Решение № 505 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7771/2017 г.

Решение № 505 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7771/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. Т. от град С., подадена чрез процесуалния й представител адв. Д. Д., срещу решение № 3245 от 16 март 2017 г., постановено по адм. дело № 6805/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 108/23 февруари 2016 г. на министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. По делото е постъпила и частна жалба от министъра на околната среда и водите срещу определение № 5995 от 15 май 2017 г., постановено по адм. дело № 6805/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което в производство по чл. 248 от ГПК е изменено цитираното по-горе съдебно решение в частта му за разноските, като К. Н. Т. е осъдена да заплати на Министерството на околната среда и водите сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението и се претендира отмяната му. От ответника по частната жалба - К. Н. Т., чрез пълномощника й, е постъпил писмен отговор, в който са развити доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а подадената срещу определението частна жалба е неоснователна. I. По касационната жалба на К. Н. Т.: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по жалба на К. Н. Т. срещу заповед № 108/23 февруари 2016 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "старши експерт" в отдел "Одити и нередности" в Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в министерство на околната среда и водите. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на обжалваното съдебно решение са вътрешнопротиворечиви и не съдържат анализ на събраните по делото доказателства, както и обсъждане на всички доводи на двете страни по спора. В случая тези нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, защото ограничават възможността на извършването на касационен контрол и проверката относно правилността на крайния правен извод за неоснователност на жалбата на К. Т.. По делото няма данни решаващият съд да е разпределил доказателствената тежест в процеса, съгласно изискванията на чл. 170 от АПК. Съдът се е ограничил в разпореждане към ответната страна за окомплектоване на жалбата с административната преписка, но не е формулирал изрични указания относно това кои факти и обстоятелства в чия тежест на доказване са. В съдебното решение липсва ясно и непротиворечиво описание на фактическа обстановка, която е възприета за установена. С оглед забраната за фактически установявания от касационната инстанция - чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав няма възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. В противоречие с чл. 172а, ал. 2 от АПК не са изложени мотиви за причините, поради които съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Независимо от изричните доводи на жалбоподателката Т. относно издаването на заповедта при нарушение на чл. 12, чл. 13, чл. 16 и чл. 18 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) съдът не е обсъдил тези наведените в жалбата оплаквания и не е изложил никакви мотиви по отношение на нито един от тях в съдебния си акт. В обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е посочил, че изложените доводи от жалбоподателката са неоснователни като след това е цитирал разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА и е приел, че процедурата по чл. 8 е спазена с оглед удостоверяването на отделните етапи с подписи от оценявания, оценяващия ръководител и контролиращия ръководител. Констатирал е, че в срока по чл. 12, ал. 1 е проведена междинна среща, като е приел, че условията и реда по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 са спазени без да изложи конкретни мотиви в тази насока. Именно неспазване на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 е едно от основните оплаквания в жалбата, на което съдът не е отговорил със съдебния си акт. Съдът е посочил, че са проведени междинна и заключителна среща и са попълнени съответните раздели от формуляра, без да се изложат съображения дали при извършеното атестиране са отчетени и показателите за компетентности съгласно изискванията на чл. 16 от НУРОИСДА, каквото оплакване също се съдържа в жалбата. В мотивите на съдебния акт, липсва обсъждане относно твърдението за нарушение на чл. 13, ал. 3 и чл. 18, ал. 2 от НУРОИСДА при заключителната среща между оценяващия ръководител и оценявания, каквито оплаквания изрично са направени с жалбата. Съдът е посочил, че на основание чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА контролиращият ръководител е потвърдил определената от оценяващия ръководител оценка като всяка една от компетентностите на Т. са били разгледани, но отново не е изложил никакви по-конкретни факти или подкрепящи този му извод мотиви, което се явява съществено съдопроизводствено нарушение. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно степента на постигнатите цели и показаните компетентности, както и че оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В случая първоинстанционният съд не е изложил съображения дали мотивите на оценяващия ръководител отговарят на изискванията на закона. Без да са изложени мотиви настоящата инстанция не може да провери правилно ли са установени релевантните за спора факти с оглед преценката на материалната законосъобразност на решението, която касационната инстанция проверява и служебно - чл. 218, ал. 2 от АПК. Неизлагането на мотиви в обжалвания съдебен акт е съществено съдопроизводствено нарушение, което винаги води до отмяната му. С оглед горното обжалваното решение като неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, ще следва да бъде отменено. Констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила са пречка за произнасяне с решение по съществото на спора. Поради това делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав при съобразяване на изложените в настоящето съдебно решение мотиви. При новото разглеждане на делото, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като разгледа наведените в нея конкретни оплаквания спрямо оспорената заповед и да изложи конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. II. По частната жалба на министъра на околната среда: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледано по същество, постановеното определение подлежи на отмяна, но не на посочените в частната жалба основания. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. С молба от 21 април 2017 г., подадена от К. Т., чрез пълномощника й адв. Димитрова, е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК след изменението й с ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г. и е намалил присъдените в полза на министерството разноски до размер от 100.00 лева. С оглед отмяната на съдебното решение в спора по същество и връщане на делото за ново разглеждане, ще следва да се отмени и решението в частта, с която са присъдени разноски, тъй като основанието за тяхната дължимост е отхвърлянето на жалбата срещу административния акт. В тази връзка следва да бъде отменено и обжалваното от министъра на околната среда и водите определение № 5995 от 15 май 2017 г., постановено по адм. дело № 6805/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което в производство по чл. 248 от ГПК е изменено цитираното по-горе съдебно решение в частта му за разноските. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,