Решение № 15888 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2012 г.

Решение № 15888 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Пламен Колев Христов от гр. Нови Пазар срещу решение № 40 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 62/2012 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 110А/13.02.2012 г. на началник на РУ "Полиция" гр. Нови пазар. Със същата заповед на жалбоподателя е отнето свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че с акт за установяване на административно нарушение е установено, че на 11.02.2012 г. в гр. Нови пазар жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта 1.57 промила, чрез техническо средство, който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, което той е отказал да изпълни. Установил е, че компетентният административен орган се е позовал основно на констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение, съставен преди издаване на заповедта и надлежно връчен на жалбоподателя, приложил е писмени показания на свидетели, присъствали при установяване на нарушението, с дата от 11.02.2012 г., на която е констатирано нарушението, осъществено от жалбоподателя, като и на приложения протокол за предупреждение от 11.02.2012 г. и докладна записка от 11.02.2012 г., поради което счита възражението за нарушение на чл. 35 и чл. 36 и чл. 44 от АПК за неоснователно. Прието е, че не се спори за наличието на алкохол в кръвта над допустимия максимум и от показанията на свидетелите не се установява твърдението на жалбоподателя да е употребил алкохола след като е спрял и слязъл от МПС. Показанията на свидетелите са непротиворечиви помежду си и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, поради което е установено, че жалбоподателят е управлявал на 11.02.2012 г. МПС, след като е употребил алкохол. Възражението, че установяването на концентрация на алкохол в кръвта е извършено в сградата на РУ "Полиция" град Нови пазар, не опорочава установяването на този факт. От показанията на свидетелите е установено, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал МПС във видимо нетрезво състояние, като контролните органи са били повикани от свидетеля, след като е започнал да рита външната врата, а не за установяване на алкохол в кръвта. Полицейските органи са пристигнали в рамките на около 10 - 15 минути след повикването им, като в този период не е установено, жалбоподателят да е употребил алкохол. След отвеждане в сградата на полицията, на жалбоподателя е извършено замерване на алкохола в кръвта с годно техническо средство и е отчетена концентрация 1.57 промила. Независимо, че това отчитане не е извършено на място, а в сградата на полицията, с оглед краткия период от време, по никакъв начин не води до незаконосъобразност на действията на контролните органи и не се отразява на фактическото положение, прието от административния орган. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че не е налице нарушението по чл. 26 АПК за уведомяване на заинтересованото лице, че спрямо него е започнало административно производство за налагане на принудителна административна мярка. Не е препятствана възможността на оспорващия за защита, доколкото надлежно му връчен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена и процесната заповед и жалбоподателят е запознат със всички доказателства въз основа на които административният орган е установил фактите, релевантни за спора и жалбоподателят е упражнил и правото си на жалба пред съда, при което е могъл да посочи нови доказателства, с които да установи нови факти, водещи до друг правен извод. Основателни са доводите на административния орган, че при установена употреба на алкохол в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение - чл. 173, ал. 3 от ЗДвП, с което се гарантира незабавното преустановително действие на мярката и след това се издава писмена заповед за да може да се реализира правото на защита, поради което не може да се изисква предварително уведомяване за производството по отнемане на свидетелството за управление. Изземването на свидетелството за управление е вписано в акта за установяване на административно нарушение, който е подписан от нарушителя след съставянето му. Съдът е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, както и данните в акта за установяване на административно нарушение. Твърдението на жалбоподателя, че е налице нарушение на изискването акта за установяване на административно нарушение да се състави едновременно в присъствието на нарушителя и на свидетелите, е неотносимо, тъй като в случая производството не е административнонаказателно, а административно производство по АПК, при което могат да се вземат предвид всички събрани доказателства. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението, че процесната заповед е безпредметна, след като отнетото свидетелство за правоуправление е с изтекъл срок на валидност, с мотиви, че към момента на издаване на заповедта удостоверителният документ, с който жалбоподателят удостоверява правото си да управлява МПС, е същото свидетелство за управление на МПС, поради което подлежи на отнемане. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречие на свидетелските показания от които да могат да се направят други изводи. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение