Решение № 8743 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 (ДВ. бр.105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Арт Елит ЕООД, подадена чрез адв. Владимирова и адв. Пишмишева, срещу решение 1714/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 10433/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София в частта му, в която е потвърден с решение 1343/05.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София. Арт Елит ЕООД е депозирало касационна жалба и срещу решение 5052/30.09.2020 г., постановено по адм. дело 10433/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 1714/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 10433/2019 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага доводи за нищожност на ревизионния акт като издаден от орган по приходите, който не притежава материална компетентност. Счита, че съдебното решение е недопустимо като постановено в нарушение на чл. 156, ал. 3 ДОПК, тъй като съдът се произнесъл за данъчни периоди, по които решаващият орган е признал ДДС за възстановяване, а спорът се свежда до непризнато право на данъчен кредит. Алтернативно посочва, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което и при липсата на обективни данни, че сделките са свързани с измама, следва да му се признае претендираното данъчно предимство. В подкрепа на тезите си за неправилност и необоснованост развива обстойни доводи в жалбата. С касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка релевира съображения за пропуски на съда при приемането на административната преписка и за липса на яснота относно нейното съдържанието. Възразява срещу приемането на доказателства без опис като посочва, че с това са нарушени съществени процесуални задължения на съда, довели до постановяването на необосновано решение. Поддържа становището си за недопустимост на оспорения съдебен акт, като посочва, че липсва диспозитив за обжалваните задължения за данъчен период м.04.2017 г., а вместо това има потвърждение на задължения за м.07.2017 година. Претендира отменя на атакувания съдебен акт и връщане на делото на нов съдебен състав, алтернативно - за обезсилването на решението и присъждане на осъществените разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция ОДОП- София, представлява от директора, оспорва чрез юрк. Венева нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е обосноваността и законосъобразността на ревизионен акт Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София в частта му, в която е потвърден с решение 1343/05.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което установените задължения на Арт Елит ЕООД са изменени както следва: за м.07.2016 г. от ДДС за внасяне в размер на 22,75 лв. е определен ДДС за възстановяване в размер на 64,67 лв.; м.05.2017 г. от ДДС за внасяне в размер на 17 802,18 лв. е определен ДДС за внасяне в размер на 17 402,18 лв., ведно със съответните лихви; м.08.2017 г. от ДДС за внасяне в размер на 8 624,35 лв. е определен ДДС за възстановяване в размер на 2 985,72 лв.; м. 09.2017 г. от ДДС за внасяне в размер на 3 667,12 лв. е определен ДДС за внасяне в размер на 3 044,53 лв., ведно със съответните лихви; установеният резултат по ЗКПО за 2016 г., корпоративен данък за внасяне в размер на 50 778,30 лв. е определен на 27 923,30 лв., ведно със съответните лихви и за 2017 г. корпоративен данък за внасяне в размер на 37 318,13 лв. е определен на 16 254,79 лв., ведно със съответните лихви. С решението на Дирекция ОДОП София, ревизионният акт е потвърден в частта на на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м.04.2016 г. до м.06.2016 г.; от м.08.2016 г. до м.10.2016 г.; м.12.2016 г.; м.04.2017 г. и от м.10.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със съответните лихви. С решение 5052/30.09.2020 г., постановено по адм. дело 10433/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 1714/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 10433/2019 г. по описа на Административен съд София град, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София в частта му, с която е изменен с решение 1343/05.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, в частта му на установените задължения за ДДС за данъчен период м.07.2016 г. - ДДС за възстановяване в размер на 64,67 лв., в частта на установеното задължение за ДДС за м.05.2017 г. в размер на 17 402,18 лв. и лихви в размер на 3452,06 лв., в частта на установеното задължение за ДДС за м.08.2017 г. - ДДС за възстановяване в размер на 2985,72 лв., в частта на определеното задължение за ДДС за м.09.2017 г. в размер на 3044,53 лв. и лихви в размер на 593,92 лв., в частта на определеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 27 923, 30 лв. и лихви в размер на 6047,54 лв., в частта на определеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 16 254,79 лв. и лихви в размер на 1873,91 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.04.2016 г. в размер на 236,38 лв. и лихви в размер на 72,30 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м. 05.2016 г. в размер на 609, 15 лв. и лихви в размер на 181, 07 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м. 06.2016 г. в размер на 53,72 лв. и лихви в размер на 15,52 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.08.2016 г. в размер на 10727,45 лв. и лихви в размер на 2914,52 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.09.2016 г. в размер на 150,56 лв. и лихви в размер на 39,65 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.10.2016 г. в размер на 50 046 лв. и лихви в размер на 12 748,85 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.12.2016 г. в размер на 36 322,26 лв. и лихви в размер на 8637,32 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.07.2017 г. в размер на 360,63 лв. и лихви в размер на 73,73 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.10.2017 г. в размер на 8294,75 лв. и лихви в размер на 3301,88 лв., в частта на установените задължения за ДДС за м.11.2017 г. в размер на 577,19 лв. и лихви в размер на 83,70 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.12.2017 г. в размер на 29 371,01 лв. и лихви в размер на 5747,16 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период 01.2018 г. в размер на 25,33 лв. и лихви в размер на 3,24 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.02.2018 г., представляващи лихва в размер на 28,24 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.03.2018 г. в размер на 410,19 лв. и лихви в размер на 45,69 лв., в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.04.2018 г. в размер на 2859,32 лв. и лихви в размер на 294,69 лв., като неоснователна. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването на РА, първоинстанстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на спорните доставки, извършени от Сомниа ЕООД са услуги по консултантски договор, от Евробилдинг Строй ЕООД материали и СМР, от Сити Билд ДЗЗД СМР на различни обекти в страната, от Сити Строй БГ ЕООД - материали и СМР. Отделно на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит като от органите по приходите е установено, че Арт Елит ЕООД е приспаднало данъчен кредит по доставки за гориво и резервни части за моторни превозни средства /МПС/ общо в размер на 6118,99 лв., без да притежава МПС. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по делото не установяват реалното извършване на спорните доставки на стоки и услуги. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. По аргумент, изведен от чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд дължи преценка на посочените основания за законосъобразност на РА, сред които са компетентността на издателите на акта и спазването на съответната форма. Съдът не е формирал конкретни фактически установявания и правни изводи във връзка с представянето на удостоверения, издадени от доставчик на удостоверителни услуги, отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП /в приложимата му редакция/ и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа на издателите на оспорения РА, издаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. В съответствие с чл. 13 ЗЕДЕП /в приложимата му редакция/ решаващият състав е следвало да съобрази, че само на квалифицирания електронен подпис е придадено значението на саморъчен подпис и по аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП /в приложимата редакция/, този вид подпис следва да бъде придружен от удостоверение, издадено от доставчик на удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Представен е електронен носител на електронните документи, но съдържанието им не е възпроизведено от решаващия състав в съдебната зала по реда на чл. 184, ал. 2 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. В резултат на този пропуск, не е извършена дължимата надлежна проверка на електронните подписи на издателите на РА, не са формирани конкретни фактически констатации за липсата или наличието на посочените във вътрешната електронна кореспонденция удостоверения за квалифициран електронен подпис на издателите на акта, отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП /в приложимата редакция/, нито във връзка с доводите касателно изземване на ревизионната преписка в хипотезата на чл.7, ал.3 ДОПК. В този аспект спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, налага отмяна на обжалваното решение и на решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Относно твърденията на касатора за свръхпетитум: Настоящият касационен състав счита, че съдът е допуснал техническа грешка в изписването на данъчния период като вместо м.04.2017 г. е изписал м.07.2017 година.. Сумата на данъчното задължение е отразена коректно, същата съответства на отразеното в таблица 1 към процесния ревизионен акт за дължима сума главница и лихви за м.04.2017 г., поради което допусната грешка от съда не представлява основание за обезсилване на решението му в тази част. С оглед връщането на делото за ново разглеждане, съдебният състав ще следва да даде изрични указания на жалбоподателя да посочи конкретните данъчни периоди и задължения, които оспорва, изрично да заяви дали оспорва установените резултати за м.07.2016 г. и м.08.2017 г., както и с нарочен съдебен акт да постанови кои са процесните периоди и какви са установените данъчни задължения за всеки един от тях. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да възпроизведе електронните документи от представения технически носител в съдебната зала в присъствието на явилите се страни или да възложи съответната експертиза, след което да формира конкретни фактически и правни изводи досежно следните обстоятелства органът, възложил процесната ревизия притежава ли компетентност за това и квалифицирани ли са електронните подписи на издателите на РА, законосъобразно ли е приложена нормата на чл.7, ал.3 ДОПК. Съдът следва да укаже на издателя на акта да представи всички документи, намиращи се в ревизионната преписка, т.к. жалбоподателят е твърдял, че тя е непълна. Едва след изясняването на тези релевантни обстоятелства, решаващият състав следва да прецени действителността на оспорения РА, като при извод за неговата валидност - да пристъпи към разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд трябва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС, Осмо отделение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение