е разгледал и се е произнесъл по основателността на иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца при трудова злополука, резултат от неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, полаган от затворника в производствен цех към Затвора- [населено място], АС-Варна е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото изпратено в тази част по компетентност на гражданския съд , определен като първа инстанция според цената на иска. Обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено изцяло, доколкото нито в исковата молба, нито с последващите й уточнения е посочен размер на имуществените и неимуществените вреди, разбит по основания, т.е. не е посочено какъв размер имуществени, съответно неимуществени вреди се претендират от ответника за неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и какъв размер имуществени и неимуществени вреди се претендират от неосигуряването на адекватна медицинска грижа. След обезсилване на съдебното решение, делото следва да бъде върнато на АС- Варна, който следва да остави исковата молба без движение с указание в 7-дневен от съобщаването К. Иванов с нарочна писмена молба да уточни какъв размер имуществени, съответно неимуществени вреди се претендират от ответника за неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и какъв размер имуществени и неимуществени вреди се претендират от неосигуряването на адекватна медицинска грижа. След отстраняване на тази нередовност исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, довели до претърпяната трудова злополука, следва да се изпрати по компетентност на общия граждански съд, който следва да прецени и надлежния ответник в случая ГДИН или Държавно предприятие Фонд затворно дело , а исковата претенция за имуществени и неимуществени вреди от непредоставяне на дължимата медицинска грижа да се разгледа от състав на АС-Варна след преценка основанието на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ или чл.284 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение