Решение № 12773 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2009 г.
ВАСVII отделение29.10.2009 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
Обезсилва решение № 16/15.04.2009 г., постановено по адм. дело № 52/2009 г. по описа на Административен съд - Русе. Прекратява съдебното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12773 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Валериева Иванова от гр. Плевен, подадена от пълномощника й адвокат Здравко Тончев, против решение № 16/15.04.2009 г., постановено по адм. дело № 52/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено искането й срещу бездействие на ректора на Русенския университет "Ангел Кънчев" да й възстанови студентските права и да бъде допусната да се явява на лекции и упражнения, и да положи съответните изпити за четвърти и пети курс в Юридическия факултет, които не са били положени от нея. Поддържа се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна и удовлетворяване на направеното искане от настоящата инстанция. Ответникът - ректорът на РУ "Ангел Кънчев" счита касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения са развити в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение жалбата да се остави без уважение. Върховният административен съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо поради следните съображения: С оглед на изложените фактически обстоятелства и направеното от жалбоподателката искане, производството правилно е квалифицирано от съда като такова по чл. 257 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда защита срещу бездействие на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт. В случая това очевидно не е налице, тъй като няма правна норма, която да вменява задължение за ректора да извърши претендираното действие. Следователно неизвършването му не създава право за съдебна защита на Иванова по избрания от нея процесуален ред. При тази констатация съдът е следвало да остави искането без разглеждане и да прекрати съдебното производство поради липса на предмет (арг. чл. 159, т. 1 от АПК). Въпреки това той го е разгледал по същество и по изложените мотиви е отхвърлил искането като неоснователно, с което е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване от касационната инстанция. Възражението на ответника за липса на правен интерес от оспорването поради факта, че жалбоподателката е вече записана като студентка в пети курс, както и становището на пълномощника й, че настоящият съд следва при това положение да процедира съгласно чл. 221, ал. 4 или алтернативно ал. 6 от АПК, са ирелевантни за изхода на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение