Решение № 8036 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2009 г.

Решение № 8036 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Първолета Иванова Горанова от гр. Монтана, Маргарита Георгиева Петрова от гр. София и Иван Георгиев Цолов от гр. Монтана, против решение от 18.12.2008 г., постановено по адм. д. № 660 по описа за 2008 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение е отменена заповед № 1703 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана и е отказано на касаторите в настоящото производство и наследници на Георги Цолов Горанов да придобият правото на собственост върху имот № 1307 по помощния план на местност "Над Младост", землище Монтана. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Релевираните доводи се обосновават с твърдения за това, че съдът не е събрал доказателства за признатото и възстановено право на собственост на наследодателя на жалбоподателя, нито за останалите наследодатели, които не са се легитимирали с решения по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ . Твърди се освен това, че по делото няма доказателства за съобщаване оценката на имота, предоставен за ползване, поради което тя не е заплатена. По подробно изложените съображения в касационната жалба и допълнително изпратените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, а заповедта на кмета на общината да се остави в сила. Ответникът - кметът на община Монтана, не е взел становище по касационната жалба. Ответникът Николай Борисов Христов е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу касационната жалба, в който се съдържа становище за нейната неоснователност и правилност на съдебния акт. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на съда за неправилно. От доказателствата по делото се установявало, че е спазена процедурата по § 62 и сл. ПЗР на ППЗСПЗЗ, а предоставеното право на ползване е на основание ПМС № 1 от 1981 г. Намира, че касационната жалба следва да се уважи. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Административният съд - Монтана е бил сезиран с жалба, подадена от Николай Борисов Христов против заповед № 1703 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана, с която въз основа на описаните фактически и правни основания, на наследниците на Георги Цолов Горанов е признато правото да се придобие собственост върху имот № 1307 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Младост", землището на Монтана. Възложил е и извършването на оценката на 500 кв. м от имота. Съдът е намерил жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Приел е, че при предходното действие на § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ на Георги Горанов е направена оценка на имота, която не е заплатена в срок. След влизането в сила на ПМС № 456 от 1997 г., с което е изменен ППЗСПЗЗ и е приет § 61 и сл. е издадена заповедта на кмета, което е в нарушение на материалния закон, защото тези норми се отнасят само до ползвателите, които са пропуснали да заявят правата си до 30.06.1995 г. Георги Горанов е заявил правото си да придобие собствеността и получи оценка на имота още през 1992 г. На следващо място е прието, че е изготвена оценка по молбата на Горанов, но тя не е заплатена в срок, поради което последният е пропуснал предоставената му възможност да стане собственик на имота. На последно място е прието, че процедурата по ПМС № 1 от 1981 г. и наредбата за неговото приложение не е изпълнена, поради което и на това основание заповедта на кмета е преценена като незаконосъобразна. Като краен правен резултат, съдът я е отменил. Решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, които задължават съда да провери процесуалната допустимост на подадената жалба. При проверката на процесуалната допустимост на жалбата съдът се е задоволил да отбележи, че заповедта на е съобщена на жалбоподателя, поради което жалбата му е процесуално допустима. Този извод е неправилен и е в противоречие с данните по делото. Между страните не се спори, а това се установява и от приложеното удостоверение за наследници, че Николай Борисов Христов е наследник на Борис Христов Тонов. На гърба на обжалваната заповед са поставени печати от администрацията на община Монтана, върху които е отбелязано съобщаването на заповедта - лицето от кръга на съответният наследодател и датата. От печата върху който е направено отбелязването на съобщаването на наследниците на Борис Христов Тонов се установява, че заповедта е съобщена на Бисера Андреева на 15.07.2008 г., а тя е поела задължението да я съобщи на Снежана Петрова - наследници на Борис Христов. От тези данни следва правният извод, че заповедта на кмета, предмет на жалбата, е съобщена на наследниците на Борис Христов Тонов на 15.07.1008 г. Срокът за обжалването й, който е 14-дневен към датата на подаване на жалбата - 2.09.2008 г. е изтекъл, поради което жалбата е била процесуално недопустима, като просрочена и съдът е следвало да я остави без разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 АПК, като прекрати образуваното производство. За кмета на общината, а така също и за общинската служба по земеделие не съществува задължението за съобщаването на всички наследници на издадените от тях актове. За органа на поземлената реформа това е заявителят на земеделските земи за реституция, чието име и адрес се съобщава и на кмета на общината. След като актът е съобщен на един от наследниците, обикновено това е заявителят, законодателят приема, че актът е съобщен и на останалите. Те, на които не е съобщен актът, могат да го оспорват само в срока, който тече и за оспорване от заявителя на земеделските земи. Това е така, защото според чл. 14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали. Административният съд - Монтана, като не е съобразил това обстоятелство и специалната норма на чл. 14 ППЗСПЗЗ е приел за допустима една процесуално недопустима жалба. Той не е изпълнил служебното си задължение да следи за абсолютните процесуални предпоставки, които правят една жалба допустима. Разгледал е една недопустима жалба по същество, което е нарушение на процесуалните норми. Това налага обезсилване на постановеното решение и прекратяване на образуваното производство пред административния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение