Решение № 2213 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2023 г.

ВАСПето отделение26.02.2024 г.докладчик т Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1752 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 9034/2022 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С. Вълчева от гр. София, сумата от 1000 (хиляда ) лева - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител-Д.Йовчева, срещу решение 1752 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 9034/2022 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отменена по жалба на С. Вълчева заповед 8121к-10386 от 14.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, респективно иска същото да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът по касационна жалба С. Вълчева, чрез процесуален представител -адв. Дучева в писмен отговор и съдебно заседание- оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед 8121к-10386/ 14.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)., във връзка с чл.106,ал.1,т.2,ал.4 и чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на С. Вълчева за длъжността главен експерт в сектор Конкурсна дейност към отдел Обществени поръчки и контрол на договорите/ОПКД/, при дирекция Управление на собствеността и социални дейности/УССД/- МВР, поради съкращаване на длъжността, считано от 15.09.2022г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон. За да достигне до този извод, АССГ е приел, че не е налице реално намаляване на броя на щатната численост и съкращаване на длъжността заемана от жалбоподателката Вълчева, тъй като последната като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания е с увеличен брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Също така първоинстанционния съд приема, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не е спазено изискването на чл.14 ,ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатор на длъжностите в администрацията , съгласно който промени в длъжностното разписание се прилагат само с мотивиран писмен доклад. Установено е от съда, че в административната преписка липсва писмен документ сочещ причините и мотивите за съкращаване на длъжността на жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно. При правилен и обоснован анализ на доказателственият материал по делото, първоинстанционния съд приема , че служебното правоотношение на Вълчева е прекратено в нарушение на предвидените в ЗДСл предпоставки за това. Не е установен императива на чл. 106,ал.1,т.2 от закона- длъжността да е премахната като нормативно установена позиция е като система от функции, изисквания и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика, респективно да е намален броят на заетите с нейното изпълнение служители. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и изводът на първоинстанционния съд, че не е установено и доказано наличие на значителни промени на законовите и подзаконовите нормативни актове или на функционални задължения на организационната структура на дирекция УССД-МВР. От изложеното до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, направената от ответника по касация С. Вълчева претенция за присъждане на разноски следва да бъде уважена, в доказан по делото размер 1000 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 13.04.2023 г. и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение