Решение № 5573 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 14531/28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 6912/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-22221422003688-091-001/30.01.2023 г., поправен с ревизионен акт № П-04000723025165-003-001/09.02.2023 издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на Серпис ЕАД е доначислен ДДС в размер на 549 519, 22 лв. и лихви за забава в размер на 166 901, 47 лв. за данъчен период м.05.2018 г., както и не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 549 847, 72 лв. за данъчен период м.04.2022 г. С решение № 533/28.04.2023 г. решаващият административен орган е изменил ревизионния акт, като установения с ревизионния акт резултат по ЗДДС за м.04.2022 г. – в размер на 0.00 лв. е определил на данък за възстановяване в размер на 246 969, 73 лв., потвърдил е ревизионния акт в частта му на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.05.2018 г. Производството и образувано и по жалба на Серпис ЕАД срещу решение № 32238/02.10.2025 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14531/28.04.2025 г., постановено по адм.д. № 6912/2023 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София и неоснователност на касационната жалба на Серпис ЕАД. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София е неоснователна, разгледана по същество, жалбата на Серпис ЕАД е основателна. Ревизионното производство по отношение на Серпис ЕАД е било образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221422003688-020-001/19.07.2022 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП София. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221422003688-092-001/06.01.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221422003688-091-001/30.01.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на Серпис ЕАД е доначислен ДДС в размер на 549 519, 22 лв. и лихви за забава в размер на 166 901, 47 лв. за данъчен период м.05.2018 г., както и не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 549 847, 72 лв. за данъчен период м.04.2022 г. С решение № 533/28.04.2023 г. решаващият административен орган е изменил ревизионния акт, като установения с ревизионния акт резултат по ЗДДС за м.04.2022 г. – в размер на 0.00 лв. е определил на данък за възстановяване в размер на 246 969, 73 лв., потвърдил е ревизионния акт в частта му на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.05.2018 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт при съобразяване на обстоятелството на ненадлежно връчване на ревизираното лице на заповедта за възлагане на ревизия. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за възлагане на ревизия е била изтеглена от e-mail адрес, който адрес не е установено да е бил заявен от лицето електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия дружеството е имало вписан в търговския регистър електронен адрес за кореспонденция, от който не е активирана електронната препратка, за да може съобщението да се счита за връчено по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. След постановяване на съдебното решение, от дружеството е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Искането е обосновано с обстоятелството, че е обявена нищожността на ревизионния акт в частта му на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.05.2018 г. и относно установения резултат по ЗДДС за м.04.2022 г. – определен на данък за възстановяване в размер на 246 969, 73 лв. Обосновано е с обстоятелството, че следва да бъде обявена нищожността на ревизионния акт в частта, в която е оспорен – оспорен е в частта относно установени задължения по ЗДДС за периода м.05.2018 г. в размер на 549519, 92 лв. и лихви в размер на 166 901, 47 лв. и в частта, с която е отказано право на възстановяване на данъчен кредит за периода м.04.20222 г. за сумата над 246 969, 73 лв. С решение № 32238/02.10.2025 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, но отново е обявил нищожността на ревизионния акт в частта на установения резултат за м.05.2018 г., както и в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.04.2022 г., но не за сумата над 246 969, 73 лв., а за сумата от 246 969, 73 лв. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика е неоснователна. Касационната жалба на Серпис ЕАД е основателна. При правилно установени факти първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно нищожността на ревизионния акт. Установява се от събраните по делото доказателства, че ревизионното производство по отношение на Серпис ЕАД е било образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221422003688-020-001 от 19.07.2022 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП София. В хода на производството пред първоинстанционния съд е представено удостоверение за извършено връчване по електронен път на заповедта за възлагане на ревизия, като документът е бил изтеглен от e-mail •••@•••. Настоящата съдебна инстанция определя като правилно установяването от първоинстанционния съд на обстоятелство, че това не е електронен адрес, който да е бил посочен пред органите по приходите за получаване на съобщения. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството заповедта за възлагане на ревизия да е била съобщена на ревизираното лице на адреса му за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от ДОПК. Действително, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС контрол, на 08 август 2022 г. заповедта за възлагане на ревизия е била изтеглена от e-mail •••@•••, но както правилно е установил първоинстанционният съд не се установява обстоятелството този адрес да е заявен от лицето електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Правилно първоинстанционният съд след извършена служебна проверка в търговския регистър е установил обстоятелството, че към 08.08.2022 г. такъв електронен адрес не е бил заявен и вписан в търговския регистър. При съобразяването на това обстоятелство, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед за възлагане на ревизия е следвало да бъде връчена на ревизираното лице на адреса за кореспонденция или адреса по чл. 8 от ДОПК, който е и адрес на управление на търговското дружество съобразно търговския регистър. Действително, както правилно се посочва в касационната жалба, не съществува изискване лице, по отношение на което ще бъде образувано ревизионно производство, още преди започването на това производство да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. С оглед на правната сигурност, обаче нормата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК предпоставя, за да е редовно връчването, същото да става на посочен пред органите по приходите адрес за получаване на съобщения. При условие, че лицето не е посочило пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, то същите следва да се връчват на адреса за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от ДОПК. Член 112, ал. 1 от ДОПК предвижда, че ревизионното производство започва с издаване на заповед за възлагане на ревизия, като съобразно чл. 113, ал. 2 от ДОПК тази заповед се връчва на ревизираното лице. Следва извода, че от момента на връчване на заповедта започва ревизионното производство. Този извод следва и при съобразяване на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, съгласно който срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчването на ревизираното лице на заповедта за възлагане на ревизията. Именно след уведомяването на ревизираното лице за започване на ревизията, чрез връчване на заповедта за възлагане на ревизия същото има възможност да участва в ревизионното производство и да бъде уведомено за всички действия на органите по приходите. При така установените факти по спора, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт. След като първата заповед за възлагане на ревизия не е била връчена редовно, не е поставено и началото на ревизионното производство. Така направените изводи не се отричат от представените в касационното производство писмени доказателства. Административният орган обосновава разбирането на осъществено връчване на заповедта за възлагане на ревизия на електронния адрес на дружеството, вписан в търговския регистър, а именно •••@•••. Действително се установява обстоятелството, че това е бил вписания в търговския регистър електронен адрес на дружеството към момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизия. Това разбиране, обаче не съответства на представените по делото доказателства. Електронно връчване на посочения адрес е било извършено на ревизионен акт за поправка на ревизионния акт, на ревизионния акт, на ревизионния доклад, на заповедта за изменение на заповед за възлагане на ревизия. Установява се, че на посочения адрес не е било извършено връчване по електронен път на заповедта за възлагане на ревизия. Този извод се съответства на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, съгласно който електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът извърши потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. При съобразяването на тези обстоятелства, следва принципно правилния извод на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт. Независимо от това обстоятелство, обаче решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, доколкото първоинстанционният съд не е обявил нищожността на ревизионния акт в частта му, в която той е оспорен. При това обстоятелство като основателна се определя касационната жалба на Серпис ЕАД, от което следва и необходимостта от отмяна на решение № 32238 от 02.10.2025 г. С ревизионния акт за данъчен период м.май 2018 г. на дружеството е доначислен ДДС по ЗДДС в размер на 549 519, 92 лв., както и лихви за забава в размер на 166 901, 47 лв., отказано е и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 549 847, 72 лв. за данъчен период м.04.2022 г. С решението на решаващия административен орган е потвърден ревизионния акт в частта на установените задължения за данъчен период м.05.2018 г. По отношение на данъчен период м.04.2022 г., ревизионният акт е изменен, като вместо установения с ревизионния акт резултат по ЗДДС за м.04.2022 г. – 0.00 лв. е определен на данък за възстановяване в размер на 246 969, 73 лв., заедно със съответните лихви. Решаващият административен орган е съобразил обстоятелството на определен нулев резултат за м.04.2022 г. при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 549 847, 72 лв. приел е, че за този данъчен период за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 246 969, 73 лв. при деклариран данък за възстановяване в размер на 549 847, 72 лв. Като е обявил нищожността на ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е обявил нищожността му в частта, в която той не е оспорен, доколкото в тази част с решението на решаващия административен орган ревизионният акт е отменен и доколкото от дружеството е била декларирана сума за възстановяване в размер на 549 847, 722 лв., то дружеството е оспорило ревизионния акт в частта по отношение на която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, а именно в частта над 246 969, 733 лв., заедно със съответните лихви. При съобразяване на тези обстоятелства решение № 14531 от 28.04.2025 г. постановено по адм.д. № 6912/2023 Г. и решение № 32238 от 02.10.2025 г., постановено по адм.д. № 6912/2023 г. следва да бъдат отменени, като вместо тях да се постанови ново решение, с което да се обяви нищожността на ревизионния акт и на ревизионния акт за поправка на ревизионния акт в оспорената му част на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.05.2018 Г. заедно със съответните лихви, както и в частта му, с която е отказано право на възстановяване на данъчен кредит за периода м.04.2022 г. заедно със съответните лихви, за сумата над 246 969, 73 лв. От страна на Серпис ЕАД е направено искане за присъждане на разноски, като следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Дружеството е било представлявано от юрисконсулт, приложение следва да намери чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 25 от наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт общо в размер на 460, 16 евро. Следва да се присъдят и разноските за внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 189, 18 евро, платена държавна такса в размер на 25, 56 евро, възнаграждения за вещи лица в размер на 306, 78 евро, или общо 982 евро При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение