Решение № 5066 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15013/2018 г.

Решение № 5066 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15013/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А., [населено място], Затвора, против Решение № 1763/16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1429/2018 г., по описа на Административен съд Б., в частта, в която предявеният от него иск с правно основание чл. 284 ЗИНЗС против Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието гр. С., е отхвърлен над сумата от 3 656. 00 лева до пълния размер на иска от 91 250. 00 лева. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира разноски. Против цитираното решение в частта, в която предявеният иск е уважен до размера на 3 656. 00 лева е подадена касационна жалба и от Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието гр. С. Твърди се допуснато нарушение на материалноправни разпоредби на зцакона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на А. А. и основателност на каса; ционната жалба на Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е осъдил Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието гр. С., да заплати на А. А., сумата от 3 656. 00 / три хиляди шестстотин петдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни битови условия в Затвора Б. за период от 22.06.2011 г. до 22.06.2016 г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 3 65. 00 лева до пълния размер от 91 250 деветдесет и една хиляди двеста и петдесет/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е основателен за периода от 22.06.2011 г. до 22.06.2016 г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца не са представени доказателства, поради което искът в останалата му част е отхвърлен. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия А. А. е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в Затвора Б. С. разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Затвора Б. отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане – от 22.06.2011 г. до 22.06.2016 г. По изложените съображения не са налице посочените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по компенсация не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение