Решение № 24 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 106/2012 г.

Решение № 24 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 106/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Х. Ил. Б. от В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 180/8.11.2010 г. по в. т. д. № 375/2010 г. на Варненски АС в частта, с която по същество молителят е осъден да заплати на ЕТ "К.-94-В. П.- В." сумите: 14 426.08 евро възнаграждение по предварителен договор за учредяване право на строеж и строителство от 17.06.2006 г., ведно със законната лихва, 400.14 евро мораторни лихви, както и разноски. Следва да се има предвид, че по касационни жалби и на двете страни не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 36/26.08.2012 г. по т. д. № 155/2011 г на II т. о. С молбата за отмяна е представено писмо от 14.03.2011 г. от О. -К. до молителя. Сега молителят представя писмено становище относно незаконосъобразното строителство на жилищната сграда, включително и за незаконосъобразност на разрешението за строеж, но тези въпроси не са предмет на настоящето производство. Ответният по молбата ЕТ е подал отговор, че същата е неоснователна, като претендира за разноски. Изтъква се, че въпросът за законността на процесното разрешение за строеж е бил предмет на инстанциите по същество на спора. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да имат характера на новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представените доказателства следва да не са били известни на молителя при разглеждане на спора по същество или ако са били известни да не е бил в състояние да се снабди с тях за да ги представи пред този съд, въпреки положената дължима грижа за добро водене на делото, т. е. непредставянето им да е в резултат на обективна невъзможност, а не на процесуална небрежност. За основателността на молбата е необходимо тази невъзможност за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се използува, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. Представеното доказателство е с дата след постановяване на въззивното решение. Отделно от това, от неговото съдържание се установява следното: 1. Писмото е издадено по молба на молителя. Следователно, той е могъл да го поиска своевременно, включително и чрез съд. удостоверение, тъй като се отнася до установяване на обстоятелства, последното от които е извършено на 27.04.2010 г., 2. Молителят се позовава на констатациите на О. при извършена проверка на наличната документация при нея и най-вече на разрешението за строеж № 262/20.11.2006 г., за което твърди, че е влязло в сила на 11.05.2010 г. Но разрешението за строеж е представено по първоинстанционното дело-лист 36. По изложените съображения, не са налице основанията за отмяна посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и затова молбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение със законните последици. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, ВКС-I т. о.