Решение № 9239 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2016 г.

Решение № 9239 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - Ш." ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Д., срещу Решение № 460 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3757/2015 г. от Административен съд В. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район в писмено становище от 09.06.2017 г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 2 от 23.11.2015 г., с който, на осн. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 от Закона за водите вр. чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и чл. 166 ДОПК е установено данъчно задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 420 000 лева главница и законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2015 г. до окончателното й изплащане, представляващи такси за правото за водовземане от повърхностни води - яз. Т., съгласно Разрешително № 003644 от 03.06.2005 г., изменено с Решение № 102 от 14.03.2011 г., изчислени съобразно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., при единичен размер на таксата от 0, 02 лв/куб. м вода. Съдът е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Ш. като е приел, че в процесния период са били иззети от яз. Т. 23 737 385 куб. м вода, определени на базата на измерванията на три броя сертифицирани и отговарящи на нормативните изисквания разходомерни устройства, като стойността на водното количество е изчислена на базата на чл. 10, ал. 1 от Тарифата при единичен размер на таксата 0,02 лв./куб. метър. Установено е още, че към момента на изготвяне на АУПДВ дължимия остатък от задължението възлиза на 420 000 лева. Прието е също, че страните не спорят по фактите - иззетото количество вода от водния обект, начинът на изчисленията и размерът на таксата за правото на водовземане през процесния период. Въз основа на така установеното административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалноправните разпоредби. Постановеното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В касационната си жалба касаторът не мотивира соченото нарушение на материалния закон, а излага съображения за това, че административнонаказващият орган е "имал възможност да се съобрази с представения (от нас) ... погасителен план, който и към момента изпълняват". Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б"от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води и подземни води. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 се определя на базата на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Безспорно по делото е установено, че "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Ш., е титуляр на разрешително за водовземане с цел питейно- битово водоснабдяване № 003644, изменено с Решение № 102 от 14.03.2011 г., от министъра на околната реда и водите. Разрешението е с начален срок на действие 03.06.2005 г. и краен срок - 03.06.2015 г. За предоставеното право на водовземане "Водоснабдяване и канализация" - Ш., дължи такса, която се определя на базата на ежемесечно отнетия обем вода, за който дължи уведомяване на МОСВ и на Басейнова дирекция Черноморски район с център В., на които изпраща сведения за показанията на монтираните, работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства. Таксата е годишна и се внася от титуляря на разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година. Касационният жалбоподател не оспорва водните количества и начинът на изчисление на дължимата такса за процесния период, нито дължимостта на вземането. Поради това съдът правилно е извел извод, че оспореният акт е постановен от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на разпоредбите на процесуалния закон и при правилно приложение на материалния закон. При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му настоящата инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,