Решение № 15869 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2013 г.

Решение № 15869 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Илко Костадинов Панайотов, от гр. Пловдив, срещу решение № 519/06.03.2013 г. по адм. д. № 2065/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Южен Централен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-48/08.02.2012 г. на началника на РДСК-ЮЦР, с която му е наредено да премахне незаконен строеж - "автобояджийски сервиз", находящ се в имот /ПИ/ 102373, гр. Пловдив, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Така извършеното строителство, видно от заключението на вещото лице, в действителност са две самостоятелни конструкции, отделени от фуга помежду им с ширина 15 см, което създава впечатление за един цялостен обект. Поради това тази фактическа констатация за наличието не на една, а на две сгради, не влияе върху законосъобразността на акта. В този смисъл както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната част на оспорения административен акт, незаконният строеж е детайлно и конкретно описан, без да се касае за различие при идентификацията му. Съответен на доказателствата по делото е и изводът на първоинстанционния съд, че характерът на сградата сочи на строеж, а не на преместваем обект. Последният би бил налице при възможността за монтиране и демонтиране на обекта като цял, а в настоящия случай се касае за строителство, извършено чрез постепенен монтаж и съединяване на поредица от елементи, а не на цяла поставена конструкция. С оглед времеизвършването на строежа-около 2005 г., същият не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Не е приложима и възможността за узаконяване на строежа и спиране на производството по делото до произнасянето на компетентния за това орган поради следното: Заявлението за узаконяване на строежа е направено след издаване на заповедта на 04.02.2013 г. Разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗРЗУТ е приложима само за незаконни строежи, извършени през периода 01.07.1998 г. -25.07.2003 г. и като материалноправна норма, действаща занапред, е неприложима по отношение на издадени, но невлезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи към 26.11.2012 г. -датата на влизане в сила на тази разпоредба. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение