Решение № 12504 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Централен полицейски синдикат на МВР" с ЕИК 206313178, подадена чрез пълномощник адв. М. Царева. Жалбата е срещу решение 2085 от 04.03.2025г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд - първо отделение, по адм. дело 10903/2024г. по описа на ВАС. С него е отхвърлено оспорването от Сдружение Централен полицейски синдикат на МВР на Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юриск. Б. Пиперкова, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и са налице релевираните касационни основания за отмяна. Предлага на състава на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество, като отмени оспорената Наредба. Върховния административен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 2085 от 04.03.2025г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд - първо отделение, по адм. дело 10903/2024г. по описа на ВАС, е отхвърлено оспорването от Сдружение Централен полицейски синдикат на МВР на Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорваната наредба е приета от компетентен орган в съответствие с делегацията по чл.164 ал.6 и 165 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съдът е счел за неоснователни основните възражения на оспорващия за допуснато съществено нарушение на процедурните правила, визирани в чл.77 от АПК вр. чл.26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В тази насока съдът е приел, че от представените по делото други писмени доказателства представляващи преписката по издаване на оспорения акт, безспорно се установява изпълнение на задължението за публикуване на проекта за обществено обсъждане. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни възраженията за допуснато нарушение на чл.20 от ЗНА, тъй като нормата не е действала към момента на приемане на Наредбата и за нарушен Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, тъй като от приложното поле на чл.85 от Правилника са изключени проектите на актове на министри и ръководители на други ведомства. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е счел за неоснователно и възражението за незаконосъобразност на разпоредбата на чл.7 от Наредбата, поради противоречие с чл.164, ал.6 и чл.165,ал.1 от ЗМВР. В тази насока съдът е разгледал чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата и е приел, че с нея само се детайлизира органът, който да изпълни законовата разпоредба на чл.226, ал.5 вр. ал.1, т.5 от ЗМВР и посочената разпоредба от Наредбата попада в хипотезата на чл.164 от ЗМВР, тъй като с нея се определят условията и реда за преназначаване. Обжалваното решение е правилно. С касационната жалба оплакванията са в две насоки - съществено нарушение на административнопроизводствени правила (чл.146, т.3 от АПК) и противоречие с материалноправни разпоредби (чл.146, т.4 от АПК). И двете оплаквания са относими към основанията за оспорване на административните актове, а не на обжалваното решение, за които отменителните основания са посочени в чл.209 от АПК. Независимо от неточността в наведените оплаквания следва да се приема, че оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. А доводите са, че първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че при издаването на оспорената наредба няма допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Оплакванията в тази насока са неоснователни, предвид следното: Относно изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Възраженията в касационната жалба са за наличие на такива, изразяващи се в нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА. Според първата разпоредба, в относимата й редакция към момента на приемане на оспорената наредба, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. А според чл.28 от ЗНА, също в относимата му редакция, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по чл.28, ал. 2 от ЗНА, не се обсъжда от компетентния орган. С обжалваното решение правилно е установено, че от представените по делото писмени доказателства (представляващи преписката по издаване на оспорения акт), се установява изпълнение на задължението за публикуване на проекта за Наредбата заедно с мотивите към него. Това се установява от докладна записка от 02.07.2014г. Освен това на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Това се установява освен от докладната записка от 02.07.2014г., но и представените към преписката становища и справка за постъпилите становища с мотиви за тяхното приемане или неприемане. Впрочем самия касатор е представил становище по проекта на Наредбата (становище от 16.07.2014г. на л.42-43 от делото), поради което не би следвало да претендира твърдяното нарушение. Въз основа на изложеното се установява спазването на изискванията по чл.26, ал.2 от ЗНА. Освен това по делото е представена и докладна записка от 17.07.2014г., която покрива изискваното съдържания на чл.28 от ЗНА. Затова няма нарушения на разписаната законова процедура по чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА, а доводите на касатора за обратното са неоснователни. Относно изводите на първоинстанционния съд за липса на противоречие с материалноправни разпоредби. С обжалваното решение действително тричленният състав на ВАС съдът е разгледал само разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, но това е следствие на подадената жалба до първоинстанционния съд, с която са изложени доводи само относно съкращаване на длъжността, което касае хипотезата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата. С касационната жалба са наведени доводи за противоречие с разпоредби от ЗМВР и на чл.7, ал.1, т.2-4 от Наредбата. Доводите в тази насока също са неоснователни, предвид следното: Според чл.7, ал.1, т.2-4 от Наредбата ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в следните случаи: т.2. прекратяване на пълномощията на изборната длъжност, когато предишната заемана длъжност не е вакантна; т.3. отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация; т.4. установяване на несъвместимост в случаите по чл.153, ал.3, т.1 от ЗМВР след подадена декларация. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата е в съответствие със законовата уредба в чл.226, ал.4 във вр. с ал.1, т.9 от ЗМВР, предвиждащи възможност служителят да заеме друга длъжност след прекратяване пълномощията му на изборната длъжност, както и законовата делегация в чл.164, ал.6 от ЗМВР условията и редът за преназначаване да се определят с Наредбата. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата е в съответствие със законовата уредба в чл.226, ал.5 във вр. с ал.1, т.7, б.е от ЗМВР, предвиждащи задължение на служителя да бъде предложена друга длъжност при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. На последно място разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата е в съответствие със законовата уредба в чл.226, ал.5 във вр. с ал.1, т.7, б.ж във вр. с чл.153, ал.3, т.1 от ЗМВР, предвиждащи също задължение на служителя да бъде предложена друга длъжност при установяване на несъвместимост в случаите по чл.153, ал.3, т.1 от ЗМВР. С оглед на изложеното разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1-4 от Наредбата са в съответствие със законовата уредба в ЗМВР, а доводите на касатора, че с посочените разпоредби от Наредбата се добавяли нови хипотези, са неоснователни. Неоснователно е и последното оплакване на касатора за нарушение при приемане на оспорената Наредба с чл.22 от ЗНА. Това оплакване също се прави за първи път едва в касационното производство. Независимо от това оплакването е и неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.22 от ЗНА не е действала към момента на приемане на оспорената Наредба. С нея действително се създава задължение органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, да извършва последваща оценка на въздействието на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Но както изрично е посочено в самата разпоредба задължението за последваща оценка на въздействието е само по отношение на новите актове, не и за заварените такива. Предвидената в чл.22 от ЗНА оценка на въздействието е последваща такава (чл.19, ал.2, пр.2 от ЗНА) след приемането на новите актове. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателна предявената от ответника министъра на вътрешните работи претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 200 лв., определен на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.78, ал.8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,